Решение № 1089 от 15.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Варна, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от И. Димова Административно наказателно дело № 20263110201711 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ЙАФ България“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2600080/02.04.2026г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 евро, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди, че наказващият орган не е изяснил надлежно фактическата обстановка по случая и не е установил какви са били конкретните задължения на работодателя по организацията на работа, а е извел наличието на нарушение от самото настъпване на трудова злополука. Оспорва формирания в НП извод, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършването на работа по безопасен начин, във връзка с което отрича извършването на вмененото му нарушение. Поддържа, че приложимата нормативна уредба не въвежда безвиновна отговорност за работодателя при всеки трудов инцидент, а такава следва да се носи при настъпването на рискове за безопасността на работниците, които могат да бъдат предвидени и избегнати. Намира, че за констатирането на процесното нарушение следва да се извърши преценка дали работодателят е въвел необходимите мерки за гарантиране безопасните и здравословни условия за работа, каквато в случая 1 не е била осъществена. Твърди, че работодателят е идентифицирал риска, предприел е мерки по неговото предотвратяване, запознал е пострадалия служител с изискванията за безопасност при извършване на дейностите, довели до инцидента и е осъществил ефективен контрол. Привежда и доводи за неяснота на административнонаказателното обвинение, поради липса на конкретизация какви нормативно установени задължения, свързани с осъществяването на текущ контрол, се твърди, че не са изпълнени от дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.И. Д. от САК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя и писмено становище, в което доразвива доводите за липса на надлежно описание на нарушението и за недоказаност на последното от обективна страна. Изтъква, че не всяко отклонение на работник от правилата за работа е резултат от нарушение от страна на работодателя, както и че правото на ЕС не изисква работодателят да носи обективна отговорност за всички настъпили трудови злополуки. Сочи и наличието на процесуално нарушение, изразяващо се в незадълбочено обсъждане на подаденото от дружеството възражение и отхвърлянето му, без да се изясни дали действително е налице административно нарушение. Поддържа исканията за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на процесното нарушение. В съдебно заседание и в депозирани писмени бележки оспорва доводите, наведени от санкционираното лице. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Въззивното дружество стопанисвало цех „Разкрой и кантиране“, находящ се на адрес: гр.Варна, ЗПЗ, ул.“Уста Кольо Фичето“ №33. Цехът бил оборудван с кантираща машина марка „Хомаг“ (HOMAG EDGETEQ S-380), работата на която била свързана с потребяване на пластмасова лента (кант), която следвало да се заменя при изчерпване.

Възможните опасности при работа с машината и мерките за безопасност били 2 описани в Инструкции за употреба на машини Хомаг, в които били описани рисковете от захващане от движещи се части и детайли и съответно-от притискане от въртящите се около оста си механизми на подаването или ротационни инструменти. Било указано изрично, че преди извършване на дейности по техническо обслужване следва машината да се изключи, както и че по време на производствения режим не следва да се извършва дейност по зареждане с кант или консумативи.

Процесната машина била нова за цеха, като при включването й в неговата работа били проведени инструктаж и обучение на работниците, които били запознати с инструкциите за безопасна работа. Инструкциите били поставени и на самата машина, на разположение на работещите, а контролът по изпълнението им бил осъществяван от св.Н. Д., на длъжност „началник производство“ в дружеството, който периодично посещавал помещението и се осведомявал за действията на работниците.

За обслужването на машината били необходими двама работници, които невинаги имали видимост един към друг, поради размерите на съоръжението.

Св.И. Т. И. бил назначен на длъжност „оператор машини“ по силата на трудов договор, сключен с дружеството на 27.01.2020г. На 14.01.2026г. той полагал труд като началник на кантиращата машина, а негов помощник бил св.Д. П. П.. Около 13,40ч.. възникнала необходимост от смяна на ролката с кант. Въпреки че бил запознат с инструкциите за безопасна работа, св.И. се заел с тази задача, без да изключи машината, при което въртящата се ролка за подаване на кант захванала ръкавицата му. В резултат на това част от показалеца на дясната му ръка бил смазан от въртящото се колело, което го притиснало към прилежащия статичен елемент. Пострадалият отишъл при св.П. и го уведомил за инцидента, след което незабавно било организирано транспортирането на И. до ЦСМП на МБАЛ „Св. Анна“-Варна за оказване на медицинска помощ.

За увреждането на работника бил подаден сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и същия ден започнало извършването на проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството.

В хода на проверката били снети последователно две сведения от св.И., в първото от които той съобщил, че машината се включва в началото на 3 работния ден и се изключва в края му.

Проверяващите изискали представянето на относими към случая документи от страна на дружеството, след запознаването с които преценили, че същото не е осъществило ефективен текущ контрол при организацията на безопасна работа с машината и конкретно-върху спазването на инструкциите от страна на св.И..

Във връзка с тези констатации увреждането на работника било прието за трудова злополука, а на 05.03.2026г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задълженията си да осигури ефективен контрол за извършване на работа по безопасен начин, без риск за живота и здравето, като не е осигурило спазването на установените норми и изисквания за безопасност и е допуснало св.И. да извършва дейност по подмяна на кант, докато работното оборудване не е спряно. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН , но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 02.04.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 евро за извършено нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.165, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите С.

Б. И., И. Т. И., С. И. Р., Н. Д. Д. и Д. П. П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на св.И. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Останалите свидетели са в трудово правоотношение с въззивното дружество и следователно не се явяват непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото, поради което достоверността на изявленията им принципно 4 следва да бъде внимателно преценена. В конкретния случай обаче показанията на тази група свидетели се преценява от съда като достоверна в основни линии, доколкото същите кореспондират помежду си, а и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Този извод не се опровергава от изявлението на св.И. в хода на проверката, отразено в снетото от него сведение, че изключва машината едва в края на работното време, предвид поясненията дадени от свидетеля в съдебно заседание.

От показанията на св.И. се установява, че единствената инструкция за работа с конкретна машина, под която е положен подпис на пострадалия работник, удостоверяващ, че е запознат с нея, е тази за работа с макетен нож.

В показанията си обаче свидетелите И., Р., Д. и П. са категорични, че всички работници са били обучени за работа с машината и им е провеждан както първоначален, така и последващ инструктаж. Доколкото субсидиарно приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска изясняването на въпросите, включени в предмета на доказване, с всички предвидени в кодекса доказателствени средства, съдът намира за достатъчни показанията на свидетелите за установяване на посочените обстоятелства. В практиката си ВКС подчертава, че р азпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. (Решение № 280 от 08.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). При това положение и доколкото нормативната уредба не изисква наличието непременно на писмени доказателства за установяване на дадено обстоятелство, съдът приема, че провеждането на обучение и инструктажи, както и запознаването на работниците, включително и И. с инструкцията, следва да се счетат за доказани въз основа събраните гласни доказателствени средства. Следва да се отбележи, че в показанията си св.И. изрично заявява, че дружеството е провело първоначален инструктаж, осигурило е инструкции и е извършило оценка на риска. Следователно тези въпроси не са спорни между страните.

От приложените писмени доказателства с особено значение са Декларация за трудова злополука, Протокол за извършена проверка, Инструкции за безопасна работа с машини Хомаг, Инструкция за работа с макетен нож, сведения и др., които позволяват изложената по-горе фактическа обстановка, която в основни линии не е спорна между страните, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно 5 постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.