Решение № 3863 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3863 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100113758 по описа за 2023 година

Ищцата Л. В. С. поддържа в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2021г. в гр. София по вина на ответника И.

Б. М., който, управлявайки лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № СА **** ТР, нарушил ЗДвП и предизвикал произшествие с ищцата като пешеходец на кръстовището на ул. „Плиска“ и ул. „Войнишно въстание“ в кв. Владая. По случая било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по нохд №4770/2022г. на СРС, НО, 122 с-в, с която ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Ето защо, претендира същият да й заплати сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

В рамките на преклузивния срок по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че към датата на настъпилото ПТП гражданската му отговорност като автомобилист е била обект на валидна задължителна застраховка по полица №BG/02/121000887509, което е видно и от съставения констативен протокол за ПТП. Ето защо счита, че претенцията на ищцата следва да бъде насочена към застрахователя на гражданската му отговорност „Бул инс“ АД. С тези мотиви иска и конституирането на застрахователя като трето лице помагач на страната на ответника и предявява срещу него обратен иск за заплащането на сумата от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното изплащане, в случай че бъде осъден да заплати посочените суми на ищцата.

1

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, предприела неправилно пресичане, на необозначено за целта място, като не се е съобразила с приближаващия я лек автомобил. Оспорва претенцията по размер, като я счита за несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по предявения обратен иск ЗД „Бул инс“ АД подава писмен отговор, в който също оспорва предявената претенция и навежда възражение за съпричняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, което е пресичала на нерагламентирано място. Оспорва настъпването на твърдените в исковата молба вреди, както и причинната им връзка с ПТП. Оспорва размера на предявения иск като прекомерен. Оспорва претенцията за законна лихва, като сочи, че щетата по случая е заведена на 22.06.2023г., с предявяването на предходна искова молба от ищцата на същото основание, производството по която е било прекратено.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД и евентуален обратен иск с пр. осн. чл.435 от КЗ.

По предявения главен иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД за сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП, предявен срещу ответника И. Б. М.:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, извършването от деликвента на противоправно деяние, в причинно - следствена връзка с което за ищеца са настъпили вреди. На осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага.

По делото е ангажирана влязла в сила Присъда №35/07.02.2023г. на Софийски районен съд по нохд №14770/2022г., с която И. Б. М., ЕГН ********** е признат за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2021 г., в неустановен с точност час в периода около 08.00 ч. - 08.15 ч., в с. Владая, при управление на МПС - лек автомобил Марка "Сеат", модел „Ибиза" с ДК № **** по ул. "Плиска", с посока на движение от ул. "Амбарица" към ул.

"Офелиите", след навлизане в района на кръстовището на ул. „Плиска“ и ул.

„Войнищко въстание“ нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - " .... Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", като не възприел своевременно пресичащият от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Л. В. С. и не реагирал с аварийно спиране, а продължил ускорителното си движение и реализирал пътно-транспортно произществие с пещеходеца, вследствие на 2 което по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване на външния кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица“, което реализира медикобиологичния признак "трайно затруднение на движенията на левия долен крайник" за срок повече от 30 дни, с което е осъществил престъпния състав по чл. 343, ал. 1,б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал.1 от НК деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административните наказания глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева и на основание чл.78а, ал.6, вр.чл.343г от НК лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Така посочените правно релевантни факти са установени в процеса по силата на влязлата в сила присъда на наказателния съд, ползваща се с правните последици на чл. 300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“.

За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото са събрани писмени доказателства и е изслушано е заключението на СМЕ.

От заключението на СМЕ, неоспорено от страните, компетентно изготвено и подробно обосновано с приетата по делото медицинска документация /обсъдена от вещото лице – ортопед, поради което съдът не я обсъжда отделно/, при което заключението се кредитира от съда изцяло, се установява следното:

От процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:

-Счупване на външния кондил на лявата голямо пищялна кост:

Патоморфологично е налице фрактурна линия, болка и затруднена функция на лявата колянна става. От медикобиологичнаа гледна точка се касае за трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по - голям от 30 дни;

- Контузия на коремната стена: травма на меките тькани без засягане на вътрегръдни и вътрекоремни органи. Касае се за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Спешна медицинска помощ ищцата е получила във ВМА. След проведени изследвания е било предложено оперативно лечение, но поради отказ на пациента, е преминато към консервативно лечение - поставена имобилизираща гипсова шина за срок от 60 дни. Започната е медикаментозна терапия, предписани са контролни прегледи за клинично наблюдение.

След сваляне на ортезата ищцата е била приета в Специализирана болница за рехабилитация „Здраве“ ЕАД /СБР „Здраве“ ЕАД/, гр. Банкя на 25.11.2021г. за лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури.

Вещото лице е посочило, че в лявата колянна става на ищцата е имало развитие на дегенеративен процес и артроза, предимно на вътрешния отдел на 3 коляното с описани костни промени по класификацията на Kellgren- Lawrence4 степен /намаляване на височината на ставната цепка, развитие на остеофити, наличие на дегенеративни костни кисти и деформация на ставните повърхности/. За развитието на тези промени е необходим по - дълъг период 5- 10 години. Получената травма със счупването на външния тибиален кондил и отказа от оперативно лечение са довели до по - интензивен болков синдром и продължаване на развитието на артрозната болест в ставата.

Средностатистически лечебно - възстановителният период при посочената травма продължава 180-200 дни, от които 65-75 дни крайникът следва да е имобилизиран, за да зарасне счупването.

Съгласно Експертно решение на ТЕЛК с № 5920 от 191/ 22.11.2004г. за ТНР 79% ищцата страда от следните придружаващия заболявания:

Артериална хипертония II ст. Хипертонично сърце. СН I ст. ЗД 2 тип в метаболитна декомпенсация. Лумбална остеохондроза. Дископатия L 5-S1.

Лумбалгия. Двустранен лумбо- сакрален радикулерен синдром. Рецидивиращ болков синдром. Състояние след ЛХТ. Остеопения. Язва на дуоденума с рецидивиращо протичане. Двустранна коксартроза - лека степен . ХОББсмесен тип. Хроничен бронхит. Дихателна недостатъчност I ст. Всички описани придружаващи заболявания в ЕР на ТЕЛК имат хронично прогресиращ характер на развитие и според вещото лице със сигурност са повлияли на лечебно - възстановителния процес. Отказът от оперативно лечение при индикации за такова, също се е отразил на клиничния резултат.

С оглед гореизложеното, предявеният иск по чл.45 от ЗЗД следва да се приеме за доказан по основание. С противоправното си поведение, установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд, виновният водач – ответникът М., е причинил посочените в присъдата и установяващи се допълнително от заключението на

СМЕ травматични увреждания.

Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на причинените телесни увреждания, както са посочени по-горе; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; неудобството от поставената гипсова имобилизация за 60 дни, в рамките на които ищцата със сигурност е имала нужда от чужда помощ за ежедневния си бит; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от 180-200 дни; възрастта на ищцата – 75 г. към датата на ПТП; липсата на данни по делото за трайни и необратими последствия от претърпяната травма; обстоятелството, че продължителният период на възстановява от същата е свързан и с избрания от самата ищца консервативен, а не оперативен, метод на лечение, което съгласно заключението на вещото лице е довело и до по - интензивен болков синдром и продължаване на развитието на артрозната болест в ставата; социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума е 4 достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава върху обезщетението за претърпени вреди от деня на увреждането – 31.08.2021г. до пълното изплащане на обезщетението.

По възражението за съпричиняване:

При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.

За установяване на фактите, от които ответникът извежда възражението си, по делото са събрани писмени доказателства от образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно дело, изслушано е заключение на САТЕ и е проведен разпит на двама свидетели.

Следва да се има предвид, че доколкото съпричиняването не е елемент от съставомерността на престъплението, за което по делото е представена влязла в сила присъда, то изводите на наказателиня съд в тази насока не обвързват гражданския, поради което наведените възражения подлежат на самостоятелно доказване в гражданския процес.