Решение № 1856 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330102536 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Д. П. Х. твърди, че е клиент на дружеството-ответник за обект, представляващ ателие, намиращо се гр. *** на посочения в исковата молба адрес, което се ползвало само за жилищни нужди. Поддържа, че е получил сметка за дължими суми за периода от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. в размер на 1108,63 лв., представляваща цена на доставена до имота, собственост на ищеца, електрическа енергия. Поддържа, че тази сума е неправилно начислена поради две причини – първо, не е налице правилно измерване с годно техническо средство и второ, приложени са цените за небитов клиент, въпреки че имотът се използва за жилищни нужди, поради което няма основание за него да се начислява цена, различна от тази за битовите клиенти. Излага и подробни доводи в исковата си молба, поради които счита, че сумата е недължима.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че вземането не се дължи.

Ответникът „ЕВН България електроснабдяване“ АД поддържа, че са неоснователни твърденията на ищеца и правилно са начислени сумите както досежно количеството потребена енергия, така и досежно нейната цена. Излага подробни доводи в отговора си.

Съдът намери за установено следното:

Не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с 1 клиентски номер *** находящ се на адрес гр. ***, ул. *** №***. Съобразно представения нот. акт за учредяване на право на строеж, обектът собственост на ищеца е ателие №***, намиращо се на *** етаж в жилища сграда на посочения адрес, което е въведено в експлоатация на 24.11.2020г. / лист 4 и 5/ .

На 26.01.2021г. ищецът е подал до „Енергоразпределение –юг“ ЕАД заявление за смяна на клиент за обект обект на свободен пазар / лист 49/. Във връзка с това бил уведомен от дружеството, че следва да избере доставчик на електрическа енергия на свободен пазар, а ако не стори това, обектът ще бъде захранван от доставчик от последна инстанция, какъвто в случая се явява дружеството ищец „ЕВН България електроснабдяване” АД / лист 52/.

Установява се, че за обекта е издадена фактура №***/*** на стойност 1108,63 лв. за потребен електрическа енергия за месец януари на 2022г. Във фактурата са отразени компенсации за месец декември 2021г. и месец януари 2022г. които са приспаднати от стойността. Предвид това като дължими за плащане са отразени 759,32 лв. / лист 20/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза измерването на ел. енергията за ателието на ищеца е извършено с монофазен електромер който отговаря на техническите изисквания, като попада в групата относно която се извършват последващи проверки на всеки шест години. Измервателното устройство е с първоначална проверка през 2018г. и подлежи на последваща такава през 2024г.

Вещото лице е установило още, че количествата ел. енергия за месец януари 2022г. са правилно фактурирани, като същото се отнася и до мрежовите услуги. Ако при фактурирането е била приложена цена за битови потребители дължимата суми за електроенергия би била 343,60 лв. без ДДС / лист 59 – 60/ .

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предмет на предявения иск е установяване недължимостта на начислени по партидата на ищеца суми за консумирана електроенергия. Начислението е осъществено при цени на свободен пазар на доставчик от последна инстанция и съобразно одобрената от КЕВР методика, което е видно от точка 3 и 4 на заключението на експертизата. Измерването на енергията е извършено с годно измервателно средство, поради което твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни.

Съдът намира, че неоснователни са и доводите на ищеца за неправилно прилагане на цена за ел. енергия като за небитов клиент. По делото не се представят доказателства относно това, че неговият имот се ползва за жилищни нужди, а съобразно титула за собственост той не е жилище, а ателие. За ателиетата не е налице легална дефиниция в ЗУТ, но следва да се има предвид, че съгласно чл.38, ал.1 ЗУТ в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност. От това следва, че макар да не определил 2 легално термина „ателие“, законодателят го е отграничил от понятието „жилище“. На последното е дадена легална дефиниция в §5, т. 30 от ЗУТ, като за жилищата са приложими изискванията на Наредба №7. Самият обект на ищеца е посочен като ателие в титула му за собственик, което означава, че не отговаря на изискванията относно жилище – апартамент. Дружеството ответник е извършило начисленията за обекта съобразно документа на собственост, където той е определен като ателие.

Извън горното, следва да се има предвид, че след като самият ищец е подал заявление за смяна на клиент на свободен пазар, който е приложим само относно небитовите клиенти, няма основание за прилагане на цена като за битов абонат.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът дължи начислената от ответното дружество сума, а искът му е неоснователен.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва да заплати на ответинка направените по делото разноски за експертиза в размер на 150 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на 150 лв. или общо 300 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. Х. ЕГН ********** с адрес с. ***, обл. ***, ул. *** № *** за признаване на установено по отношение на „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. Хр. Г. Данов, № 37, ЕИК 123526430, че ищецът не дължи сумата 1108,63 лв. /хиляда сто и осем лева и 63ст./, цена на електрическа енергия по фактура №***/*** относно периода 01.01.2022г. до 31.01.2022г.

ОСЪЖДА Д. П. Х. ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” АД ЕИК 123526430, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 300 лв.

/триста лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3