Определение № 234 от 20.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20204000500325 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК.

Постъпила е молба от П. Г. И., ЕГН **********, С.П. И., ЕГН ********** и Г.П. И., ЕГН **********, чрез адв. В.В. от АК - Русе, с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК за допълване на Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските.

В молбата се излага, че в производството по гр. д. № 4086/2019 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България П. Г. И., С.П. И. и Г.П. И. са били представлявани от адвокат, с когото са сключили и представили по делото договор за правна защита и съдействие по реда и при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като са представили и списък по чл. 80 от ГПК и са поискали ответникът по касацията да бъде осъден да заплати на адвоката, оказал им безплатна правна помощ, възнаграждение в определен от съда минимален размер.

Претендира се да се допълни Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д.

№ 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Общинска банка“ АД, ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Врабча“ № 6, представлявано от А. К. Г. и Б. Я. Ч., чрез пълномощника С. С. С., ЕГН ***********.

1

В отговора се излага, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, при безплатно процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при еднакви интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Излага се, че в случай, че преценката на съда бъде в насока да се присъди в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за всяко едно от представляваните лица, то същото може и следва да бъде определено в размер под минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В подкрепа на горното, страната се позовава на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.

Претендира се да се остави искането по чл. 248, ал. 1, пред. първо от ГПК без уважение, а в случай, че съдът счете направеното искане за основателно, при определяне размера на дължимия адвокатски хонорар да вземе предвид доводите, наведени в отговора.

Апелативен съд – Велико Търново, като взе предвид наведените в молбата оплаквания и като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай молбата е депозирана в законоустановения срок, като видно от делото, молителите са представили пред касационната инстанция списък по чл. 80 от ГПК, поради което е изпълнена предпоставката на чл. 80, изр. второ от ГПК и молбата е допустима за разглеждане.

С Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е обезсилено Решение № 158/04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 400/2017 г. по описа на Русенски окръжен съд. Върната е исковата молба по предявения от „Общинска банка“ АД, ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** против М. А. И., ЕГН **********, П. Г. И., ЕГН ********** и К. А. К., ЕГН **********, и тримата от гр. Русе, ул. **************, ап. 4 иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който се претендира да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца - Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 23, том I, рег. № 358, дело № 12 от 31.01.2013 г. на нотариус Л. Ш., с район на действие Районен съд – Русе, с който М. А. И., ЕГН ********** и П. Г. И., ЕГН **********, продават на К. А. К., ЕГН ********** своя недвижим имот – апартамент ***********, к-с „Чародейка Г – Юг“, „ДФ“ Гаврил Генов“, в гр. Русе, ул. **********, при граници: изток-стълбище, и ап. 3, запад – ап. от вх. Г, север – комплекса и стълбище, юг – комплекса, със застроена площ от 96.75 кв.м., заедно с избено помещение № 4 – 5.54 кв.м., заедно с 2,252 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с чл. 129, ал. 3 във вр. с 2 чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и поради липса на правен интерес от предявяване на иска, като производство по делото е прекратено. Със същото определение е осъдено „Общинска банка“ АД, ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр.

София, *** да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, С.П. И., ЕГН ********** и Г.П. И., ЕГН **********, и тримата от гр. Русе, ул. **************, ап. 4 сумата от 693.54 (шестстотин деветдесет и и три лева и 54 ст.) лв. – направени по делото разноски пред въззивната и касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Производството по в. гр. д. № 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е второ по ред пред въззивната инстанция и се е развило след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В производството пред Върховен касационен съд на Република България молителите са представлявани от адв. В.В. от АК - Русе, безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съобразно представените договори за правна защита и съдействие.

С касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски, като в съдебно заседание пред касационната инстанция е представен и списък по чл. 80 от ГПК. От него е видно, че молителите са направили разноски за платени държавни такси в общ размер на 193.54 лв., като на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв молят насрещната страна да бъде осъдена да заплати на адвоката, оказал им безплатна правна помощ в касационното производство, възнаграждение в определен от съда размер съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г.

Великотърновски апелативен съд се е произнесъл по разноските, съобразно указанията, дадени от ВКС на РБ и правилото на чл. 294, ал. 2 от ГПК, като е присъдил такива за производството пред въззивната инстанция, както и за заплатените от молителите държавни такси за производството пред ВКС на РБ. Съдът не се е произнесъл по искането в частта, касаеща възнаграждението на адв. В.В. за процесуално представителство на страните пред касационната инстанция.

Настоящата инстанция намира депозираната молба за основателна.

Видно от изложеното по-горе, искането за присъждане на разноски в тази част е заявено своевременно пред касационната инстанция, като са представени договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че на молителите е указана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, като съобразно ал. 2 на същия текст, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. По силата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския 3 съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и осъжда другата страна да го заплати.

В настоящия случай, при материален интерес по делото в размер на 28 404.10 лв.

(съответстващ на данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на атакуваната по реда на чл. 135 от ЗЗД сделка), дължимото адвокатско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 382.12 лв.

Неоснователно е възражението на насрещната страна за определяне на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минималния такъв, предвиден в Наредбата. В т. 1 от посоченото Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 е прието, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Подобна преценка е неотносима към произнасянето по въпроса за дължимите разноски, а дори и да може да обоснове присъждане на такива в занижен размер, във всички случаи следва да се държи сметка и за съответствието на адвокатското възнаграждение с положения от адвоката труд и с фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай съдът намира, че определеното възнаграждение в посочения по-горе минимален размер и съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е съответно на относимите обстоятелства и не са налице основания за корекцията му, с оглед наведените от насрещната страна възражения.

С оглед на изложеното, настоящият състав на съда приема, че подадената молба от П.

Г. И., ЕГН **********, С.П. И., ЕГН ********** и Г.П. И., ЕГН **********, чрез адв. В.В. от АК - Русе, с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК за допълване на Определение 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските, се явява основателна.

4

Претендираното адвокатско възнаграждение в определния от съда размер следва да бъде присъдено директно в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страните.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, на основание чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Въз основа на изложеното, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Общинска банка“ АД, ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № да заплати на адвокат В.В. от Адвокатска колегия – Русе, ЕГН ***********, със служебен адрес: гр. Русе, **********, сумата от 1 382,12 (хиляда триста осемдесет и два лева и 12 ст.) лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

2 от ЗАдв за производството пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите.