Решение № 163 от 02.09.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр. Хасково, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200487 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от К. Ф. Л. от ************** срещу Наказателно постановление № 24-1253-000828 от 18.04.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения, свързани с опорочаване изначално на административно наказателното производство, довело до необоснованост на твърденията в съставения акт за установяване на административно нарушение по конкретно и подробно изложени съображения в жалбата. Необосноваността на твърденията относно фактите, възприета и от наказващия орган, без да е спазено изискването на чл.

1

53 от ЗАНН, пък довело до нарушение и на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят К.

Ф. Л. от **************, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество и в представени писмени бележки оспорва описаната фактическа обстановка и начина на установяването й, акцентира на достоверността на гласните доказателства и възможността за възприятия на всеки от свидетелите и на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 13.03.2024 г., в около 22:40 часа, жалбоподателят К. Ф. Л. управлявал лек автомобил марка **************, модел ************** с рег. № **************, държава България, в **************, по ул. „Средна Гора“, в посока кръстовището с бул. „Георги Сава Раковски“. По същото време свидетелите Д. П. П. и Д. Д. Б., двамата на длъжност ************** в **************, били установени по ул. „Средна гора“ в ************** със служебен автомобил и след като възприели движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя, решили да го спрат за извършване на проверка като бил подаден сигнал със стоп палка, а автомобилът спрял на бул. „Георги 2

Сава Раковски“ в посока град Д.град, след като така било указано ма водача от органите на СПП при ОД на МВР - Хасково. В хода на проверката било установено, след проверка на документите на водача и тези, за моторното превозно средство, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя К. Ф. Л. от **************, а с него пътувала свидетелят М. И. М., а жалбоподателят бил без обезопасителен колан, с каквото превозното средство било оборудвано.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача К. Ф. Л. бил съставен на дата 13.03.2024 г., в негово присъствие, от свид. Д. П.

П. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1124623 за нарушение по чл. 137а, ал 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа, било вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. П. П. и Д. Д. Б. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство и макар да нямат ясен спомен кой от двамата точно е подал сигнал със стоп палка по образец за спиране на превозното средство, разполагат с такъв, че са възприели, че по време на управлението му е бил без обезопасителен колан.

Възприемат се за достоверни показанията им и относно процедурата по 3 съставяне на акта за установяване на административно нарушение, тъй като са обективно и безпристрастно дадени пред съда. Съдът дава вяра на изложеното от посочените двама свидетели и показанията им се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на Д.ието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Що се касае до изложеното от свид. М. И. М., то тя без съмнение също има качеството очевидец на разигралите се събития, разполага с ясен спомен за тях, който в детайли пресъздава пред съда и показанията й се възприемат като достоверни. С изключение на частта, в която заявява в кой момент жалбоподателят бил свалил предпазния колан, доколкото в същата част показанията й не кореспондират с кредитирани с доверие гласни доказателствени източници, съдържащи се в показанията на непредубедени и незаинтерисвани от изхода на делото свидетели, каквито са служителите на МВР – Д. П. и Д. Б., консолидирани от обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По силата на чл.

183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Следователно, Д.ието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно 4 процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Установи се също така в хода на производството пред Районен съд – Хасково, че само единият измежду двамата разпитани свидетели – Д. Д. Б. лично, при това пряко и непосредствено е възприел управлението на превозното средство от жалбоподателя К. Ф. Л. без обезопасителен колан, макар и двамата служители на СПП при ОД на МВР – Хасково да са участвали в извършване на проверката на документите, които водачът е представил. Изложеното, обаче, по никакъв начин не обосновава само по себе си извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на Д.ието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци на Д.ието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано, най – малкото за бъдат обезпечени изводите на съд по същество дали то е от съответната категория и дали е оборудвано с обезопасителни колани, както и датата и мястото, на които това е станало. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество.

5

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят К. Ф. Л. е управлявал лек автомобил марка **************, модел ************** за което превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да използва обезопасителен колан, след като е установено, че е било оборудвано с такива.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, вр. чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно Д.ието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се оправдае с предшестваща подготовка на документите за предстояща проверка от службите за контрол на пътя, каквото разпореждане е било твърде вероятно, но все още не му е било отправено, за да се коментира по – нататък дали този факт - изпълнение на разпореждане, дадено по установения ред е изключващо вината, оттам и отговорността обстоятелство.