Решение № 2559 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100507209 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20695/14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3395/2023 г., по описа на СРС, 151 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответниците Н. В. П., ЕГН ********** и А. Н. П., ЕГН **********, дължат на ищеца суми в размер на по 14 лева всеки, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50693/2022 г., по описа на СРС, 151 състав, като претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от по 3,07 лева по отношение на всеки ответник, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г., са отхвърлени.

С Определение № 19568/10.05.2024 г., постановено по същото 1 първоинстанционно дело, е допуснато изменение на обжалваното решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на процесуалните представители на ответниците адв. Б. и адв. Л. сумите от по 1,62 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а в полза на адв. И. и на адв. С. – съответно по още 328,06 лева над вече определените размери от по 71,94 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 371625/22.12.2023 г., уточнена с писмена молба с вх. № 17060/18.01.2024 г., подадена от ответниците в първоинстанционното производство Н. В. П., ЕГН ********** и А. Н. П., ЕГН **********, двамата чрез адв. Д., срещу Решение № 20695/14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3395/2023 г., по описа на СРС, 151 състав, в частта, с която съдът е признал за установено по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че всеки от жалбоподателите дължи на ищеца сумата от 14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50693/2022 г.. по описа на СРС, 151 състав. Въззивниците излагат доводи за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като намират, че съдът се е произнесъл по повод вземане, което не е предмет на издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение.

Намират, че дори да се приеме, че вземанията са били надлежно въведени в производството пред първата инстанция, то доколкото липсват възражения от страна на длъжниците срещу дължимостта на сумите, представляващи главница за предоставена услуга за дялово разпределение, то не са били налице предпоставките за предявяване на искове за същите. Отправят искане за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и прекратяване на производството. Претендират стойността на сторените в хода на делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото са постъпили писмени отговори на въззивната жалба с вх. № 7306/10.01.2024 г. и с вх. № 25517/26.01.2024 г., подадени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк.

2

Ибрямова и юрк. Маноилова, в които се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпило становище от конституираното в първоинстанционното производство на страната на ищеца, сега въззиваем, трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 166034/21.05.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Определение № 19568/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3395/2023 г., по описа на СРС, 151 състав, с което постановеното по делото първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските. Излагат се доводи за неговата неоснователност и се отправя искане същото да бъде отменено.

По делото, след изтичане на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от въззивниците Н. В. П., ЕГН ********** и А. Н.

П., ЕГН **********, чрез адв. И. и адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно. Същото обаче е недопустимо в обжалваната част, поради следното:

С исковата молба са предявени положителни установителни искове по 3 реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Допустимостта на производството в настоящата хипотеза се предпоставя освен от наличието на всички общи предпоставки, така и от необходимостта от идентитет на претенциите по заповедното и исковото производство, а също и от установяването на правен интерес за предявяване на вземанията по исков ред. Такъв интерес възниква за заявителя при постъпило в срок възражение, с което длъжникът оспорва вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение. Целта на заповедното производство е да се извърши проверка дали претендираното от заявителя право се явява предмет на спор между него и посочения в заявлението длъжник. Когато последният подаде възражение по чл. 414 ГПК в предвидения за това срок, то се поражда и необходимостта от образуване на исков процес, в рамките на който да се обоснове основателността на претенцията на заявителя чрез провеждане на надлежно доказване от негова страна. Правният интерес за предявяване на положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е в пряка зависимост от обема на направеното оспорване – само доколкото и до размера до който се отрича даденото вземане.

В настоящата хипотеза се установява, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2022 г., заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е отправил искане до заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Н. В. П. и А. Н. П. за суми, претендирани в условията на разделност при равни квоти от всеки един от двамата длъжници, както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 663,92 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г. в размер на 88,96 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,81 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. в размер на 3,07 лв.

На 18.10.2022 г. по образуваното във връзка със заявлението от 19.09.2022 г. ч. гр. д. № 50693/2022 г., по описа на СРС, 151 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 29692/18.10.2022 г., която съответства на сумите по заявлението, с изключение на претенцията за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за която е разпоредено всеки от длъжниците да заплати на заявителя сума в размер от 4

1,81 лв., вместо 15,81 лв. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото са постъпили възражения по образец от двамата длъжници, с които се признава дължимостта на всички претендирани суми, така, както са посочени в заповедта за изпълнение, с изключение на тези за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на услугата за дялово разпределение в размер от по 3,07 лв. С възражението е признато задължението за заплащане на главница за предоставена услуга за дялово разпределение по основание и размер. С оглед това, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК като не е посочил конкретно за кои от тях е налице правен интерес за това.

В едномесечен срок от датата на получаване на съобщението с препис от разпореждането на съда, заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал пред Софийски районен съд искова молба, с която е отправил искане да бъде признато за установено, че всеки един от двамата ответници му дължи сума в размер на 14 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сума в размер на 3,07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.

След указания на първата инстанция, дадени с Разпореждане № 21325/15.02.2023 г., ищецът с писмена молба от 27.02.2023 г. е уточнил, че претендира единствено сумите за мораторна лихва на стойност от 3,07 лв. спрямо всеки един от двамата длъжници.

При постановяване на първоинстанционното решение обаче, изявленията на ищеца, направени с уточнителната молба от 27.02.2023 г., не са взети предвид и съдът се е произнесъл и по претенцията за главница за предоставена услуга дялово разпределение в размер от по 14 лв. за всеки ответник, като е признал за установено съществуването на посочените вземания за главница в полза на ищеца.

Настоящият въззивен състав намира, че в частта, в която са уважени претенциите за заплащане на главница за дялово разпределение, обжалваното решение е недопустимо. Това е така, доколкото на първо място, връзката на обусловеност между заповедното и развиващото се впоследствие по реда на чл. 422 ГПК исково производство предполага, че предмет на последното са сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение и които са били 5 оспорени надлежно от страна на длъжниците чрез възражение по чл. 414 ГПК.

В настоящата хипотеза, длъжниците са оспорили единствено дължимостта на сумите за обезщетение за забава в размер на законната лихва (мораторна лихва) на стойност от по 3,07 лв., претендирани от всеки длъжник. Ето защо, правен интерес за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е възникнал за заявителя единствено за посочените вземания.

Действително при издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г., по ч. гр. д. № 50693/2022 г., заповедният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо за сумите от 15,81 лв., представляващи главница за предоставена услуга дялово разпределение, е издал заповедта за суми от по 1,81 лв. спрямо всеки един от двамата длъжници. Несъответствието е отстранено по почин на съда с Разпореждане № 153022/05.12.2023 г., преди постановяване на обжалваното решение. Актът на заповедния съд, предвид, че касае изменение в размера на вземанията по заповедното производство, правилно е връчен на длъжниците, които са получили съобщения с преписи от разпореждането на 16.12.2023 г. Не са налице данни в предвидения за това едномесечен срок от страна на длъжниците да са депозирани възражения срещу сумата, представляваща главница за предоставена услуга за дялово разпределение над размера, първоначално посочен в заповедта за изпълнение от 18.10.2022 г. С оглед това, заповедта за изпълнение, ведно с Разпореждане № 153022/05.12.2023 г., неразделна част от същата, е влязла в сила с изключение на частта относно претенциите в размер от по 3,07 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение.