Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3535 от 13.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7551/2023
Вид
Решение № 3535
Подписан
13.06.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Любомир Василев, Цветина Костадинова, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3535 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Цветина Костадинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507551 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20085076/27.03.2023, постановено по гр.д. № 2851/2021г. по описа на СРС, 71-и състав, са изцяло отхвърлени предявените от „К.и.“ АД, ЕИК ****, срещу Й. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 000, 25 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 84129/14.02.2019г., ведно със законна лихва от 13.02.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 330 лева за периода от 14.02.2019г. до 12.02.2020г., законна лихва за забава в размер на 82,85 лева за периода от 15.03.2019г. до 12.02.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 7957/2020г. на СРС, 71 състав.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца „К.и.“ АД, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно. Поддържа се, че по делото е установено сключването на валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние. Обосновава се, че е налице електронно подписан документ, който е представен по делото на хартиен носител. Твърди се че същият е подписан с електронен подпис. Посочва се, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ/, за електронен подпис се счита всяка електронна информация добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване 1 на неговото авторство. Обосновава се, че законът позволява на страните да се съгласят в отношенията помежду им на обикновения електронен подпис да се придаде значение на саморъчен. Доколкото обикновен електронен подпис е въвеждане на лична информация, логически свързана с издателя, то в процесния случай с попълване на данните си в заявката ответницата е положила именно такъв подпис. Възпроизвеждането на електронно подписания документ на хартиен носител не променя извода за валидно сключен договор, защото съгласно чл. 184 от ГПК електронния документ се представя на хартиен носител като препис и ако насрещна страна не поиска представянето му в електронен вид, то преписът е достатъчен. Сочи се също, че дори и да се приеме, че договорът е сключен в устна форма, от представената по дело разписка се установява, че ответницата е усвоила сумата, поради което същият се явява изцяло доказан. Заявява се, че жалбоподателят е представил подписан Стандартен формуляр да предоставяне на информация за потребителски кредит на ответницата, поради което изводите на районния съд във връзка с липсата му са погрешни.

Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна Й. С. С., чрез назначения особен представител, е подала отговор на постъпилата въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен писмен документ, наименуван Договор за потребителски кредит „Екстра“, заведен под № 84129/14.02.2019г., без положени саморъчни подписи за страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР“/.

Съгласно посоченото в него „К.и.“ ООД /праводател на „К.и.“ АД/ кредитодател, се е задължил да предостави на Й. С. С. потребителски кредит в размер на 1 100 лева при условия, посочени в договора. В договора е посочено, че средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин /в брой, на каса на Изипей или по посочена банкова сметка/. Уреден е краен срок за връщане на сумата- 14.01.2020г. Предвидена е възнаградителна лихва в размер на 36%, изчислен е и годишен размер на разходите от 49,7%. в договора, под условие, че подаденото от него заявление е одобрено от кредитодателя. Съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора за кредит, задълженията по сключения договор са разсрочени на 11 равни 2 месечни вноски в размер на 207,25 лева, включващи главница в размер на 100 лева, лихва в размер на 33 лева и такса гарант в размер на 74,25 лева.

Приложени са и Общи условия на „К.и.“ ООД /“ОУ“/, съгласно чл. 4 от които кандидатът чрез обявената на сайта информация избира вида, сумата, периода на кредита, информира се за размера на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава заявка за избрания вид услуга, въвежда личните си данни в заявката. Съгласно чл. 4.4. от ОУ с маркиране на полето "Съгласен съм с ОУ" и натискане на бутона "потвърди" кандидатът се съгласява с ОУ. Съгласно чл. 4.8. от ОУ потвърждаването на заявката става чрез активиране на линк, изпратен на посочения от него имейл адрес и това е условие тази заявка да бъде разгледана. След потвърждаването на заявката на кандидата съгласно чл. 4.10. на същия се изпраща линк към договора "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити", като с потвърждаване му се счита, че има сключен договор.

По делото е приета неоспорена от страните Разписка № 01000859446481/14.02.2019г., носеща подпис, положен за ответницата, съгласно която на 14.02.2019г. същата е получила сумата от 1 100 лв. в брой от каса на „Изипей" АД като плащане от "К.и." АД по договор 84129/14.02.2019г.

Представена е и неподписана

Разписка

№

2000000174400840/11.03.2019г. за сумата от 207 лева, с получател „К.и.“ ООД, представляваща съгласно посоченото в нея вноска Й. С. С..

В рамките на първоинстанционното производство е изслушана съдебносчетоводна експертиза. Съгласно приетото по делото заключение счетоводството на дружеството-ищец е редовно водено, като отпуснатият кредит е отразен по сметка 502 /изплатени парични средства/ в размер на 1 100 лева, сметка 499 /задължения към трети лица, такса гарант/ в размер на 816,75 лева, сметка 752 /отчитане на финансиране за текуща дейност/ в размер на 363 лева. По посочените сметки е отразено извършено плащане в общ размер от 207 лева. Посочен е и общият размер на задължениетоглавница в размер на 1 000 лева, такса гарант- 742,50 лева /непредявена с ИМ/, договорна лихва- 330 лева и договорна лихва за периода от 14.02.2019г. до 12.02.2020г. 363 лева, от която сума са платени 33 лева.

3

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношение на наведените от жалбоподателя доводи във връзка с правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 000, 25 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 84129/14.02.2019г., ведно със законна лихва от 13.02.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 330 лева за периода от 14.02.2019г. до 12.02.2020г., законна лихва за забава в размер на 82,85 лева за периода от 15.03.2019г. до 12.02.2020г.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно възникнало от договор за кредит облигационно правоотношение между кредитора и длъжника в лицето на ответника, е възникнало задължение за връщане на получената сума по договора за кредит; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата на кредитодателя съгласно уговореното с погасителния план.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение на падежа, съобразно уговореното с 4 договора за кредит.

По делото е представен писмен документ, наименуван Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 84129/14.02.2019г., в който се сочи, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ потребителският кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С чл. 10, ал. 1 от ЗПК е уредена форма за неговата действителност, като съгласно посочената разпоредба същият следва да бъде сключен в писмена форма - на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Законът допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен и от разстояние.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По смисъла на закона „финансова услуга“ съставлява всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а "средство за комуникация от разстояние"- всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. Съгласно чл. 5, ал.9 от 5

ЗПК при този начин на сключване на договора кредиторът е длъжен да предостави посочената в ал. 1 преддоговорната информация на потребителя чрез изпращане на стандартният европейски формуляр съгласно приложение № 2 към закона. В случай че договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 /стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2/ незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.