Решение № 3216 от 12.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3216 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100507225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 24318/23.01.2025 г. на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 срещу решение № 112/05.01.2025 г. (поправено с решение № 5274/25.03.2025 г. за отстраняване на ОФГ), постановено по гр. дело № 13683/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която са уважени предявените от Д. К. К., ЕГН ********** срещу жалбоподателя - ответник осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на суми за неплатени остатъци от дължими застрахователни обезщетения за застрахователни събития, настъпили при действието на сключения между страните договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 00500100353220/17.03.2020 г. по отношение на л. а. „Мазда“, модел „RX-8“, с рег. № ****, както следва: 1/ сумата от 170,70 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0500834197/08.06.2020 г. за нанесени на автомобила щети на 15.05.2020 г. на паркинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.03.2023 г. до окончателното плащане; 2/ сумата над 1 000 лв. до присъдената такава от 1 650 лв., или за размера от 650 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0500837800/29.07.2020 г. за нанесени на автомобила щети на 25.07.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Скайлер“ и ул. „Ген. Липранди“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2023 г. до окончателното плащане; 3/ присъдената законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба - 16.03.2023 г. до окончателното плащане върху главницата от 574,99 лв., 1 представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0500841036/17.09.2020 г. за нанесени щети на автомобила на 14.09.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Ломско шосе“ и ул. „Св. Петка Търновска“; 4/ сумата над 279,57 лв. до присъдената такава от 453,32 лв., или за размера от 173,75 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0500850920/05.03.2021 г. за нанесени на автомобила щети на 01.03.2021 г. на паркинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2025 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваните части – поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Изтъкват се доводи за недоказаност на всички материални и процесуални предпоставки за уважаване на исковете по всяка една от отделните щети. По отношение на настъпилото застрахователното събитие от 15.05.2020 г., във връзка с което е образувана щета № 0500834197/08.06.2020 г., се посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по заявеното с отговора на исковата молба възражение относно уговорения от страните лимит на отговорността на основание чл. 10, ал. 3, вр. чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ОУ, както и по възражението за намаляване на размера на дължимото обезщетение на основание чл. 27, ал. 1, т. 3, вр. чл. 19, ал. 3, т. 1 от ОУ, допускайки по този начин съществено процесуално нарушение. Доколкото в конкретната хипотеза не са съставени констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за ПТП с материални вреди или двустранен констативен протокол за ПТП, а се касае за застрахователни събития, установени единствено въз основа на декларация на застрахования, счита, че приложение следва да намерят именно установените в ОУ правила за лимитиране на отговорността на застрахователя, а именно: до 10 % от застрахователната сума и ограничаване на застрахователното покритие до две застрахователни събития в рамките на срока на застрахователния договор. В тази връзка се посочва, че размерът на уговорената застрахователна сума се равнява на 6 950 лв., поради което лимитът на отговорността на застрахователя съгласно цитираната клауза възлиза на 695 лв., поради което неправилно СРС е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 2 323,22 лв. Изтъква се още, че застрахователното събитие е настъпило на 15.05.2020 г., а ищцата Д. К. е уведомила застрахователя едва на 08.06.2020 г., поради което не е спазен и уговореният от страните срок за уведомяване от 3-работни дни съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ОУ и в този случай размерът на застрахователното обезщетение подлежи на намаляване с 25 %, на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от ОУ. Предвид изложеното се счита, че размерът на определеното застрахователно обезщетение от 695 лв. съгласно уговорения лимит подлежи на намаляване с 25 %, респективно същият се равнява на 521,25 лв., поради което възприетият от страна на СРС такъв от 587,30 лв. по щета № 0500834197/08.06.2020 г. надхвърля размера на действително дължимото такова съгласно ОУ. По отношение на настъпилото застрахователно събитие от 25.07.2020 г., във връзка с което е образувана щета № 0500837800/29.07.2020 г., също се оспорва изводът на СРС, че същото се дължи в пълния заявен размер от 1 650 лв., посочвайки, че своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на увеличения с протоколно определение от 18.04.2024 г. размер на претенцията над 1 000 лв. до присъдения такъв от 1 650 лв. (предявен като 2 частичен от 3 201,74 лв.), позовавайки се на разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по т. дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, с които се приема, че непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. В тази връзка се позовава на чл. 378, ал. 1 КЗ, съгласно който правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с изтичането на 3-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Предвид изложеното се обобщава, че доколкото се касае за частична претенция и застрахователното събитие е настъпило на 25.07.2020 г., то по отношение на увеличения размер на претенцията над сумата от 1 000 лв. до сумата от 1 650 лв., или за сумата от 650 лв., течението на давността е продължило и след предявяване на исковата молба – на 16.03.2023 г., поради което тази част от нея е обхваната от изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност се оспорва и началната дата считано от която се дължи законната лихва върху увеличения размер на вземането от 650 лв., която вместо от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2023 г., следва да се присъди от датата на подаване на молбата за изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК – 09.11.2023 г.

По отношение на настъпилото застрахователно събитие от 14.09.2020 г., във връзка с което е образувана щета № 0500841036/17.09.2020 г., също се оспорва изводът на СРС, че върху присъдената главница в размер на 574,99 лв. се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2023 г. до окончателното плащане, доколкото според допълнителната САТЕ е налице хипотеза на тотална щета и в този случай съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ и чл. 20, ал. 3 от ОУ изпадането на застрахователя в забава е обусловено от представянето на удостоверение за прекратена регистрация на превозното средство, каквито доказателства не са ангажирани от ищцата, поради което се оспорва възникването на това акцесорно вземане. По отношение на настъпилото застрахователно събитие от 27.02.2021 г., във връзка с което е образувана щета № 0500850920/05.03.2021 г., също се поддържа, че от страна на СРС липсва произнасяне по заявеното възражение за уговорено от страните лимитиране на отговорността съгласно чл. 10, ал. 3, вр. чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ОУ, а именно: до 10 % от застрахователната сума и ограничаване на застрахователното покритие до две застрахователни събития. В тази връзка отново се твърди, че размерът на уговорената застрахователна сума се равнява на 6 950 лв., поради което лимитът на отговорността на застрахователя възлиза на 695 лв. и неправилно СРС приема, че дължимото обезщетение възлиза на 2 357,75 лв. Изтъква се още, че след прилагане на уговореното с чл. 27, ал. 1, т. 3, вр. чл. 19, ал. 3, т. 1 от ОУ основание за намаляване на отговорността му с 25 %, дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 521,25 лв., като след приспадане на извънсъдебно платената сума от 241,68 лв., дължима се явява сума в размер на 279,57 лв., а не в размер на 453,32 лв., както се приема от СРС. По изложените съображения се отправя искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваните части и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. К. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. По отношение на щета № 0500834197/08.06.2020 г. и щета № 0500850920/05.03.2021 г., образувани във връзка със застрахователни събития, 3 настъпили на паркинг съответно на 15.05.2020 г. и на 01.03.2021 г., се посочва, че на обезщетяване подлежи действителният размер на вредите, поради което възраженията за уговорен с договора лимит на отговорността на застрахователя са неоснователни. В тази връзка се поддържа, че застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка в твърде занижен размер, поради което не е годно да покрие стойността на действително претърпените вреди, които са били отремонтирани. Оспорва да е пропуснала срока за заявяване на всяка една от отделните щети пред застрахователя - ответник. Не оспорва предвиденото в чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ ограничение на застрахователното покритие – до две застрахователни събития, настъпили в паркирано състояние на автомобила, колкото са и тези по първата и четвърта щета, т. е. броят на щетите е в рамките на предвиденото с ОУ ограничение. Посочва, че при подаване на молбата за изменение на тази част от исковите си претенции по размер се е съобразила с така уговорения от страните лимит на отговорността на застрахователя, предвиден в чл. 10, ал. 3, вр. ал. 2 от ОУ. В допълнение се поддържа, че дори и при намаляване на размера на застрахователното обезщетение с 25 %, както се претендира с въззивната жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД, предявените искове по всяка една от двете щети отново биха били основателни съответно за сумата от 170,70 лв. и за сумата от 453,32 лв., до какъвто извод е достигнал и СРС. По отношение на щета № 0500837800/29.07.2020 г., образувана във връзка със настъпилото застраховател събитие от 25.07.2020 г., се посочва, че съгласно заключението по САТЕ дължимото по нея обезщетение се равнява на 3 212,74 лв., определена след като от сумата от 3 724,24 лв. се приспадне извънсъдебно платената от ответника такава от 511,50 лв., поради което правилно СРС е уважил предявения като частичен иск в размер на 1 650 лв. Оспорват се доводите на въззивника относно началната дата на законната лихва върху заявената главница в размер на 1 000 лв., тъй като в конкретната хипотеза не се касае за изначално предявен частичен иск, поради което подаването на исковата молба на 16.03.2023 г. води до прекъсване на давността по отношение на цялото вземане, позовавайки се на чл. 116а ЗЗД. Предвид изложеното поддържа, че направеното едва на 09.11.2023 г. уточнение, че сумата от 1 000 лв. се претендира като част от общо вземане в размер на 2 535,92 лв., както и последвалото на 01.02.2024 г. увеличение на иска до сумата от 1 650 лв. като част от общо вземане в размер на 3 201,74 лв., е ирелевантно за прекъсване течението на погасителната давност, тъй като изначално в исковата молба липсва посочване, че в тази своя част исковата претенция се предявява като частична, поради което исковата претенция следва да се счита за предявена за цялото вземане и съответно давността за него следва да се счита за изцяло прекъсната. По отношение на щета № 0500841036/17.09.2020 г., образувана във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 14.09.2020 г., се посочва, че заявеното с въззивната жалба оспорване за изчисляване на размера на обезщетението при условията на тотална щета е преклудирано, тъй като такова не е заявено с отговора на исковата молба и последващото становище относно молбата за уточняване на размера на исковата претенция в тази част.