Определение № 1170 от 08.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 08.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500965 по описа за 2026 година С определение № 131 от 13.03.2026 г., ОС Видин, гр.д. № 107/26 г., e оставил без уважение искането на Н. Г. Н. и С. Т. Н. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от Н. Г. Н. и С. Т. Н., в която се сочи, че ищците получават минимални заплати и разполагат с право на собственост върху ипотекирани свинарници, които поради състоянието им не могат да бъдат продадени. Подчертано е, че наетият адвокат все още не е получил възнаграждението си и това ще стане според уговорка след приключване на делото с оглед резултата му.

Като сочат, че не разполагат със сумата от 3293,72 евро за такса ищците молят да се отмени акта на ОС.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред ОС Видин е постъпила искова молба от Н. Г. Н. и С. Т. Н. с правно основание чл. 439 ГПК с посочен материален интерес 82 540, 49 евро. В петитума на исковата молба е претендира да се признае недължимост на суми на обща стойност от 65 252,41 евро. Приложени са декларации, в които и двамата ищци са заявили, че получават минимална работна заплата и нямат други доходи, както и че притежават постройка „свинарници“ (разрушена) и градина от 400 кв.м.

В приложен договор за правна защита ищците са уговорили възнаграждение за адвокат в размер на 4500 евро, при условията на чл. 37 ЗА, което не е платено.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

1

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В разглеждания казус се установява, че ищците имат месечен доход в размер на две минимални работни заплати. Според петитума на исковата молба и при съобразяване на курса на швейцарския франк към еврото, съдът приема, че дължимата такса по исковата молба е в размер на 2 610,09 евро. Тази сума очевидно би затруднила ищците, чийто месечен доход е под половината от стойността на задължението им. В този смисъл те могат да бъдат освободени.

От друга страна следва да се съобрази актуалната практика на ВКС определение № 645 от 11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3867/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Според върховните съдии, когато страната е сторила разходи за адвокатска защита, този факт сам по себе си не е пречка тя да бъде освободена от задължение за внасяне на държавни такси и разноски. Съдът в такива случаи следва да съпостави размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска, дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля, и с размера на дължимата държавна такса, респ. размера на дължимите разноски, както и с възможностите на страната наред с платеното адвокатско възнаграждение да заплати и съответно дължимата държавна такса, респ. разноските за производството. Имущественото състояние на страната може да позволява заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, поради което и същата да не е поискала правна помощ, но да не позволява заплащане на държавна такса (респ. разноски), особено ако същата е значителна.

Освен това съдът следва да вземе предвид и обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение, включително и договорения начин на плащане.

В разглеждания казус се установява, че уговорения хонорар не е надхвърля минимума по Наредба № 1 от 2004 г. По-значимо се явява обстоятелството, че няма данни ищците да са заплатили адвокатски хонорар от 4500 евро на упълномощения от тях защитник. Дали жалбоподателите ще заплатят уговорената сума също не може да бъде преценен към настоящия момент. Предвид казаното и конкретиката на казуса, понастоящем са налице основания за уважаване на искането с правно основание чл.

83, ал. 2 ГПК.

С оглед изложените доводи постъпилата частна жалба се явява основателна, като обжалваното определение следва да се отмени.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 131 от 13.03.2026 г., ОС Видин, гр.д. № 107/26 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

2

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищците Н. Г. Н. и С. Т. Н. от задължение за внасяне на държавна такса по искова молба вх. № 865 от 12.03.2026 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3