Решение № 363 от 28.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Велико Търново, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100737 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени , иск за обезщетение за имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1от КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.429, ал.3, изр.2-ро, ал.2, т.2 , чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

Пълномощникът на малолетната Е. М. П. , с ЕГН: **** , от гр.С - адвокат С. И. от ВТАК / упълномощен от нейния баща и законен представител М. П. М./ твърди, че детето е пострадало при пътно-транспортно произшествие , настъпило на 08.03.2023 г. на републикански път II -55 км.31+800 в прохода на републиката , при следните обстоятелства :

Неговата майка Д. И.а М., чиято гражданска отговорност е била предмет на сключена с ответника – застраховател ЗАД „Дженерали застраховане“ АД-София задължителна застраховка / полица № BG/0**/ при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ Ц200 Компресор“ с рег.№ СХ ** АХ на мокра настилка поради несъобразена скорост, загубила контрол , автомобилът поднесъл , преминал в насрещната лента за движение , ударил се в мантинелата , след което е ударен от друг автомобил – марка „Мерцедес“, модел ** , с рег.№ В-**П, управляван от румънски гражданин.

При това събитие детето е получило травматични увреждания, изразяващи се дислоцирана фрактура на дясна ключица, паренхимна лацерация на черен дроб, слезка и ляв бъбрек със субкапсуларни хематоми, лацерация на десния чернодробен делпо 1 висцерална повърхност (5-ти и 6-ти сегмент), лезия на корена на тънкото черво и булната торбичка, десерозация на участък от възходящ колон, ретроперитонеален хематом в дясно по задна коремна стена и в областта на голямото було, наличие на излята кръв в коремната кухина (около 200мл.), хемаскос по всички коремни етажи, травматичен деколман на кожа и подкожие по предна коремна стена със оформен подкожен канал в ляво и с наличие на параумбиликален подкожен хематом, сфеноидален, максиларен и етмодален синуит и фрактура на дясна клавикула в средна трета/ епикриза, издадена от Отделение за анестезиология и интензивно лечение, МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД-Велико Търново ИЗ № 5874/2023 г. / Наложило се да му бъде проведено оперативно лечение, като слезката била отстранена, а останалите разкъсвания- медицински обработени.

Настъпило е и усложнение от получената коремна травма: чревни сраствания (бридове) с непроходимост, поради което се е наложило ново болнично лечение .

Изключително тежките травми му причиняват множество продължителни неприятни субективни последици от психично и нервно-физиологично естество/ болки и страдания/ , социално- битови неудобства , обединени в понятието неимуществени вреди.

Претърпяла е и имуществени вреди в размер на 345,69 лева, представляваща разноски за лечение и възстановяване

Предявена е претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди , по която е образувана ликвидационна преписка № 211486238/19.05.2023 г. с приложени необходими документи. С писмо от 04.08.2023 г. е направен отказ .

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 220 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от 345,69 лева- обезщетение за имуществените вреди заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми , считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие до окончателното им изплащане .

В с.з. пълномощникът му поддържа предявените искове. Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът чрез пълномощника си старши юрисконсулт Г. Р. оспорва исковете с възражения за неустановено с достатъчна убедителност виновно поведение на майката на детето в качеството й на водач на участвалото в събитието моторно превозно средство ; неустановена по категоричен начин от доказателствата причинна връзка между начина на настъпването му и твърдените увреждания; съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в неизползването на задължителната система за обезопасяване на деца в автомобилите; претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/, а освен това според медицинската документация лечението на детето е протекло нормално без данни за усложнения ; липсва доказана причинна връзка между получените травматични увреждания и разходите, посочени да са свързани с лечението и възстановяването на здравето му ; застрахователят не е изпаднал в забава ,защото по реда на чл.496 от КЗ с цел събиране на пълна информация за случая е поискал допълнителни документи , които не са представени.

Моли да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

2

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от детето ищец телесни увреждания с медико-биологичното им описание по- горе, произтеклите от тях вредни последици от субективно естество , застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите , предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на документи /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 175 от 08.05.2023 г. на ОД н МВР гр.В.Търново ; 2 броя епикризи от 12.05.2023 г. на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД на ОАИЛ и Хирургично отделение ; 5 броя фактури с фискални бонове , показанията на свидетеля Д. И. М. / майка на детето /, заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д.р Н. Г. , както и заключението на съдебно- автотехническата експертиза на вещото лице С. С./ и двете- неоспорени и приети по делото/, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Ударът на управлявания от майката на детето лека автомобил „Мерцедес Ц200 Компресор“ в крайпътната мантинела и последвалият неизбежен сблъсък между него и управлявания от румънския гражданин лек автомобил „Мерцедес“ “, модел **, с рег.№ В** по причина , че първият е преминал неконтролируемо в лентата за движение, по която се е движил втория, са факти , които обективно разкриват правно оценъчното явление неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.

Това е така, защото обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни съоръжения и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо довеждат до травми, смърт, както и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП.

Тези факти по принцип съдържат логическата тежест на градиво/ основание / за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице.

Безспорно е, че за възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положиаргумент от чл.11, ал.3 от НК/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Те не го оборват и няма обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е било извън интелектуално-волевите способности / контрола на съзнанието/ и ситуация на обективна невъзможност на майката на детето , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, да го предотврати/ избегне , попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината й .

Този извод се подкрепя и обосновано се налага от заключението на автотехническата експертиза, обясняващо по какъв начин е възникнало пътно-транспортното произшествие и в поведението на кой двамата водачи от експлоатационно техническа гледна точка се корени решаващата причина за това. Тя е именно и само в нейното поведение, тъй-като в нарушение на повелението на чл.20, ал.2 ЗДвП е управлявала автомобила със скорост от 76 км./ч – по висока при конкретните условия от скоростта при която възниква явлението „странично плъзгане“, т.е. била е несъобразена с мократа пътна настилка и кривата на десния завой, той е загубил устойчивост като се е поднесъл , а тя - контрол върху 3 управлението му.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл.

429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът като пострадало / чл.278, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.278, ал.2 КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и имуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.

На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или найобщо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.

Прекият вредоносен резултат от деликтното деяние на застрахования съгласно заключението на приетата съдебно медицинска експертиза, състоящ се съвкупно в множество травматични увреждания от различен характер / счупена ключица , охлузвания по врата, дясното рамо , дясна гръдна половина и корем , травма на слезката /далака/, довела до необходимото й премахване /е засегнал правно защитимо идеално благо на детето- ищец , наречено здраве , както във физическия/ физиологичния/ , така и в душевния / по широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността- болки и страдания /- заключението на вещото лице и показанията на майката .

Проведено е правилно оперативно и медикаментозно лечение с оздравителен период: за коремната травма- около 10 месеца ; за ключицата – около 3 месеца и за останалите наранявания – около 25 дни, без да се наблюдават остатъчни усложнения и недостатъци , с изключение на загрозяващия, груб постоперативен белег .