Решение № 339 от 15.04.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Добрич, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230102074 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано по искова молба на К. И. М., ЕГН **********, с адрес:

*** срещу Държавен фонд „З.“, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. „*** *“ № **, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 2143, 25 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по т.

7 вр. с т. 11 от Договор № 0817416911062010/09.08.2010 г. за предоставяне на „Временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза“;

2) 83, 87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2011 г. до 29.02.2012 г;

3) 251, 35 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич.

В исковата молба се твърди, че по заявление на ответника срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 639/2012 г. по описа на Районен съд Добрич за следните вземания:

1) 2143, 25 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по т.

7 вр. с т. 11 от Договор № 0817416911062010/09.08.2010 г. за предоставяне на „Временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза“;

1

2) 83, 87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2011 г. до 29.02.2012 г;

3) 251, 35 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист на 01.03.2012 г., а впоследствие е образувано и изп. дело № 2501/2012 г. по описа на ЧСИ Л.

Т.. Сочи се, че ищецът е внесъл сумата от 2059, 00 лева след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 09.11.2012 г.

Акцентира се на обстоятелството, че на 23.08.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на ищеца. След този момент не са извършвани други изпълнителни действия до 30.05.2023 г. Според ищеца, вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Представлява се от адвокат Д. А., който поддържа тезата за погасяване на вземанията по давност.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен срок. В процесуалния документ се оспорват твърденията на ищеца за погасяване на процесните вземания по давност.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Р.. Процесуалният представител пледира за отхвърляне на претенциите. Обосновава защитната си теза за прекъсване на давността с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 2017 г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 66 от 01.03.2012 г., издадена по гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич. Със същата е разпоредено К. М. да заплати на Държавен фонд „З.“ следните суми:

1) 2143, 25 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по т.

7 вр. с т. 11 от Договор № 0817416911062010/09.08.2010 г. за предоставяне на „Временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза“;

2) 83, 87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2011 г. до 29.02.2012 г;

3) 251, 35 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич. За посочените вземания е издаден изпълнителен лист № 66 от 01.03.2012 г.

На 11.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 2501/2012 г. по 2 описа на ЧСИ Л. Т. за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. С молбата на НАП за образуване на изпълнително производство е направено искане за предприемане на действия по принудително събиране на вземанията. С разпореждане от 11.10.2012 г. съдебният изпълнител е разпоредил проучване на имущественото състояние на длъжника. Наложил е запор върху 94 бр. овце на К. М. и възбрана върху недвижим имот.

К. М. е получила покана за доброволно изпълнение на 09.11.2012 г., видно от приложената разписка по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки, банкови касети и вземания, които ищцата има по договори в „ПИБ“ АД – постановление от 23.08.2017 г. От представено известие за доставяне се установява, че банката е получила запорното съобщение на 31.08.2017 г.

Впоследствие е уведомила ЧСИ Л. Т., че по откритите на името на ищцата банкови сметки няма авоар за изпълнение на запора – съобщение от 15.09.2017 г.

На 30.05.2023 г. е издадено разпореждане за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на ищцата. На същата дата е получена и молба с вх. № 22484/30.05.2023 г. от НАП, с която се прави искане за насочване на изпълнението към недвижимото имущество на К. М., чрез вписване на възбрана, насрочване на опис, оценка, продан на секвестируемите имоти и чрез налагане на запор върху пенсията на ищцата в секвестируем размер. Съобщението на съдебния изпълнител за наложената възбрана е получено от Служба по вписванията – гр. Добрич на 17.08.2023 г.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ищцата е погасила по-голямата част от процесните задължения, предмет на изпълнителен лист № 66 от 01.03.2012г. по гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич. Платена е сума в размер на 2565, 00 лева, като последното плащане е от 13.09.2013 г. Експертът е изчислил, че към датата на изготвяне на заключението е останал непогасен остатък от главницата в размер на 712, 11 лева и обезщетение за забава в размер на 761, 21 лева за периода от 27.09.2013 г. до 28.02.2024 г.

Съдът приема заключението в цялост. Същото е обективно и е изготвено от лице с необходимата професионална квалификация.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация п о чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже наличие на настъпил след издаването на съдебния акт факт, установяващ, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи 3 правно значение за неговото съществуване – които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

В тежест на ответника е да докаже, че е инициирал предприемането на принудителни действия за удовлетворяване на процесните вземания, с които е прекъснал давността.

Ищцата основава претенцията си на твърдението, че ответникът е бездействал повече от пет години и част от вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност, а друга са платени. Тезата на ищцата се доказа от събраните доказателства. От заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установи, че по-голямата част от вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени от ищцата чрез плащането им. Платени са следните суми:

1) 1431, 14 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по т.

7 вр. с т. 11 от Договор № 0817416911062010/09.08.2010 г. за предоставяне на „Временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза“;

2) 83, 87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2011 г. до 29.02.2012 г;

3) 251, 35 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич.

Неплатена е останала единствено разликата между дължимата главница от 2143, 25 лева и платената сума от 1431, 14 лева в размер на 712, 11 лева.

С ППВС № 3/1980 г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, постановлението е обявено за изгубило сила.

Следователно, погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнително дело № 2501/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т., не е текла до 26.06.2015 г., когато е постановен посочения тълкувателен акт. Този извод е съобразен изцяло с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., на ОСГТК на ВКС, където е прието, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.

След тази дата – 26.06.2015 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки, банкови касети и вземания, които ищцата има по договори в „ПИБ“ АД – постановление от 23.08.2017 г. С това действие давността по отношение на вземането за сумата от 712, 11 лева е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Следващото действие по принудително изпълнение е налагането на възбрана върху имот на ищцата, извършено с разпореждане на съдебния изпълнител от 30.05.2023 г. Между коментираните 4 две изпълнителни действия от 23.08.2017 г. и 30.05.2023 г. е изтекъл период, надвишаващ петгодишния давностен срок.

В продължение на пет години след наложения запор ответникът не е предприемал действия за принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Оттук се налага изводът, че вземането за сумата от 712, 11 лева, дължима като остатък по издадения изпълнителен лист, се е погасило по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. Останалата част от вземанията за погасени чрез плащане.

Ето защо, претенциите, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 2143, 25 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по т.

7 вр. с т. 11 от Договор № 0817416911062010/09.08.2010 г. за предоставяне на „Временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза“;

2) 83, 87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2011 г. до 29.02.2012 г;

3) 251, 35 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 693/2012 г. по описа на Районен съд Добрич, следва да бъдат уважени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени за плащане разноски в размер на 685, 73 лева (500 лева адвокатско възнаграждение и 185, 73 лева държавна такса).