Решение № 240 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501337 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадени частни жалби от О.Б. и от Н.С. против Постановление от 26.11.2024 г., постановено по изп.д.

№133/2024 г. на ЧСИ В. Т. с район на действие – ОС-Благоевград, с което изпълнителното дело е прекратено.

Сочи се в жалбата на О.Б., че прекратяването е незаконосъобразно. Изпълнителното дело е образувано на 12.2.2024 г. по искане на Общината, въз основа на АУЗД №№ 205, 206 и 207, всички издадени на 12.12.2023 г.

Сочи се, че 8 месеца по -късно – на 25.10.2024 г. по сметката на взискателя е постъпила сума в размер на 221 763,42 лв. За плащането Общината е уведомила ЧСИ на 25.10.2024 г. ЧСИ е преизчислил задължението по изпълнителното дело и се установило, че се дължи още 19 446,74 лв., представляващи законна лихва от датата на образуване на изпълнителното дело.

На 31.10.2024 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 19 446,74 лв.

1

ЧСИ насрочва разпределение на така постъпилата по неговата сметка сума.

По делото Общината се е присъединила като кредитор и въз основа на 2 бр. удостоверения, както и НАП за събиране на публични вземания.

Счита за очевидно по арг. от чл. 460 от ГПК, че сумата не може да се преведе само по сметка на Общината, а следва да се извърши разпределение.

Въз основа на изложеното изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на делото, на която се е позовал ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело в изпълнение на решение на БлОС, тъй като това правно основание не кореспондира на фактическата обстановка.

За прилагане на цитираната разпоредба плащането следва да е станало преди образуване на изпълнителното дело, каквото по настоящото дело не се установява.

След влизане в сила на акта на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело, той ще има за последица вдигане на наложените възбрани и връщане на сумата от 19 446,74 лв. на длъжника „М.Т.“, АД т.е. първоначалният взискател ще бъде лишен от удовлетворяване на своето притезание, удостоверено с признат от закона юридически акт - влязъл в сила акт за установяване на публично задължение по декларация.

Сочи, че сумата по образуваното изпълнително дело не е платена от длъжника в цялост.

Изразява становище, че делото е прекратено в хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 1 от ГПК по един недопустим начин, при непогасено изпълняемо право и при липса на каквито и да било доказателства за плащане на дълга преди образуването му. Моли да се отмени постановлението с изх. № 49516/26.11.2024 г., постановено по изпълнително дело 133 по описа за 2024 г. на ЧСИ В. Т., с рег. № 795, с район на действие Окръжен съд –Благоевград.

Тезата поддържа и в нарочна становище по повод жалба срещу прекратяването и от НАП.

НАП в жалбата си излага същите съображения, каквито

2 поддържа и Общината, като сочи, че НАП се е присъединил като взискател към изпълнителното дело, образувано от Общината на основание чл. 458 ГПК, с удостоверение № 010372400751533/14.2.2024 г. за сумата от 86 568,44 лв. В подкрепа на тезата си се позовава и на ТР № 2/4.7.2024 г. по т.д. 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, според което при реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре на основание чл.

432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК първоначален взискател. При недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл. 460 ГПК без да се включва вземането на първоначалния взискател“. Сочи, че по настоящото дело няма молба за прекратяване от първоначалния взискател, нито са погасени сумите по акт за установяване на задължение преди образуване на делото. А дори и да бе удовлетворена Общината, делото е следвало да продължи по отношение вземанията на присъединилите се кредитори. Моли постановлението за прекратяване и постановеното с него като последица връщане на сумата на длъжника, събрани по изпълнителното дело да се отмени.

Ответникът по жалбите - „М.Т.“, АД, който е длъжник по изпълнителното дело, изразява становище, че жалбите са неоснователни, защото акта на ЧСИ е постановен в изпълнение на решение на БлОС, постановено по в.гр. д. № 1183/24 г. по описа на БлОС, поради което акта на ЧСИ има единствено оповестителен характер и не подлежи на обжалване.

Противното би довело до правен абсурд да се осъществява недопустим инстанционен контрол на съдебен акт, който да бъде извършен от същия по ранг и състав съд, като този постановил акта.

В мотивите си ЧСИ изрично е посочил, че издава постановлението в изпълнение на решението на БлОС, което е задължен да изпълни, въпреки че не споделя мотивите на съдебния състав, постановил решението.

За да се произнесе БлОС съобрази материалите по делото, от които се установява следното:

Атакува се постановление 26.11.2024 г. /с изх. №

3

49516/26.11.2024 г./, постановено по изпълнително дело 133 по описа за 2024 г. от ЧСИ В. Т., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно решение № 549/21.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1183/20024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.

С решението, състав на БлОС - по жалба на „М.Т.“, АД длъжник по изпълнителното дело, е отменил разпореждане от 31.10.2024 г. на ЧСИ В. Т., обективиращ отказа й да прекрати изпълнителното производство по изп. дело 133/2024 г. като е задължил ЧСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

БлОС счита че следва да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед определението на САС, с което Апелативния съд не е споделил съображенията на БлОС за недопустимостта на жалбите въпреки изричното акцентиране от БлОС в прекратителното си определение, че съображенията на жалбоподателите са идентични на тези, които са застъпвали в тезите си при атакуване на предходен акт на ЧСИ, с който е отказано прекратяване респ. че е недопустимо и че не това е волята на законодателя при прекратяване на изпълнителното дело в изпълнение на постановено изрично решение на съда, да се преценява от друг състав на окръжен съд законосъобразността на становището на решението на състав от същия окръжен съд отменил отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид отмяната на прекратителното определение, с която очевидно е, че Апелативният съд не е споделил и съображенията, в прекратителното определение, че няма наведени основания във връзка спазване от ЧСИ на указанията на съда от предходния състав, то настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по прекратяването без да се съобразява с решението на предходния състав на БлОС.

Установява се, че:

Изпълнителното дело е образувано на 12.2.2024 г. по искане на Общината, въз основа на АУЗД №№ 205, 206 и 207, всички издадени на 12.12.2023 г.

На 25.10.2024 г. Общината с уведомление сочи, че са постъпили плащания, които конкретизира.

4

Видно от съдържанието на уведомлението, входирано от ЧСИ с № 31282/25.10.2024 г. /на л. 592 от ИД/ в него има изрично искане делото да бъде прекратено и да бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки, след като бъдат събрани дължимите такси към ЧСИ.

След преизчисление от ЧСИ, ЧСИ е уведомил Общината дали е опростила на длъжника сумата от 19 446,74 лв., представляваща законна лихва от датата на образуване на ИД до датата на уведомлението.

По изпълнителното дело в деня на постъпване на уведомлението от Общината, същата подава и молба входирана от ЧСИ с № 31470/25.10.2024 г. за присъединяването й като взискател, въз основа на 2 бр. удостоверения съотв. изх. № 8161/25.10.2024 г. по ИД 206/2022 г. и изх. № 8160/25.10.2024 г. по ИД 437/2023 г., и двете дела по описа на ЧСИ Ал. Ц.. В същата молба Общината изразява становище, в допълнение към уведомлението й от 24.10.2024 г./изходящата му дата от Общината/, че вземането не е погасено изцяло, тъй като не са платени дължимите лихви върху него след образуване на изпълнителното дело.

Длъжникът „М.Т.“, АД депозира молба по ИД входирана с вх.

№ 31897/29.10.2024 г., с която моли делото да се прекрати, тъй като прилага преводно нареждане за заплатените от дружеството по делото такси и разноски и посочва, че към настоящия момент е погасил изцяло паричните си задължения към Общината и всички такси и разноски по изпълнителното дело. Платената сума е 19 446,74 лв.

Видно, че на 29.10.2024 г. с изрично разпореждане за присъединяване на взискател въз основа на удстоверение по чл. 456 от ГПК, с което ЧСИ е присъединил взискателя О.Б. по изпълнителното дело за сумите, за които тя е представила 2 бр. удостоверения от ЧСИ Ал. Ц..

На 29.10.2024 г.ЧСИ постановява и разпореждане по молба на дължника от 28.10.2024 г., с което отказва да прекрати поизводството.

Видно от разпореждането, отказа е мотивиран с неизпълнени от длъжника задълженията по делото, отнасящи се до задължението му за сумата от 19 446,74 лв., представляваща законна лихва от датата на образуване на ИД до датата на уведомлението за плащане на задълженията за който е образувано изпълнителното дело, и с несъбраните суми на Общината по удостоверенията на ЧСИ Ал. Ц. и на НАП за задълженията в размер на 5

86 568,44 лв.

Междувременно ЧСИ е уведомил взискателите за насроченото от него предявяване на разпределението на постъпилата от длъжника сума от 19 446,74 лв.

По идентична молба на длъжника за прекратяване, повторно подадена на 29.10.2024 г., ЧСИ постановява разпореждане на 31.10.2024 г. отново за отказ да прекрати производстото по изпълнителното дело, поради липса на правно основание.

С решение № 549/21.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1183/20024г. по описа на Окръжен съд-Благоевград разпореждането от 31.10.2024 г. на ЧСИ е отменено като съдът е задължил ЧСИ В. Т. да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното дело №133/2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С атакуваното разпореждане ЧСИ прекратява изпълнителното производство.

Настоящият състав на БлОС счита жалбите за основателни.

Според чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира, писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

От представените доказателства не се установява да е налице фактическият състав на цитираната хипотеза, на която изпълнителното производство е прекратено. Никоя от страните не поддържа, а и страните не спорят, че плащанията са сторени в хода на образуваното изпълнително производство.

Установява се, че не е налице и основанието за приключването на изпълнителното производство, съгл. чл. 433, ал. 2 от ГПК, тъй като няма изпълнение на всички задължения на всички взискатели.

Разясненията в т. 2 на ТР № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г.