Решение № 2687 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100503288 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1521 от 28.02.2022 г., постановено по гр. д. № 49915/2021 г. по описа на СРС, ГО 126-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени срещу Е. К., Н. К. и С. К..

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, като е възложил същите в тежест на ищеца.

Решението е постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.

Оспорва изводите на районния съд, че ищцовото дружество разполага с друг иск, с който да защити интересите си. Твърди, че процесният топлоснабден имоот е ателие и същият се използвал за задоволяване на стопански, а не на битови нужди. Поради това поддържа, че ответниците са небитови клиенти и поради липса на писмен договор в съответствие с чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, то отношенията следва да се уредят на плоскостта на извъндоговорната отговорност. Твърди, че по делото е доказана реално доставена топлинна енергия, цената на която не е заплатена. С тези доводи моли решението на районния съд да бъде отменено 1 изцяло и исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Е. К., Н. К. и С. К., с който се оспорват отправените до въззивния съд искания.

Излагат се доводи за правилност на решението. Поддържа се, че процесният имот е използван за жилищни нужди, поради което е налице облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника Е. К.. В подкрепа на този довод сочат, че са издавани фактури на името на Е. К.. Твърдят още, че въззиваемите С. К. и Н. К. не са ползвали имота в исковия период, тъй като живеят извън пределите на Република България. Оправят искане към въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 49915/2021 г. по описа на СРС, 126-ти състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 22175/2021 по описа на СРС, 126-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците Е. К., Н. К. и С. К. са потребители на топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден имот – ателие № 8, находящо се на адрес гр. София, ул. ****, с абонатен № 349038. Въззивникът ищец във фактическите си твърдения е посочил, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността , както и със стойността на услугата дялово разпределение, която ищецът е заплатил на третото лице помагач.

Излагат се твърдения, че ответниците са използвал топлинна енергия в периода – 01.10.2018 г.-30.04.2020 г., доставяна до процесния адрес, без същите да е заплатила съответната дължимата за това цена, както следва: Е. С. К. не била заплатила сумата в размер на 31,97 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за сумата 11,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение. Н. Д. К. и С. Д. К. не заплатили следните суми /по отделно за всеки/: 140,24 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през процесния периода, 15,77 лева, представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. - април 2020 г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната 2 лихва от 19.4.2021 г. до погасяване на задълженията, както и сума в размер на 21,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. - 06.4.2021 г. и сума в размер на 2,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г.

- 06.4.2021 г..

Твърди, че по гр. д. № 50505/2020 по описа на СРС, 50 състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпил отговори на исковата молба от Е. К., Н. К. и С. К.. Ответниците оспорват липсата на договорно отношение с ищеца, като твърдят, че е налице облигационна връзка между „Топлофикация София“ ЕАД и Е. К.. Твърдят, ч е имотът се използва за жилищни нужди.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 22175/2021 по описа на СРС, 126-ти състав. По заявление от 19.10.2020 г., подадено от „Топлофикация София“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на длъжниците. Е. К. в срока в възразила частично по чл. 414а от ГПК, а С. и Н. К.и с възразили по реда на чл. 414 ГПК.

С писмо от 12.06.2018 г., изпратено от „Топлофикация София“ ЕАД до Е. К., Н. К. и С. К. ищецът е уведомил, че в партидата за процесния имот като титуляр е вписана Е. К..

От нотариален акт от 27.02.2008 г. с № 26, т. I, рег. № 1144, н.дело 30 от 2007 г. се установява, че Д.Н. К. е придобил правото на собственост върху имот ателие № 8, на две нива, находящо се на адрес гр. София, ул. ****-****, разположено на пети и мансарден етаж с обща площ 203, 89 кв.м..

В обяснителна записка за промяна функцията на ателиетата в сграда ЖСК, ул. **** е записано, че промяната на функцията на ателиетата е по искане на Управителния съвет на ЖСК „Надежда”. Записано е, че ателиетата в сградата – 9 на брой, са проектирани в изпълнение на всички изискващи се за жилище елементи. Отразено е, че се променя номерацията на ателиетата съответно в номера на апартаменти, като ателие № 8 става апартамент 31.

С констативен протокол № 1104/17.05.2010 г.,, изготвен от представители на „Топлофикация София“ ЕАД и председателя на ЕС на ул. ****, е констатирана промяната на статута на ателиетата в апартаменти, както и идентичността на същите с базата данни на „Топлофикация София“ ЕАД. В протокола е отбелязано, че ателие № 8 е със сменен статут съответстващ на ап. 31, който фигурира в базата данни на „Топлофикация“ като ап. ****, аб.

2, с аб. № 349038.

По делото са приети две изравнителни фактури за процесния период, в които за аб. № 349038 като клиент е посочена Е. С. К..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

3

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решението е валидно.

По отношение допустимостта на решението въззивният съд намира, че искът е бил предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от завеждане на установителен иск предвид издадената заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба суми в развилото се заповедно производство.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.

Съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ отношенията меджу топлопреносното предприятие и небитовите клиенти се уреждат въз основа на писмен договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а при липса на такъв и при реално доставена и използвана топлинна енергия топлопреносното предприятие разполага с правната възможност да защити интересите си по реда на чл. 59 ЗЗД. В последната хипотеза, за да се позове на неоснователно обогатяване, в тежест на топлопреносното предприятие е да докаже, че клиентите са небитови такива.

В конкретния случай е безспорно, че въззиваемите ответници като съпруга /Е. К./ и деца /Н. и С. К./ се явяват наследници на Д. К.. Пред въззивния съд основен спорен въпрос са именно нуждите, за които е била използвана топлинната енергия в процесния имот, респективно ответниците битови или небитови клиенти са, респективно възникнало ли е между тях и ищцовото дружество облигационно отношение.

Въззивният съд намира, че предвид събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал ищецът не е доказал при условия на пълно и главно доказване, че ответниците са небитови клиенти. В § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ са дадени легални дефиниции за „битов клиент“ и „небитов клиент“, при анализа на които се налага извод, че 4 водещ критерии за разграничаване на двете понятия са нуждите, за които се купува, респективно ползва топлинната енергия. Небитов е този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови, т.е. за стопански нужди. Въззивникът ищец поддържа твърдението, че ответниците са небитови клиенти единствено с оглед твърдението си, че процесният имот представлява ателие. В действителност в нотариалния акт е записано, че праводателят на ответниците е придобил право на собственост върху ателие, което по своята дефиниця представлява помещение за индивидуална творческа дейност.

По делото са приобщени и писмени документи, представени от ищеца, от които се установява, че функциите на ателието са сменени и същото е със статут на апартамент.

Видно от обяснителна записка, находяща се на л. 36 от първоинстанционното производство, както и от констативен протокол № 1104/17.05.2010 г.,, изготвен от представители на „Топлофикация София“ ЕАД и председателя на ЕС на ул. **** – писмени документи представени от ищеца, се установява, че процесният топлоснабден имот ателие № 8 е със сменен статут и се третира като апартамент, т.е. като жилище. При това положение твърденията, че имотът се използва за стопански нужди не се доказва. Напротив, установява се, че ателието се използва за жилищни нужди, в каквато насока са възраженията и на ответниците. Правилно районният съд се е позовал и на влязло в сила решение между същите страни със сходен предмет, но за друг период, с което решение са били уважени предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ. Последното сочи, че въззивникът ищец е третирал ответниците като битови клиенти в предходен момент.