Решение № 2938 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2938 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330104760 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищцата И. Б. Г. твърди, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот от ***г. е придобила по давност собствеността върху едноетажна паянтова жилищна сграда от 32 кв.м., построена в имот пл. № ***, парцел ***, комплексно застрояване от кв. *** по плана на гр. ***. Посочва, че през *** г. дарила на *** Н.И.Р. (Н.И.А.) 1/2 идеална част от имота, както и на *** Ф.Б.Р. (Ф.Б.Р.) – другата 1/2 идеална част от имота. С нотариален акт за дарение от *** Н.Р. дарила притежаваната от нея 1/2 идеална част от същия имот на И. Г.. По този начин ищцата и нейната *** притежавали по 1/2 идеална част от процесния имот, като след смъртта на Ф.Р., последната оставила наследници – ответниците Д. Й. А. и Д. Ш. Р.. Ищцата твърди, че е заплащала редовно дължимите данъци за имота, като едва през лятото на 2021г. от данъчната служба й заявили, че не притежава 1/2 ид. част, а по-малко. След направено проучване установила, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот по документи от 2017 г., по силата на който им било признато право на собственост на по 5/16 ид. части от процесния имот. Заявява, че оспорва същия, като твърди, че наследниците на *** й владеят повече от полагаемата им се част. Ищцата отправила искания за връщане на владението и предаване на площта, отговаряща на частта, на която е собственик, но ответниците категорично отказали. Твърди, че последните са собственици на по 1/4 ид. част от 1 имота, тъй като са наследили притежаваната от *** им Ф.Р. 1/2 ид. част. Ищцата поддържа, че не може да влезе във владение, въпреки че е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот. Поради изложеното се иска да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху посочената идеална част. Иска се отмяна на издадения нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот по документи от 2017 г.

От ответниците Д. Й. А. и Д. Ш. Р. е постъпил писмен отговор, с който считат иска за неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело №***/***г. от ***г. на *** С.Б.Г. била призната за собственик по давностно владение на недвижим имот - едноетажна паянтова жилищна сграда от 32 кв.м. построена в имот пл.№***, парцел *** - комплексно застрояване, кв. *** по плана на гр. ***, при граници: улица, Ж.Т.Д., С.Д.И. /лист 5/ . Установява се, от представеното удостоверение за идентичност на имена, че посоченото в нот. акт лице С.Б.Г. е идентично с ищцата И. Б Г. /лист 11/.

На ***г. ищцта И. Б Г. /тогава с имена С.Б.Г./ дарила на *** Н.И.Р. 1/2 ид.ч. от дворно място с къща, цялото от 45 кв.м., съставляващо имот пл.№***, парцел *** комплексно застрояване, кв.*** по плана на гр. ***, при граници: улица, Ж.Т.Д., С.Д.И.. Договорът за дарение бил обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело № ***г. на *** / лист 6/ . Съгласно представеното удостоверение за идентичност на имена, посоченото в нот. акт лице приобретател Н.И.Р. е идентично с Н.И.А. /лист 12/. Относно нея не се установява от представеното удостоверение за наследници, че е *** на дарителката И. Б Г. / лист 75/.

Установява се, че на ***г. ищцата И. Б Г. / тогава с имена С.Б.Г./ дарила на *** Ф.Б.Р. 1/2 ид.ч. от дворно място с къща, цялото от 45 кв.м., съставляващо имот пл.

№***, парцел *** - комплексно застрояване, кв. *** по плана на гр. ***, при граници: улица, Ж.Т.Д., С.Д.И.. Договорът за дарение бил обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело № ***/***г. на *** / лист 7/ . Съгласно представеното удостоверение за идентичност на имена, посоченото в нот. акт лице приобретател Ф.Б.Р. е идентично с Ф.Б.Р. /лист 10/. Относно нея не е спорно по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници /лист 75/, че е *** на двамата ответници Д. Й. А. и Д. Ш.

Р..

На ***г. с договор за дарение - нот. акт № ***, том ***, дело ***г. на *** *** на ищцата Н.А. /Н.Р. според текста на нот. акт/ прехвърлила на ищцата правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от дворно място с къща, цялото от 45 кв.м., съставляващо имот пл.№***, парцел *** - комплексно застрояване, кв.*** по плана на гр. ***, при граници: улица, Ж.Т.Д., С.Д.И., като при това си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота / лист 8/ .

2

*** на ищцата по делото, която е *** на двамата ответника, съгласно удостоверението за наследници е починала на ***г. Нейни наследници по закон са Д.

Б.В. – ***, И. Б. Г. – ***, Б.Б.А. – ***, както и низходящите на починалата преди наследодателката *** Ф.Б.Р. – Д. Й. А. и Д. Ш. Р. / лист 75 – 76/ .

Установява се от актуалната скица от 11.06.2023г., че по действуващата кадастрална карта на гр. *** процесният имот е с идентификатор *** с адм. адрес ***, като в него е заснета еднофамилна жилищна сграда от 38кв.м. с идентификатор *** / лист 64 - 65/.

С нотариален акт за собственост № ***, том ***, рег. № ***, дело ***г. на *** ответниците Д. Й. А. и Д. Ш. Р. били признати за собственици по наследство при квоти от по 5/16 ид.ч. за всеки един от тях на поземлен имот ***, ведно с построената в него сграда с площ от 38 кв.м. и идентификатор *** /лист 9/ .

Според показанията на свидетелката Д. В. нейната *** – И. закупила имота през ***г. Когато в квартала където се намирала къщата започнало строителство, ищцата решила да прехвърли половината на *** Ф. -*** на ищците, а другата половина на *** за да могат да при отчуждаване на вземат два апартамента. Впоследствие, през *** – 1993г. *** се разболяла и решила да прехвърли нейната половина на ищцата. В периода преди смъртта на *** на ответниците Ф. тя ползвала къщата заедно със *** И., която имала там лични вещи. След смъртта на Ф. в период от 3-4 години нямало проблеми между ищцата и ответниците във връзка с къщата. След това свидетелката разбрала, че те са се снабдили за нотариален акт за идеални части от къщата, както и че имотът е деклариран като съсобствен на всички наследници на Н.И.А.. Тогава започнали спорове между ответниците и ищцата относно нейните права върху имота.

Свидетелката твърди, че ответниците не допускали ищцата до имота и оспорвали правата й.

Изложеното от тази свидетелка се потвърждава в показанията на свидетелката Б.В.М., която също твърди, че ищцата посещавала и ползвала имота допреди 3-4 години, след което започнали проблемите с ответниците, които били завили претенции за по-голяма ид. част и ограничили достъпа на ищцата.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Установи се по делото, че през ***г. процесният недвижим имот е бил собственост на ищцата Г., като впоследствие, по силата на договора за дарение 1/2 ид.ч. от него е била прехвърлена на нейната *** Ф., която е *** на ответинците. Тази 1/2 ид.ч. е съставлявала част от наследството на Ф.Р. при нейната смърт през ***г.

Тази част се е разпределила между нейните *** - двамата ответници, като всеки 3 получава по 1/4 ид.ч. / или 4/16 ид.ч./

Останалата 1/2 ид.ч. от процесния имот е била прехвърлена през ***г. от ищцата на нейната *** / *** на ответниците/ също чрез договор за дарение, като по-късно през 1993г. е дарена обратно на ищцата. Така по силата на този договор ищцата е придобила отново 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и е станала негов собственик.

От изложеното по-горе следва, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. / или 8/16 ид.ч./ по силата на договора за дарение, а ответниците по силата на наследяване притежават по 1/4 за всеки от тях от правото на собственост. Установява се, че те са се снабдили с нот. акт за собственост относно по-големи идеални части - по 5/16 ид.ч. за всеки или общо за 10/16 ид.ч. от имота, като по този начин са засегнати правата на ищцата върху него. Установи се също така, че ответниците държат целия имот, като не допускат ищцата до него.

От това следва, че са налице предпоставките на чл.108 ЗС и предявеният иск е основателен.

Съдът намира, че по делото не е налице заявено в срока по чл.131 ГПК възражение по чл.30 ЗН, поради не следва да се обсъждат доводите на представителя на ответниците в тази насока, изложени в пледоарията му.

Издаденият в полза на двамата ответници констативен нотариален акт е за права върху по-големи идеални части за всеки от тях, поради което следва да бъде частично отменен относно общо 2/16 ид.ч. или за размер от 1/16 ид.ч. за всеки от ответниците.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцата деловодни разноски в размер на 1038,60 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Д. Й. А.

ЕГН ********** и Д. Ш. Р. ЕГН ********** двамата с адрес ***, че ищцата И. Б. Г.

ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание договор за дарение, на 1/2 ( или 8/16) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор идентификатор *** с адм. адрес ***, с площ от 44 кв.м., с номер по предходен план ***, кв. ***, парцел *** ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда от 38 кв.м. с идентификатор ***, при граници на поземления имот: ПИ ***, ***, ***, ***, като ОСЪЖДА ответниците Д.

Й. А. и Д. Ш. Р. да предадат, на осн. чл.108 ЗС, на ищцата И. Б. Г. владението върху 1/2 ( или 8/16) ид.ч. от гореописания имот.

ОТМЕНЯВА на осн. чл.537, ал.2 ГПК, до размера на общо 2/16 ид.ч. /или по 4

1/16 за всеки съсобственик/ от установеното с него в полза на Д. Й. А. и Д. Ш. Р. право на собственост, Нотариален акт за признавана право на собственост върху недвижим имот по документи №***, том ***, рег. №***, дело №***г., съставен на ***г. от ***.

ОСЪЖДА Д. Й. А. ЕГН ********** и Д. Ш. Р. ЕГН ********** да заплатят на И. Б. Г. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1038,60 лв. /хиляда тридесет и осем лева и 60 ст./, представляваща деловодни разноски.

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5