Решение № 531 от 12.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Плевен, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430106685 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „***” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., срещу П. Н. Н., ЕГН **********,с постоянен адрес: град *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1 т.3 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 265,40 лева, от които 250,40 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв., представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на дълга.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е подал срещу ответника заповед за изпълнение, за което е образувано ч.г.д. №5296/2021 г. по описа на ПлРС, срещу която заповед е подадено в срок възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. навежда доводи, че на 11.10.2016 г., около 16:40 часа, в град ***, пред магазин ***, водачът на МПС марка „****, с рег. № *** - П. Н. Н. - ответник в настоящето производство, при извършване на маневра за навлизане в реда на паркираните МПС-та, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в 1 движението, не е спазил необходимата дистанция, вследствие на което е блъснал паркираното междувременно на улицата МПС марка „****, с рег. № ***, собственост на ВЛ. СТ. Т. и му причинява материални щети. Излага се, че по повод инцидента е съставен Протокол за ПТП № 1625582/11.10.2016 г., по описа на СПП към ОД на МВР - гр. Плевен, видно от който водачът на МПС марка „****, с рег. № ***, е виновен за настъпването на ПТП. Сочи се, че спрямо виновният водач е взето административно отношение с АУАН, серия „Г“, с бл. № 751366/11.10.2016 г., по описа на СПП към ОД на МВР - гр.

Плевен, на основание чл. 23, ал. 1 и чл. 25, л. 1, предл. трето ЗДвП. Твърди се, ч е към датата на застрахователното събитие собственикът на увреденото МПС ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с с ищеца по делото по полица № ВО/23/116001559651/02.06.2016 г., валидна от 14.06.2016 г. до 13.06.2017 г. Излага се, че на 12.10.2016 г. собственикът на МПС марка „****, с рег. № *** е подал Уведомление за щета в представителство на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД и е предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че в ищцовото дружество е била заведена щета № 0410701-0018-2016, като на 12.10.2016 г. е проведен оглед на увреденото МПС, въз основа на който е съставен Опис техническа експертиза по щетата. Сочи се, че въз основа на доклад по процесната щета, ищецът е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 250,40 лева, която сума била изплатена на собственика на увредения автомобил. Твърди се, че видно от процесния протокол за ПТП ответникът виновно е причинил настъпването на пътния инцидент, след което е напуснал мястото на пътното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Излага, че за ищеца, на основание чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ е налице правен интерес да претендира възстановяване от ответника на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 250,40 лв., представляващи изплатеното застрахователно обезщетение, както и сторените ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лв. Твърди се, че е поканил ответника да заплати процесната сума, но поканата му била върната като непотърсена.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски

2

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба.

Сочи, че предявения иск е неоснователен. Не оспорва начина на настъпване на ПТП, както и, че към датата на същото е имал валидно сключена застраховка ГО при ищеца. Твърди, че при извършване на процесната маневра не е забелязал и разбрал, че неволно е закачил косо предния калник на увреденото МПС. Излага, че за това разбрал едва когато органите на МВР дошли в дома му и го информирали, че е реализирал произшествие при извършване на маневрата, за което бил съставен протокол за ПТП и АУАН.

Оспорва претендираното вземане на ищеца. Твърди, че не е налице право на регрес. Сочи, че съгласно чл.500, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно е платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Навежда доводи, че, за да възникне за ищеца правото на регрес в хипотезата на чл.500, ал.1, т.2 от КЗ е необходимо виновният водач да е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Твърди, че по отношение на процесното ПТП, посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително. Излага, че в настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на чл.125 ЗДвП, при която службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие , поради което счита, че за него не е съществувало задължение да изчака тяхното идване. Сочи и, че не е налице и хипотезата на чл.125, т.7 от ЗДвП доколкото не е оспорил, че е извършил деликта, от който са произлезли материални щета за ударения автомобил, както, и че същият е бил в състояние да се придвижва на собствен ход след произшествието. поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и 3 недоказан, за което развива подробни съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 5296/2021г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за сумата от 250,40 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв., представляващи направени ликвидационни разноски по щетата, както и разноски в размер на 385,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3085/16.08.2021 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника в настоящето производствто. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

От приложения по делото Протокол за ПТП с № 16255 от 21.10.2016г. се установява, че участник № 1 – П. Н. Н., като водач на МПС марка „****, с рег. № *** при маневра да влезе в ред на паркинг не съобразява разстоянието от паркирания в дясно него участник №2 - МПС марка „****, с рег. № ***, собственост на ВЛ. СТ. Т., като го удря косо и реализира ПТП с материални щети.

Приобщена по делото е и застрахователна полица №

BG/23/116001559651, сключена между ищеца и „***“ АД, от която се установява, че МПС марка „****, с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка ГО от 00.00.00 часа на 14.06.2016 г. до 23.59.59 часа на 16.06.2017 г.

Видно е от представеното по делото Уведомление за щета на МПС, че ВЛ. СТ. Т., в качеството си на пострадал от ПТП-то водач на МПС марка „****, с рег. № *** е уведомил ищеца за настъпилото ПТП с материални щети.

Установява се, че към Уведомлението за щета на МПС е представено и Свидетелство за регистрация на увреденото МПС и Удостоверението му за техническа изправност.

От представената по делото Опис по техническа експертиза по щета № 4

0410-701-0018-2016 /12.10.2016 г. се установява какви са вредите, нанесени на увреденото МПС, вследствие на процесното МПС.

Приобщен като доказателство по делото е и Доклад по щета №1 №0410701-0018-2016, изготвен от ищеца по делото, от която се установява, че определеното обезщетение за изплащане на собственика на увреденото МПС е в размер на 250,40 лева, като е предложено да бъде потърсен регрес от ответника за сума в размер на 265,40 лева.

Видно е от представеното по делото преводно нареждане, че на собственика на пострадалото от процесното ПТП МПС е изплатена сумата от 250,40 лева.

Установява се от приложената по делото Регресна покана, невръчена на ответника, че спрямо същият е отправена покана да заплати процесната сума.

Приобщена като доказателство по делото е и административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, от която се установява, че : на ответника е съставен АУАН и НП № 16-0938003896/24.10.2016 г. за това, че на 11.10.2016 г. е причинил процесното ПТП, като е напуснал без да съобщи за това на контролните органи, като му е наложено наказание.

Събрани като доказателство по делото са и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля ВЛ. СТ. Т.. Свидетелят сочи, че в процесния ден бил в командировка, но бил уведомен от случайно лице, че собствения му автомобил, паркиран в гр. Плевен до магазин „***“ на ул.

****, бил ударен. Твърди, че когато се върнал забелязал, че имало увреждания по предната броня и по мигачите. Разказва, че другият водач не бил на мястото на ПТП. Сочи, че сигнализирал органите на КАТ към 19,00 часа същата вечер. Обяснява, че не е водил разговор с другия водач на МПС, както и ,че дори не го е видял. Излага, че пътят е еднопосочен с две ленти.

Твърди, че „малко нерегламентирано“, но можел да се движи с увреденото МПС.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл.422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, 5 учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобила по повод договор за застраховка "Гражданска отговорност"; че в този период е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил застрахователното обезщетение на застрахователя на увредения автомобил; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително.

В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи отговорността му.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства противоправното поведение на ответника при ПТП. За допуснатите от него нарушения на ЗДвП е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП.

При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски.