Решение № 2114 от 17.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2114 гр. Бургас, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120103135 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. М., ЕГН **********, адрес в ***, против „Медиатор 2015“ ООД, ЕИК 203365903, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, бл.53, вх.3, ет.8, ап.15, представлявано от управителите В. Й. В. и К. Г. К., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева (след прието на 02.10.2024 г. по реда на чл.214 от ГПК увеличение на иска) като частичен от общо предявен иск за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и засягане на личното и професионално реноме на ищеца, настъпили в резултат на неверни, клеветнически и позорящи твърдения за него в статия, публикувана от ответника на *** г. в сайта "***.бг" със заглавие "***“, без посочен автор, както и в резултат на коментарите във форума под нея с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на публикацията до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че като управител на „*** М.“ ЕООД стопанисва и управлява находящия се в ***, Бургаска област хоспис М., както и че в поредица от публикации в електронното издание „***.бг“ 1

(***.bg), отговорност за което носи издателят – „Медиатор 2015“ ООД, са били публикувани материали, които преминават всякакви граници, приети за обективна журналистика и етика. Такъв материал представлява процесната статия „***“, публикувана на *** г., без посочен автор, в която наред с повтарящите се по адрес на ищеца тенденциозни и злонамерени нападки за неетично и непрофесионално отношение към пациенти се посочват и неверни позорящи обстоятелства за установени негови конкретни неправомерни деяния като измама на роднина на пациент и упояването му с ампула клофелин с цел подписване на документи.

Ищецът сочи, че в статията лечебното заведение е посочено като „*** на лудите“, а самият той е представен като „жесток и подъл мошеник“.

Според ищеца невярната информация за измама и ощетяване на пациент се съдържала и в подзаглавието „Т. К. твърди, че е била измамена от собственика на ***а д-р Д. М., който не й върнал заплатената сума за 1месечен престой“ и счита, че както заглавието „***“, така и подзаглавието го представят негативно, а като примери посочва „Аз помислих, че съм попаднала в *** на луди. Медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора. Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още позле. Ампулата беше клофелин.“ „Взе от мен пари за месец напред – 1560 лева – по 40 лева на ден за престой в ***а и други разходи. Моят мъж почина след 6 дни. Той разви оток на Квинке – това се случва, когато дават лекарство, което болният не понася. Когато пристигнах, видях че е отекло лицето му, а аз имам медицинско образование. Предупредих доктора, че на съпруга ми не трябва да се влива натриев хлорид-супрастин“.

И щ ецът счита, че освен клевети, статията съдържа и негативни квалификации за него, които накърняват личното му достойнство. Процесната статия била общодостъпна в интернет пространството, поради което била възприета лично от ищеца, както и от неограничен кръг от лица, които я коментирали. Според ищеца, в коментарите към статията също се съдържат множество клевети, обиди, включително и заплахи, които не са премахнати от модераторите на изданието повече от година и седем месеца след датата на самата публикация, а като такива посочва коментари с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6.

Ищецът счита, че разпространените със статията клевети и обидни 2 характеристики за него, заедно с тези, съдържащи се в коментарите под статията като „псевдолекар“, „д-р Менгеле“, придружавани с описания на лечебното заведение – *** като „място на ужасите“, „концлагер в ***“, го опозоряват публично и дискредитират пред обществеността като личност и професионалист.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се от ответника, че няма противоправно поведение от негова страна, посочените от ищеца цитати са изнесени от контекста на материала в цялост, същите са част от разказа на трето лице и не съдържат обидни изризи и клеветнически твърдения, тъй като изнесените в публикацията факти са верни. Твърди, че екипът на медията е потърсил и публикувал всички гледни точки на засегнатите страни при спазване на журналистическата етика и стандарти, както и че публикацията се основава и на други източници на информация като С. К., М. Н., С. Б.. По отношение на претенецията за обезщетение от обидни и заплашителни коментари под процесната публикация ответникът счита, че не носи отговорност за коментари на трети лица, а и ищецът не е поискал премахването им. В тази връзка се твърди и това, че коментари с номера 49, 48, 47, 45, 28,27, 26, 16, 9 и 6 са били изтрити още на 19.11.2021 г., което е преди завеждане на иска.

Ответникът счита, че ищецът е публична личност, тъй като е председател на Националната асоциация на ***ите, поради което и дейността му е обект на засилен медиен интерес още преди процесната публикация.

Позовава се на практиката ЕСПЧ, според която публичните личности са обект на засилено обществено внимание и следва да проявяват по-голяма толерантност към публикации и критики, тъй като е в обществен интерес от оповестяване на факти, засягащи важни аспекти от обществените отношения, касаещи здравето и живота на уязвими групи от населението, надделяващи над частния интерес на ищеца от неразпространяването им. С отговора на 3 исковата молба се оспорва и твърдението на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди и счита, че не е налице както противоправно деяние, така и причинно-следствена връзка между публикуването на процесния материал, коментарите на читателите и твърдяните от ищеца вреди.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Посочва още, че настоящото производство е поредното дело, заведено от ищеца срещу "Медиатор 2015" ООД. Навежда, че заведените от ищеца граждански дела са от типа дела SLAPP (Стратегически съдебни дела срещу публично участие), известни още като "дела-шамари", които целят ограничаване на дейността на журналисти, подлагащи поведението на определени личности на критика или негативна оценка, блокиране на журналистическа дейност, натоварване на ответната страна със съдебни разходи за продължителен период от време и посочва, че такъв вид дела имат смразяващ ефект върху свободата на словото и медийната среда. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С определение №12099/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№49627/2023 г. по описа на РС-София, производството по исковете на ищеца с правно основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Бургас, пред който е образувано настоящето производство.

Бургаският районен съд, като взе предвид твърденията на страните, ангажираните от тях доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, установи следното от фактическа страна:

Приета като доказателство по делото е разпечатка на статия (л.68-77), публикувана на *** г. в електронен сайт «***» със заглавие «***» и съдържание:

«15 Юли 2019, Понеделник, 20:00 ч.

Автор:***

Д-р Д. М.: Това са глупости

Рускинята Т. К. изпрати шокиращ разказ до *** по повод смъртта на нейния съпруг в *** в ***. Тя твърди, че е била измамена от собственика на ***а д-р Д. М., който не й върнал заплатената сума за 1-месечен престой, тъй като мъжът й е починал на 6-тия ден от него. К. описа ситуацията пред наш 4 репортер, след което потърсихме и д-р М., който заяви, че няма никакъв проблем, тъй като всичко е затвърдено с подписан договор и при тях не може да бъде платено за по-малко от месец.

Ето разказа на Т. К., която от години живеела с мъжа си С. в Бургас:

«Моят съпруг С. С. получи инсулт на 15 март. Тогава ние живеехме в Бургас и от Бърза помощ ме посъветваха да се обърна към ***а на д-р Д. М. в ***. Заведох мъжа си там, надявайки се на помощ. Когато пристигнахме, откараха мъжа ми в сградата, а докторът ме попита как мисля да погреба съпруга си – да го кремирам или в земята. Аз бях много удивена, все пак съпругът ми беше жив. Послед докторът, шегувайки се, каза, че на мъжа ми е нужен по-голям гроб, тъй като ръстът му е голям като на самия доктор.

Аз помислих, че съм попаднала в *** на луци. Медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора. Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още по-зле. Ампулата беше клофелин.

Взе от мен пари за месец напред – 1560 лева – по 40 лева на ден за престой в ***а и други разходи. Моят мъж почина след 6 дни. Той разви оток на Квинке – това се случва, когато дават лекарство, което болният не понася.

Когато пристигнах, видях, че е отекло лицето му, а аз имам медицинско образование. Предупредих доктора, че на съпруга ми не трябва да се влива натриев хлорид-супрастин.

За 6 дни аз съм длъжна да платя 240 лева и 30 лева за първичен преглед, заедно с други разходи, с които става общо 320 лева. Останалите 1240 лева докторът обеща да ми върне след месец. Послед каза след още една седмица, а вече не ми вдига телефона и досега минаха 3 месеца и половина.

Той ми предложи свой агент от погребалното бюро «***» и за погребението ми взеха два пъти по-скъпо и останах без стотинка. Моите български съседи накрая събираха пари за билета ми до Москва. Ако трябва да търся парите си по съдебен ред, трябва да платя на адвокат, на преводач, а нямам с какво. Д-р М. знае банковата ми сметка, 5 пъти съм му я изпращала.

Жесток, подъл мошеник – това е той. Докато бях под въздействието на лекарството, той ми даде да подпиша документ и ми каза – напиши, че знаеш, че състоянието на мъжа ти е безнадеждно. Аз написах – зная състоянието на мъжа ми, но се надявам на по-добър изход».

5

В телефонен разговор с наш репортер д-р Д. М. бе категоричен, че всичко горенаписано са глупости. «При нас таксата е месечна, всичко си е по договора, има фактура. Мъжът тежеше 160 кг. и в тежко състояние, дойде при нас с лекарства, имаше тежка форма на сърдечна недостатъчност и коремна херния. Казвали сме й, ако има претенции да дойде в ***, тъй като тя и той са постоянно живущи в Бургас. Има си договор, в който е описано абсолютно всички – за кое се плаща – линейка, рехабилитация, палиативни грижи, тъй като пациентът бе в терминално тежко състояние», заяви д-р Д. М.».

Ответникът не оспорва, че към датата на публикуване на процесния материал е собственик и издател на електронната медия, както и че съдържанието на представената разпечатка отговаря на действително публикуваната статия, а коментари под нея с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6 са със съдържанието, посочено в разпечатката и исковата молба.

Ищецът от своя страна не оспорва твърдението на ответника, че коментари с №№49, 48, 47, 45, 28,27, 26, 16, 9 и 6 са изтрити от модератора на 19.11.2021 г., както и че е бил потърсен за потвърждаване на изявленията в публикацията и заявеното от него в телефонен разговор с репортер на „***“ е правилно възпроизведено в статията.

По делото е представено извлечение от приложение Месинджър за изпращане на съобщения на Фейсбук с титуляр Т. К. (л.244-249), от съдържанието на което се установява, че изявленията „Аз помислих, че съм попаднала в *** на луди. Медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора. Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още позле. Ампулата беше клофелин», «Взе от мен пари за месец напред – 1560 лева – по 40 лева на ден за престой в ***а и други разходи. Моят мъж почина след 6 дни. Той разви оток на Квинке – това се случва, когато дават лекарство, което болният не понася. Когато пристигнах, видях, че е отекло лицето му, а аз имам медицинско образование. Предупредих доктора, че на съпруга ми не трябва да се влива натриев хлорид-супрастин» и «Жесток, подъл мошеник – това е той», публикувани в сайта на ответника на *** г., принадлежат на Т. К. и са коректно възпроизведени от ответника.