Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1448 от 28.09.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5557/2017
Вид
Решение № 1448
Подписан
28.09.2018
В сила
01.11.2018
Състав
АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13, т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 28.09.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5557 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Р. А., чрез процесуалния представител адв. В. Й., срещу Н.А.Р. ЕГН **********,*** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 200,00 лева, представляваща дължима главница, договорна лихва в размер на 6,72 лева за периода от 10.06.2016 г. до 10.06.2016 г, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 66,28 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 130,00 лева, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 16,46 лева за периода от 10.06.2016 г. /датата на последната погасителна вноска на паричния заем/ до 26.04.2017 г. /датата на подаване на заявлението/, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага, че основанието, въз основа, на което са поискали да бъде издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем с № 5275156 от 11.05.2016г, между „Вива Кредит“ ООД като кредитор и Н.А.Р. като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че договарянето между страните е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/, като договора за заем е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Твърди се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия приложими към договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Сочи се, че подписвайки договора за заем, Заемателят удостоверява, че е запознат предварително от Заемодателя с преддоговорната информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 200 лв., който се усвоил по начин, посочен в процесния договор, З а заемателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че Н.А.Р. е усвоила сума в общ размер на 200 лв., като дължимата към настоящия момент главница е в размер на 200 лв. Излага се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 0.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 29.03.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането срещу длъжника е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5275156 от 11.05.2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора – 6,72 лв. за периода от 10.06.2016 г. – първа неплатена погасителна вноска до 10.06.2016 г. – последна погасителна вноска датата на настъпване на падежа на договора. Сочи се, че ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка в размер на 66,28 лв., която е дължима на падежната дата на всяка от погасителните вноски. Твърди се, че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява 3 дни от датата на сключения между страните договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и следователно неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Сочи се, че дължимата към датата на подаване на заявлението неустойка за неизпълнение на задължение е в размер на 66,28 лв. Твърди се, че Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, в която е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането и в настоящия случай Н.А.Р. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 130 лв. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 10.06.2016 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата ИМ, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължил виновно да не изпълнява задълженията си, поради което той дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 16,46 лв. от 10.06.2016 г. – дата на последна вноска до датата на подаване на заявлението – 26.04.2017 г. Сочи се, че Н.А.Р. дължи и законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер 350 лв., от които – 50 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл.25 от НЗПП. Поради изложеното молят съда да уважи предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответник Н.А.Р. е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим и частично основателен, поради следното: излага, че предявеният иск е изготвен при спазване разпоредбите на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ въз основа на подписан договор за паричен заем № 5275156 от 11.05.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и Н.А. като заемател.

Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 200 лв., който да се усвоява, ползва и се върне, съгласно условията на сключения договор. Сочи, че за ползването на предоставения й паричен заем с договор № 5275156 от 11.05.2016 г. тя дължи договорна лихва от първа неплатена погасителна вноска /10.06.2016 г./ до последна погасителна вноска – датата на падежа на договора. Твърди, че се е задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата, в случай, че не представи договореното обезпечение, дължи неустойка в размер на 66,28 лв. на падежната дата на всяка от погасителните вноски. Твърди, че е трябвало да изплати целият заем на 10.06.2016 г., като сроковете на всички падежи са отдавна изтекли, като ищецът е прибягнал до извънсъдебно събиране на задълженията, които са в размер на 130 лв. Твърди, че не е съгласен с начислените съдебни разноски и възнаграждения за процесуално представителство на осн.чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер на 350 лв.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3110/2017 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1991/04.05.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело обща сума в размер на 419,46 лева и разноски в размер на 75,00 лева, срещу която заповед ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи същата.

Видно е от приложения по делото Договор за паричен заем с № 5275156 /11.05.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника по делото 26.04.2016г., че ищецът е предоставил на ответника сумата от 200 лева срещу задължението последният да върне същата, ведно с дотоговеранта лихва. Установява се според обективираното в чл.3 от договора, че ответникът е следвало да върне предоставената му в заем сума в 30 дневен срок, започващ да тече от датат на получаване на сумата. В договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,30% и общ размер на всички плащания 206,72лв.

Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.

От представения препис на пълномощно, изходящо от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД-София, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з.” ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 01.12.2016г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и “Вива Кредит“ ООД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по сключения между ответника и него договор за заем. Направеното от ответника оспорване на вземането в заповедното производство, поражда процесуално задължение на ищеца да докаже правата на праводателя си спрямо него.