Решение № 214 от 08.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Благоевград , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500439 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от К. М. К., чрез адв. Д.В., срещу Решение № 501077/ 01.03.2021 г., постановено по гр. д.

№ 1067/ 2020 г. по описа на РС - Разлог, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради нарушения при събиране и оценка на доказателствата и поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че е налице акт на домашно насилие и в този смисъл процесиите отношения не попадат в нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗЗДН.

При евентуалност се прави възражение за неправилност на решението, тъй като липсва акт на домашно насилие, като съдът превратно е обсъждал доказателствата.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички 1 негови части. Претендира сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като прави искане за присъждане на сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Поддържа се, че решението на първата инстанция е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила .

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Делото е образувано по молба на Н. Я., гражданин на Р. У. с персонален номер *, разрешение за продължително пребиваване в Р. Б. № *, издадено на 23.04.2019 г., с адрес в Р. Б. в гр. Б., ул. „Г.“ № *, ет. * ап. *, чрез адв. М.К., АК – Благоевград, с която се иска издаването на заповед за защита и налагане на мерки по ЗЗСДН спрямо лицето К. – М. К., роден на *** г., с адрес в гр. Б., ул. „Ц. Б.“ № *, ап. *.

Твърди се в молбата, че молителката и ответникът са бивши съпрузи.

Гражданският брак е прекратен с влязлото в сила решение по гражданско дело 249 по описа за 2020 г. г. на Районен съд – Разлог. От брака си страните имат две деца – Д. Е. К., роден на *** г. и Л. Я., родена на *** г.

Още преди прекратяването на гражданския брак между страните, ответникът е проявявал агресия спрямо молителка и вследствие на нанесен побой здравословното й състояние се е влошило и е била извършена операция. След прекратяването на брака между двамата, ответникът е продължил с тормоза спрямо бившата си съпруга. На 22.10.2020 г. около 2

08.00 часа и на 23.10.2020 г. около 17.00 часа ответникът е причаквал молителката пред детската градина на децата и я обиждал и заплашвал в присъствието на двете деца. На 25.10.2020 г. около 21.00 часа К. – М. К. е започнал да звъни на молителката по телефона и да й оставя гласови съобщения, като отново я е обиждал и заплашвал, че ще сигнализира социалните служби и ще й вземе децата.

С тези факти Н. Я. обосновава правния си интерес от предявяването на молба за защита от домашно насилие. Молителката иска да бъде издадена и заповед за незабавна защита.

С молбата Н. Я. ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание молителката, лично и чрез процесуалния им представител, поддържа молбата, с която е сезирали Районен съд – Разлог и направените доказателствени искания. Не сочи други доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като неоснователна. Представя писмен отговор, в който твърди, че изложените в молбата факти не отговарят на обективната истина.

Излага твърдения, че причината Н. Я. да депозира молба за защита от домашно насилие е отказът на ответника да даде съгласие за издаване на документи за задгранични пътувания на детето Д.К. и искане от страна на К. – М. К. за заплащане на обезщетение за ползване на собственото му жилище от молителката и децата. Сочи, че Н. Я. е психически нестабилна в следствие на прием на силни успокоителни лекарства.

Ответникът представя писмени доказателства.

От фактическа страна настоящият състав намира за установено следното:

По делото не се спори , а и от представените доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 2694 от 17.07.2020 г. По гр.д. № 249/2020 г по описа на РС - Разлог.

По делото са приети писмени доказателства, съдържащи кореспонденция между страните, които навеждат за влошена комуникация и чести конфликти между тях.

3

По делото са събрани гласни доказателства . В съдебно заседание е разпитана свидетелката Л. С.. От показанията и се установява, че познава страните по делото още от периода, в който не са били женени. Сочи, че след развода отношенията помежду им са били обтегнати и нервни. Сочи, че ответникът постоянно звънял на молителката, използвал мръсни думи, обиждал я и проявявал агресивно поведение спрямо бившата си съпруга.

Сочи, че след разговорите Н. Я. плакала, треперела и се страхувала за живота си.

По делото е приет социален доклад , съгласно който след развода първоначално отношенията между страните били добри, но след това се влошили и ответникът започнал да тормози молителката по телефона, да изпраща множество съобщения, да я обижда и заплашва, да я обвинява, че е неспособна да отглежда децата им. От социалния доклад е видно, че Н. Я. е предоставила възможност на бащата да контактува със сина им Д. и извън определения от съда режим за свиждане.

От приет по делото допълнителен социален доклад , проведен между психолог и двете деца, в присъствието на майката Н. Я. и социалния работник се установява, че при въпроси, зададени за баща им и за отношенията между родителите им, децата се разстройвали и ставали видимо неспокойни и напрегнати.

По делото е изисквна информация относно депозирани от страна на Н.

Я. жалби против К.-М. К.. Видно от представната справка от Районно упраление-Б., в РУ-Б. е регистрирана жалба от Н. Я., извършена е проверка по случая и събраните към жалбата материали са изпратени в Районна прокуратура-Разлог за вземане на отношение по компетентност.

Въз основа на фактически изводи настоящият състав на въззивния съд излага следните правни съображения:

Молбата по чл.8, т. 1 от ЗЗДН е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДН - бивш съпруг, поради което е и процесуално допустима.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която под страх от наказателна отговорност молителката потвърждава верността на изложените 4 в нея факти относно осъщественото спрямо нея домашно насилие на 22.10.2020г., 23.10.2020г., 25.10.2020 г.

Безспорно е, че страните в настоящото производство са в посочената в чл. 3 от ЗЗДН връзка – молителката е бивша съпруга на ответника, което обстоятелство се установява от представеното и прието по делото съдебно решение, видно от което сключения помежду им граждански брак е бил прекратен, като с оглед установеното наличие на изискуемата по закона вид връзка, е налице активна и пасивна процесуална легитимация по специалния закон.

В конкретния случай представената от молителката декларация по чл .9, ал. 3 от ЗЗДН съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона. Действията на ответника представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който за да се квалифицира даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, той следва да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Настоящият състав, че релевираните за недопустимост и неправилност на решението оплаквания във въззивната жалба са неоснователни по следните съображения:

В отклонение от общите правила на доказване законът изрично признава материална доказателствена сила на представената по делото декларация по чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН от пострадалото лице, като тази декларация съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита.

Законът визира предвидената наказателна отговорност за декларатора като необходима, но и достатъчна причина на изявлението да бъде придадена материална доказателствена сила. Актът на домашно насилие е трудно доказуем особено когато става въпрос за психическо насилие, съчетано с физическо, именно за това е въведена и възможността с декларация по чл. 9 ал. 3 от Закона да се обърне доказателствената тежест в процеса и ответникът да е този, който да докаже, че не е проявил поведение, което може да се 5 квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

Опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може да стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на описаните в нея обстоятелства. В хода на делото не бе оборена доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН чрез представянето на съответни доказателствени средства, които да поставят истинността и под съмнение. Представената от ответника кореспонденция между страните не разколебава фактите такива, каквито са описани в декларацията, а само индицира за влошените отношения между страните.

Напротив- в разглеждания случай бяха събрани достатъчно доказателства, индициращи, че домашното насилие така, както е описано в декларацията, е било осъществено. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели, но показанията на свидетелката, разпитана в съдебно заседание, следва да се отчетат като годни косвени доказателства.

Същата, макар и да не е присъствала при актовете на домашно насилие, е изградила впечатление на база на състоянието, което е имала молителката непосредствено след като е била жертва на домашно насилие, така и на база обстоятелствата, които самата молителка е пресъздала. Освен със събраните гласни доказателства описаното в декларацията кореспондира и с установеното в социалните доклади относно факта, че спрямо молителката е упражняваноно домашно насилие, изразяващо се в наличие на психическо и емоционално насилие, осъществявано чрез заплахи и обиди, както и чрез телефонен тормоз. Косвени доказателства за тези конфликти се съдържат и в приложената справка от РУ-Б., видно от която има постъпила жалба за домашно насилие.

Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд , че спорът, касаещ издаването на задграничен паспорт на сина на страните - Д., е неотносим към настоящия спор. Правилно първоинстанционният съд е счел, че за разрешаването на режима на лични отношения между страните съществува друг процесуален ред, уреден в Семейния кодекс и че този режим не подлежи на уреждане в ЗЗДН. В тази връзка е неоснователно и твърдението на въззивника, че провеждането на тази процедура по Семейния 6 кодекс трудно би задължило компетентните власти в Р. Р. да издадат задграничен паспорт. Като държави членки на Европейския съюз и за Р. Б., и за Р. Р. се прилага РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, в чийто обхват влизат и делата, свързани с правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения. При постановено решение в една държава членка, касаещо режима на лични отношения, в конкретния случай- взимането на решение за издаване на задграничен паспорт, съществува правната възможност по чл. 21 от горепосочения Регламент решението да бъде признато и изпълнено в друга държава членка без да се изискват специални процесуални действия, като основанията, които биха довели до непризнаване, са изчерпателно изброени.