Решение № 2438 от 15.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100512632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.08.2022 г. по гр.дело № 52746/21 г., СРС, I ГО, 50 с-в е осъдил Ю. Я. Ш., ЕГН *******, с адрес: с. А.К., ул. „*******, обл.

Пазарджик, да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, сумата 452,06 лева за главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, назована „щета № 1903011546/2019“, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлил иска над уважения размер от 452,06 лева до пълния предявен размер от 675,06 лева. Осъдил е Ю. Я. Ш., ЕГН *******, с адрес: с. А.К., ул. „*******, обл. Пазарджик, да заплати на „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 468,76 лева - съдебни разноски.

1

Решението, в частта, в която СРС, I ГО, 50 с-в е осъдил Ю. Я. Ш., ЕГН *******, с адрес: с. А.К., ул. „*******, обл. Пазарджик, да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, сумата 452,06 лева за главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, назована „щета № 1903011546/2019“, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане е обжалвано с въззивна жалба от ответника Ю. Я. Ш., ЕГН *******, с адрес: село А.К., ул. „*******, обл. Пазарджик, чрез назначения му особен представител адвокат М. В. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по делото не са установени при условията на пълно и главно доказване следните факти, необходими за уважаване на иска по чл.410 ГПК, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско" между него и собственика на увредения автомобил, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застраховката представляващо покрит риск; размера на причинените вреди и причинната връзка между тях и събитието; изплащането на застрахователно обезщетение; виновно и противоправно поведение на делинквента. Съдът неправилно е приел за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на увредения автомобил. По делото е представена единствено неподписан документ застрахователна полица. В чл. 344, ал. 1 от КЗ е въведена писмена форма за действителност на застрахователния договор, поради което твърденият договор се явява нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД. Доколкото ответникът се явява трето за правоотношението лице, то той е легитимиран да наведе възражение относно формата на договора и не следва спрямо него да се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ. От приложената полица по никакъв начин не може да се установи, че същата касае процесния автомобил. Видно от договора с него са застраховани множество автомобили, но списък, в който да фигурира процесният, не е представен. Освен това с полицата са застраховани автомобили, произведени през 2018г. Видно от приложения по делото документ-Талон за регистрация на МПС; процесният автомобил е с дата на първа регистрация 2017г. От застрахователния договор по никакъв начин не може да се установи при какви условия са застраховани 2 автомобилите и какво е застрахователното покритие. Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване и механизмът на настъпване на ПТП. За установяване на тези факти са ангажирани като доказателства Протокол за ПТП, свидетелски показания и САТЕ. Съгласно трайната съдебна практика Протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на фактите, които не са възприети лично от актосъставителя. Фактите относно начина на настъпване на ПТП-то са именно такива, като няма данни актосъставителят да е присъствал на инцидента. По отношение на свидетелските показания, то същите са неконкретни. Свидетелят не посочва кога е настъпило събитието, а по отношение на мястото посочва различна улица от отбелязаната в протокола.

Относно приетата САТЕ, то вещото лице в проведеното открито съдебно заседание заявява, че от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се определи кой от двамата водачи е навлязъл в лентата за насрещно движение, с което да е предизвикал ПТП-то.

Прави се извод, че по делото не е доказан по категоричен начин механизмът на настъпване на ПТП и съответно виновно и противоправно поведение на ответника, което да е в причинно следствена връзка с твърдяните вреди.

Моли съда да отмени процесното решение на СРС в частта, в която Ю.

Я. Ш. е осъден да заплати на „ЗД Б.И." АД сумата в размер на 452,06 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска, като бъде отхвърлен изцяло предявения иск, съответно и претенцията за разноски.

Въззиваемият/ищец Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, представлявано от С. П. и К.К., чрез пълномощника юрисконсулт Г.И. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ от ЗД „Б.И.“ АД срещу Ю. Я. Ш. за заплащане на сумата 675,06 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета №1903011546/2019“, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Ищецът „Б.И.“ АД твърди, че на 31.03.2019 г. в гр. Пещера, на ул.

„********** настъпило ПТП, от което настъпили имуществени вреди за лек автомобил „Киа Сийд“, с per. № *******, поради противоправно и виновно поведение на ответника при управлението на ППС велосипед. Към датата на ПТП между ищеца и собственика на автомобила е сключен договор за застраховка „Автокаско“, по силата на който ищецът заплатил застрахователно обезщетение от 650,06 лв. за настъпилата щета и ликвидационни разноски от 25 лв. Сочи още, че ответникът управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което не е упражнил достатъчно контрол върху превозното средство.

Ответникът Ю. Я. Ш., чрез назначения си по делото особен представител оспорва изцяло предявените искове.

По делото е безспорно, че ищецът е заплатил за ремонт на автомобила сумата от 650,06 лв. Приета е САТЕ, от която се установява стойността на щетите по средни пазарни цени, възлизащи в размер на сумата 437,56 лева, настъпили от реализираното ПТП с механизъм, описан в протокол за ПТП №1676895/31.03.2019 г. и размер на обичайните разноски за ликвидиране на щетата от 15 лева. Вещото лице установява, че отразените в протокола увреждания и заявени от застрахователя се намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Разпитан е свидетелят К.Г. , водач на лек автомобил „Киа Сийд“, с per. № СВ 165IKK, който сочи, че произшествието е настъпило в гр. Пещера между управлявания от него служебен автомобил на 4 полицейските власти и превозно средство-велосипед, управлявано от ответника Ю. Ш.. Автомобилът първоначално бил в движение в дясното платно на пътя, а велосипедът в ляво платно. След като възприел, че ответникът губи контрол над превозното си средство и преминава в насрещното платно срещу автомобила, свидетелят привел в покой управляваното от него МПС. Въпреки това е настъпил удар в задната част на автомобила.

От правна страна:

Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищецазастраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички основания на цитираните норми.

По делото е представена застрахователна полица

№

Е18990022789/02.11.2018г., от която се установява писмено изразено съгласие между Застрахователно дружество „Б.И.“ АД и МВР, дирекция „УССД“ ищецът да застрахова по списък лек автомобил за служебни нужди, със срок на покритие 01.01.2019-31.12.2019 г. Този частен диспозитивен документ без подпис не е лишен от доказателствена стойност и СГС също го цени по свое убеждение предвид всички доказателства по делото. Видно от свидетелство за регистрация част I от 29.03.2017 г. лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с per. № *******, е собственост на МВР, дирекция 5

„УССД“, а като застрахован е подало уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ за настъпилото ПТП. Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в изпълнение на посочения договор.

Следва да се има предвид задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК- Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о., Решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 348/2012 г. , I т. о., с които изрично е прието, "че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД/ чл.27 и сл./ или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ“. Договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т.н. "абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие.