Определение № 48 от 09.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000023 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. С. М. и М. М. М., чрез процесуалния им представител, против Определение № 253 от 12.12.2025 г. по т.д. № 13/2025 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, в частта, с която е оставено без уважение искането на Р. М. и М. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1000 лв. за обжалване на постановеното решение.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилна преценка на решаващия състав за възможностите им за заплащане на дължимата държавна такса, с оглед декларираните доходи и имущество.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и съдът да ги освободи изцяло от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението по делото.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

С Решение № 53/13.11.2025 г. по т.д. № 13/2025 г. на Окръжен съд Ловеч е осъден Гаранционен фонд да заплати на М. М. и на А. М. сумите от по 160000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. С., в резултат на ПТП от 04.04.2024 г., ведно 1 със законните лихви от 30.04.2024 г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане, като исковете за сумите до предявените размери от по 200000 лв. са отхвърлени. С решението са осъдени Р. С. М. и М. М. М. по предявения обратен иск да заплатят на Гаранционен фонд сумата от 26000 лв., представляваща част от регресно вземане, като частичен иск от 400000 лв., след изплащане на присъденото обезщетение към пострадалите лица, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до датата на плащането на сумата по първоначалния иск, както и лихвата върху присъдената главница от 26000 лв. от датата на изплащане на обезщетението от Гаранционен фонд.

Против постановеното решение са постъпили въззивни жалби, между които и въззивна жалба от Р. С. М. и М. М. М..

С Разпореждане № 343/03.12.2025 г. по т.д. № 13/2025 г. на Окръжен съд Ловеч е оставена без движение въззивната жалба на Р. М. и М. М., като са дадени указания за внасяне на държавна такса върху обжалваемия интерес в размер на 6400 лв.

Постъпили са молби от М. М. и Р. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на решението, поради липса на достатъчно средства. Приложена е декларация, подписана от двамата молители, в която удостоверяват, че семейството им се състои от тях двамата и малолетното им дете М. М., Р. М. получава трудово възнаграждение в размер на 1300 лв., М.

М. е безработна и не получава трудови доходи. Семейството не разполага с други доходи, не притежават недвижими имоти и МПС. Данните в декларацията се потвърждават от изисканите справки от Служба по вписвания, справка трудови договори, справки обезщетения за безработица.

От изисканата справка от Сектор „Пътна полиция“ се установява, че семейството е разполагало с три автомобила, два от които с прекратена регистрация през 2022 г. и 2024 г., а третият – отчужден на 23.06.2025 г.

С обжалваното определение на Окръжен съд Ловеч е прието, че дължимата държавна такса е в размер на 6400 лв., като с оглед представените доказателства за доходи и здравословно състояние молителите не са в състояние да я внесат в пълен размер. Същевременно, от извършените справки се установява, че М. М. на 23.06.2025 г. се е разпоредила с лек автомобил Фолксваген Туарег, поради което е прието, че молителите следва да бъдат освободени частично от заплащане на държавна такса за сумата от 2

5400 лв., като за сумата от 1000 лв. молбата е оставена без уважение и са дадени указания за внасянето им.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 274, ал.

1, т. 1 ГПК възможност за обжалване, съобразно т. 5 от ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер държавна такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето й.

В конкретния случай към молбата за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е представена декларация за материалното и гражданско състояние на жалбоподателите. Към момента на подаване на въззивната жалба молителите са съответно на 38 и на 48 години, в добро здравословно състояние, молителката М. не работи и не получава обезщетения за безработица, а молителят М. работи с месечно възнаграждение от 1300 лв. Няма данни за други доходи на семейството, от приложените справки е видно, че те не притежават недвижими имоти и МПС.

Същевременно, семейството има задължения за издръжка на малолетно дете.

Съпоставяйки размера на определената като дължима държавна такса за обжалване – 1000 лв., с общия месечен доход на семейството им – 1300 лв., въззивният съд намира, че жалбоподателите нямат достатъчно средства, за да я заплатят. Обстоятелството, че молителката се е разпоредила с лек автомобил на 23.06.2025 г. не променя този извод, тъй като преценката за възможностите на молителите за заплащане на държавна такса се извършва към момента на произнасянето на съда и това е релевантния момент, към който се съпоставят 3 доходите и имуществото на страните с размера на задължението към държавата.

Освен ниския общ месечен доход на молителите, липсата на имущество и задължение за отглеждане на малолетно дете, настоящият състав счита, че молбата им за освобождаване от държавна такса за обжалване на постановеното решение, се явява основателна. Този извод не съвпада с извода на първостепенния съд, което обуславя отмяна на определението в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на Р. М. и М. М. за внасяне на държавна такса за сумата от 1000 лв., вместо което се постанови друго, с което те се освободят от внасяне на държавна такса за обжалване на решението в пълен размер.

По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 253 от 12.12.2025 г., постановено по т.д.

№ 13/2025 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е оставено без уважение искането на Р. С. М. и М. М. М. за освобождаването им от внасяне на държавна такса за обжалване на постановеното решение за сумата от 1000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА изцяло Р. С. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН **********, двамата от с. Галата, общ. Тетевен, от внасяне на държавна такса за обжалване на постановеното решение по т.д. № 13/2025 г. на Окръжен съд Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4