Решение № 2165 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2165 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110211623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „К.БГ” ЕООД срещу НП № 706862-F697343/12.06.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, евентуално – изменение посредством намаляване на санкцията, като се излагат конкретни твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност, като се иска и присъждане на разноски. Административнонаказващият орган претендира неоснователност на жалбата, респективно потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания и въобще на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от значение за решаване на делото, не буди логично съмнение досежно достоверността на съдържанието си, в това число при съобразяване на източника на информацията и липсата на вътрешни противоречия и такива между отделните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид въз основа на 1 писмена заповед на изпълнителния директор на НАП - още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане /наместо повтарянето, т. е. преписването/ на установената от съда /именно установената от съда/ фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), при което правилни се явяват изводите на наказващия орган по прилагане на материалния закон (виж по-горе!), включително съобразявайки това, че горепосочената наредба се явява нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и при всяко положение не са налице такива нарушения на процесуалните правила, които да не попадат в хипотеза по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – досежно съставянето на АУАН, респективно които да се явяват съществени съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в това число що се отнася до формата и съдържанието на АУАН и НП. Значителна част от конкретните изложени от страна на жалбоподателя доводи се явяват ирелевантни за конкретното производство. Обвинението съвсем ясно не се отнася до неотразяване на приходи и изобщо до каквото и да било реално отклонение от данъчното облагане, включително до неиздаване на касов бон или до неизползване на задължително оборудване във връзка с данъчното облагане. Правилата на АПК се явяват неотносими към съставянето на АУАН и издаването на НП. Процесните АУАН и НП изхождат от надлежни органи съобразно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС (която разпоредба е релевантна в случая, а текстът по жалбата, отнасящ се до заповеди на министъра на икономиката и индустрията, очевидно е свързан с друго производство). Въпросът за връчването на преписа от НП е относим към срочността на жалбата, като в случая препис от постановлението е връчен надлежно, за което е съставена съответната разписка, а препис от АУАН е връчен на надлежен представител на дружеството-нарушител, видно от съответните разписка и приложено като копие пълномощно с копие на нотариална заверка. Наложената имуществена санкция като размер съответства напълно на стойността на констатираната неотчетена разлика в касовата наличност, както и на икономическата мощ на нарушителя, каквато при всяко положение е налице дори само от гледна точка на развиваната конкретна процесна стопанска дейност, т. е. индивидуализацията на имуществената санкция от гледна точка на приложимата към датата на извършване на административното нарушение (съобразно уредбата по чл. 3 от ЗАНН) редакция на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и на приложимата в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН (каквато е настоящата) уредба по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН е напълно законосъобразна (същата е далеч от максималния размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС съобразно приложимата към датата на извършване на административното нарушение редакция на разпоредбата), а и пропорционална на извършеното административно нарушение. Изрично следва да се посочи, че отговорността по чл. 83 от ЗАНН е безвиновна. От самото прилагане на санкционната уредба по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС по напълно еднозначен начин следва, че се ангажира отговорност не за нарушение, което е довело до неотразяване на приходи, нито пък за такова, което да е свързано с неиздаване на касов бон, а за извършване на нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (описано пределно ясно в АУАН и НП и представляващо неизпълнение на конкретно задължение към държавата при осъществяване на дейността на юридическото лице, което е въззивник в настоящото съдебно производство), 2 което, обаче, не води до неотразяване на приходи. Прилагането на каквато и да било друга административна репресия извън санкционирането със съответната имуществена санкция е вън от предмета на конкретното административно-наказателно производство, респективно аргументацията на жалбоподателя касателно чл. 22 от ЗАНН се явява ирелевантна.

Конкретно следва да бъде отбелязано, че разликата в касовата наличност е твърде голяма, за да може да се твърди дори наличие на основание за намаляване на санкцията, а още помалко да се твърди, че процесният случай се отличава като по-лек от типичния случай на административно нарушение от съответния вид, че да е оправдано несанкционирането съобразно чл. 28 от ЗАНН).

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи причини за отмяна или за изменение на постановлението, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на делото – освен че не е налице основание за присъждане на каквито и да било разноски в полза на жалбоподателя съобразявайки степента на фактическа и правна сложност на същото дело (които са ниски), както и конкретното участие на съответния юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4, ал. 5 и ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на НАП следва да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, т. е. 80 лева.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 706862-F697343/12.06.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на НАП разноски по делото, а именно 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3