Решение № 408 от 31.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Перник, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20261720101033 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Н., ЕГН **********, и А. Д. Б., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с. Л., обл. Перник, ул. „Т.“ № *, чрез процесуалния им представител адв. В. Ц. Б. от САК, срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния директор Константин Иванов Костадинов.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и по чл.

146, ал. 1, вр. чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standard 14 plus № 601**** от 07.03.2024 г. и на Договор за паричен заем Standard 14 plus № 605**** от 09.07.2024 г., сключени между ответното дружество като заемодател и наследодателя на ищците – Б. Н. Б., ЕГН **********, починал на 16.09.2025 г., като заемател.

Ищците поддържат, че са единствени наследници по закон на починалия заемател, в чийто дом след смъртта му са открили двата процесни договора. Твърдят, че по силата на първия договор е отпуснат заем от 550,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,32 %, обявен годишен процент на разходите /ГПР/ 49,99 %, такса за експресно разглеждане от 275,00 лв. и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 183,26 лв., а по силата на втория договор – заем от 750,00 лв. при ГЛП 40,32 %, обявен ГПР 50,01 %, такса за експресно разглеждане от 440,40 лв. и 1 неустойка от 293,40 лв. По всеки от договорите наследодателят е заплатил и застрахователна премия от по 50,00 лв. по застраховка „Вива сигурност“.

Сочат, че обявеният в договорите ГПР е привиден и не отразява действителното оскъпяване на кредитите, тъй като в него не са включени таксата за експресно разглеждане, застрахователната премия и неустойката за непредоставяне на обезпечение, които съставляват общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържат, че въведеното изискване за предоставяне на поръчител или банкова гаранция в краткия тридневен срок е практически неизпълнимо, поради което уговорената за неизпълнението му неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, представлява скрита възнаградителна лихва и сигурна печалба за кредитора и съставлява неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. Излагат, че с включването на тези компоненти действителният ГПР надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а неточното му посочване, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, се приравнява на непосочване на ГПР и влече недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Молят исковете да бъдат уважени и им бъдат присъдени сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД, чрез процесуалните си представители адв. А. Н. и юрк. М. М. С., е оспорил исковете изцяло – по допустимост, по основание и по размер.

По допустимостта ответникът е навел възражение за липса на правен интерес от иска по първия договор, доколкото задълженията по него били изцяло погасени и кредитът – приключен, поради което установяването на нищожността му се обезсмисляло. По отношение на втория договор е направено възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация, тъй като вземанията по него били прехвърлени на трето лице – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на договор за цесия от 28.11.2025 г. Заявена е и нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК.

По същество ответникът поддържа, че ГПР е изчислен коректно по нормативно установената формула съгласно Приложение № 1 към ЗПК, поради което в договора не следва да се съдържа изрично разписана методика за формирането му. Възразява, че неустойката за непредоставяне на обезпечение правилно не е включена в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в него не се включват разходите, дължими при неизпълнение на задълженията по договора, а самата неустойка зависи от бъдещо несигурно събитие. Твърди, че застраховките „Вива сигурност“ са доброволни и не са били условие за отпускане на кредита, поради което стойността им не следва да се прибавя към ГПР. Поддържа валидността на тридневния срок за обезпечение, индивидуалния характер на договорните клаузи и информираността на заемателя чрез 2 предоставения Стандартен европейски формуляр /СЕФ/. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за недопустимост на присъждането му поотделно за всеки иск.

По допълнителното становище на ищците.

С молба и становище с вх. № 11280 от 13.03.2026 г. ищците са оспорили извършената цесия като съставена за целите на процеса и ненадлежно съобщена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поддържали са, че удостоверението за приключен кредит и Стандартните европейски формуляри не им се намират и не са били предоставяни на наследодателя, като тежестта за доказване на преддоговорната информираност лежи върху кредитора /чл. 5 и чл. 45 ЗПК; чл. 4, ал. 3 ЗЗП/.

По процесуалната допустимост на исковете.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими, а наведените от ответника възражения за тяхната недопустимост – за неоснователни, по съображения, изложени и в определението за насрочване на делото.

Правният интерес от установителен иск за нищожност на договор не отпада с пълното изпълнение на породените от него задължения. Установяването на нищожността разкрива началната липса на правнообвързващо действие на сделката и обуславя възможността за връщане на даденото без основание, поради което потребителят, съответно неговите универсални правоприемници, разполагат със самостоятелен и пряк интерес от установяване на недействителността, независимо че плащанията по договора са преустановени. Възражението за липса на правен интерес по първия договор е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за липса на пасивна материалноправна легитимация по втория договор. Съгласно чл. 99 ЗЗД цесията прехвърля единствено вземането в състоянието, в което то се намира, но не променя страните по договорното правоотношение, нито обхвата на правото на длъжника да оспорва действителността на самия договор, от който вземането произтича. Искът за прогласяване нищожност на договора има за предмет правопораждащия факт, а надлежно легитимиран да отговаря по него е съконтрагентът – кредитор, който е страна по сделката, а не цесионерът, който придобива вземане в обема, в който то съществува, и спрямо когото действителността на договора има преюдициален характер. Прехвърлянето на вземането, независимо от момента на извършването му, не освобождава първоначалния кредитор от участие в производството по установяване нищожността на договора.

От фактическа страна.

По делото са приети като писмени доказателства двата процесни договора за паричен заем заедно с погасителните планове, разходните касови ордери, 3 застрахователните сертификати, приходните касови ордери и разписка, удостоверение за наследници № 124/19.09.2025 г., както и представените от ответника документи.

Прието е заключението на допуснатата съдебно-счетоводна /икономическа/ експертиза, изготвено от вещото лице Н. С. И., неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано.

Установява се, че на 07.03.2024 г. между ответника като заемодател и Б. Н. Б. като заемател е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 601**** за сумата 550,00 лв. главница, при ГЛП 40,32 % и обявен ГПР 49,99 %, със срок 44 седмици и 22 погасителни вноски, такса за експресно разглеждане от 275,00 лв. и уговорена в чл. 4 неустойка от 183,26 лв. при непредоставяне в тридневен срок на обезпечение – поръчител, отговарящ на множество кумулативни изисквания, или банкова гаранция. На 09.07.2024 г. между същите страни е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 605**** за сумата 750,00 лв. главница, при ГЛП 40,32 % и обявен ГПР 50,01 %, със срок 60 седмици и 30 вноски, такса за експресно разглеждане от 440,40 лв. и неустойка от 293,40 лв. при аналогични условия, като с този договор е рефинансиран и погасен първият заем /в размер на 406,20 лв./.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в обявения по всеки от договорите ГПР не са включени разходите за експресно разглеждане на документите и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Вещото лице е изчислило, че действителният размер на ГПР по първия договор /№ 601****/, с включени тези компоненти, възлиза на 160,12 %, а по втория договор /№ 605****/ – на 121,14 %. Същевременно обявените в договорите стойности на ГПР са съответно 49,99 % и 50,01 %.

От правна страна.

Предявените отрицателни установителни искове за прогласяване нищожност на договорите за потребителски кредит са основателни по следните съображения.

Не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че процесните договори имат характер на договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 ЗПК, доколкото заемателят е физическо лице, действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което за тях намира приложение специалната закрила по ЗПК и ЗЗП, транспониращи в българското право Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи. Ищците са установили качеството си на универсални правоприемници на заемателя с представеното удостоверение за наследници.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за 4 потребителя – всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения от всякакъв вид, които са пряко свързани с договора, известни са на кредитора и които потребителят следва да заплати, в т. ч. разходите за допълнителни услуги, когато сключването на договора за такива услуги е условие за получаване на кредита. Изискването ГПР да бъде посочен в договора не е удовлетворено със самото изписване на цифрова стойност; необходимо е тази стойност да съответства на действителните общи разходи, защото целта на разпоредбата е потребителят да получи вярна, пълна и недвусмислена информация за цената на кредита, въз основа на която да формира информирано икономическо решение.

В случая уговорената такса за експресно разглеждане на документите съставлява несъмнен разход, пряко свързан с договора и известен на кредитора още към момента на сключването му, доколкото е включена в размера на всяка погасителна вноска. Като такава тя представлява общ разход по кредита и е следвало да бъде отчетена при изчисляване на ГПР, което не е сторено.

По отношение на неустойката за непредоставяне на обезпечение съдът намира, че същата е нищожна. Анализът на клаузата сочи, че с нея на потребителя се възлага в изключително кратък тридневен срок да осигури поръчител, отговарящ на множество ограничителни и кумулативни изисквания, или банкова гаранция за пълния размер на задължението, чието набавяне обективно изисква технологично време и съдействие на трети лица. Така уговорена, неустойката е практически дължима по необходимост и от самото начало е разсрочена в погасителните вноски, поради което излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и противоречи на добрите нрави /арг. от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС/. Непредоставянето на обезпечение не причинява самостоятелна вреда на кредитора, който е длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника преди отпускане на заема /чл. 16 ЗПК/; ето защо подобна неустойка не обезщетява вреди, а представлява прикрита възнаградителна лихва и сигурно допълнително възнаграждение за кредитора. Клаузата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради което е неравноправна по смисъла на чл.