Решение № 7166 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7166 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110165387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Ищецът твърди, че е собственик на лекия автомобил марка и модел „Опел Астра спорт турър“ с рег. номер ., по отношение на който сключил имуществена застраховка „Каско“ с ответника (застрахователна полица № .) с период на застрахователно покритие 28.

09. 2022 г. – 27. 09. 2023 г. Сред покритите застрахователни рискове било и увреждането на застрахования лек автомобил вследствие на пътнотранспортно произшествие, в това число и сблъсък със животно. На 21. 01. 2023 г. ищецът управлявал застрахования автомобил, в който се возели още трима пътници. Движейки се по автомагистрала „Хемус“ с посока от град София към град Ботевград, в района на 20-ия километър на платното за движение пред автомобила внезапно излязло животно, което се ударило в предната част на превозното средство. Вследствие на удара били увредени облицовката на предната броня, предният десен подкалник и блендът в предната броня. Сумата, която според ищеца е необходима за възстановяването на така нанесените вреди, възлиза на 3 000 лева. Макар и ищецът да уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие в първия работен ден на 23. 01.

2023 г., застрахователят отказал да му заплати застрахователно обезщетение. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 500 лева, част от общо 3 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с увреждания на лекия автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. номер ., настъпили при пътнотранспортно произшествие на 21. 01. 2023 г. и на основание застрахователна полица № ., ведно със законовата лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът признава, че е сключил с ищеца твърдения от него застрахователен договор, както и че на 23. 01. 2023 г. ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие увреждания. От друга страна, оспорва основателността на предявения иск. Обосновава, че правомерно е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, защото ищецът в нарушение на изискванията на общите условия към застрахователния договор (т. 14. 16) 1 напуснал мястото на произшествието без да уведоми компетентните органи на тел. 112. По този начин не можело да се установи дали автомобилът е бил управляван от ищеца под въздействието на алкохол или наркотични вещества или дали пътнотранспортното произшествие е било предизвикано умишлено. Твърди, че водачът на застрахования автомобил се е движил със скорост, значително надвишаваща разрешената за пътния участък и е действал при условията на груба небрежност. Заявява също така, че застрахованият не е взел мерки за предпазването на застрахования автомобил, поради което ответникът може да му откаже заплащането на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 395, ал. 1 КЗ. Освен това застрахователят не заплащал обезщетение на основание т. 14. 11 от общите условия, когато застрахованият не е представил при пътнотранспортно произшествие двустранен констативен протокол, протокол за пътнотранспортно произшествие, констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица и/или прокурорско постановление или съдебно решение. Позовава се на съдебна практика. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихви поради неоснователността на главния иск. Претендира разноски.

Третото лице помагач оспорва предявения иск по основание и размер. Изтъква, че липсва протокол за пътнотранспортно произшествие, издаден от компетентен държавен орган. Излага доводи във връзка с доказателствената сила на протокола за пътнотранспортно произшествие. С оглед на описаните щети било задължително местопроизшествието да бъде посетено от службите за контрол на МВР, но това не било сторено. Обсъжда дали препятствието е било предвидимо и заявява, че към датата на пътнотранспортното произшествие в Областното пътно управление – София на третото лице помагач не са били постъпили нито писмени предупреждения, нито сигнални писма, нито разпореждания за процесния участък. Водачът не е бил тестван за алкохол и упойващи вещества. Не било ясно дали е имало и други движещи се моторни превозни средства, които да са затруднили заобикалянето на препятствието. Не бил направен снимков материал от длъжностно лице.

Изследва какви са предпоставките на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Излага други възможни причини за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на предявения иск съдът е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Претендира се част от твърдяното вземане в размер на 500 лева от обща претенция в размер на 3 000 лева. В последното открито съдебно заседание първостепенният съд допусна на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска, като той беше увеличен от 500 лева на 950 лева, отново част от общата сума 3 000 лева. Ответникът и третото лице помагач правят евентуално възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдяното от него пътнотранспортно произшествие в периода на застрахователното покритие, твърдените от него увреждания по предната дясна част на застрахования автомобил, че размерът на вредите е не по-малък от 950 лева, както и наличието на причинна връзка между вредите и пътнотранспортното произшествие. В тежест на ответника и третото лице - помагач е да установят при условията на пълно и главно доказване твърдяното от тях изключение да се заплати застрахователно обезщетение, а именно че ищецът е управлявал застрахованото моторно превозно средство под въздействието на алкохол или/и упойващи или психотропни вещества, съответно, че ищецът 2 обективно е нарушил конкретни правила за движение по пътищата, което нарушение е допринесло за настъпването на вредите.

На 21.01.2023 г. (събота) ищецът е управлявал автомобила си - лек автомобил марка ,,Опел”, модел ,,Астра спорт тоурър”, рег. № ., като се е движил по автомагистрала ,,Хемус”, в района на 20-ия километър, в посока от София към Ботевград. В колата е имало трима други пътници, между които и свидетелите В. Й. П. и Г.Й.П.. Докато автомобилът е бил в движение, на пътното платно пред него внезапно е излязло животно, което се е ударило в предната част на превозното средство. В резултат на сблъсъка с животното върху автомобила на ищеца са нанесени вреди по облицовката на предната броня, върху предния десен подкалник и върху блендата в предната броня. Видно от застрахователна полица № . и приложените към нея общи условия процесният автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка ,,Каско”. Застрахователното покритие обхваща периода 28.09.2022 г. - 27.09.2023 г. За настъпилия на 21.01.2023 г. инцидент застрахователят е уведомен два дни по-късно - на 23.01.2023 г., като пред последния е заведена щета № 2000-1201-23-000024. Ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка.

За изясняване на фактическата обстановка като доказателствен материал по делото е допуснат разпит на двама свидетели на страната на ищеца. Свидетелите В. Й. П. и Г.Й.П. са се возили в автомобила, когато е настъпило пътнотранспорното произшествие и имат преки и непосредствени впечатления от същото. Ищецът е брат на снахата на първата свидетелка В. П.. Тя разказва, че в деня на инцидента са пътували от София към Козлодуй. Били са на автомагистрала ,,Хемус”, когато ,,някакво животно” е излязло от лявата страна на движещия се автомобил и се е ударил в последния. Свидетелката не може да посочи какво е било животното, по описанието й се установява, че е било ,,може би средна големина, тъмнокафяво или черно на цвят”. Разказва, че то се е ударило в бронята на колата, но тъй като водачът и пътниците до него са се движили с висока скорост по магистралата, а и понеже е имало трафик и много коли зад процесния автомобил, е нямало как да спрат. След около 500 метра ищецът е отбил колата в аварийната лента, с другите пътници са видели, че предната броня е била счупена, но тъй като вредите не са попречили на хода на колата, са продължили. Вторият свидетел - Г.П. е съпруг на сестрата на ищеца. Той разказва сходна фактическа обстановка - колата се е движила по автомагистрала ,,Хемус” с около 100 - 120 км/ч в посока Козлодуй, когато от лявата страна на пътното платно излиза животно.

Свидетелят също не може да каже какво точно е въпросното животно, но предполага, че е било куче (,,според мен беше куче”) с вероятно кафеникава козина (,,по бронята на колата имаше козина, която може би беше кафеникава”). Разказва, че са продължили да се движат 500 - 600 метра, след което са отбили колата в аварийната лента, за да видят какви са щетите по превозното средство. Описва, че е липсвало парче от предната броня, долният въздуховод е бил счупен и деформиран. Излага, че тези вреди не са попречили на нормалното движение на колата. След като са проверили състоянието на автомобила са продължили да се движат по магистралата, като не са се връщали на мястото на удара.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, от която да бъде установено дали всички вноски по застрахователната премия по застрахователна полица, сключена между ищеца и ответника в настоящото производство са изплатени, е оставено без уважение, предвид изричното признание на ответната страна, че последните са изплатени.

Досежно искането на ищцовата страна за изготвяне на автотехническа експертиза, последното е уважено и е изготвена, кредитирана и приобщена като доказателствен материал по делото автотехническа експертиза. От експертното заключение на вещото лице се установява, че стойността, необходима за възстановяване на възникналите вследствие на претърпяното пътнотранспортно произшествие увреждания по застрахования автомобил, определена по средни пазарни цени, с влагане на алтернативни части, възлиза на сума в размер на 912,58 лева. Вещото лице констатира, че е възможно описаните щети по 3 автомобила да бъдат получени и да са вследствие на настъпилия на 21.01.2023 г. инцидент.

Установено е също така, че причина за настъпване на произшествието е внезапната поява на животно в района на пътното платно на разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на автомобила. По представеното от вещото лице описание на участъка от пътя, на който е настъпило пътнотранспорното произшествие, се установява, че пътното платно е с надлъжен наклон и представлява хоризонтална крива с две ленти за движение и аварийна лента, ограничени с пътни маркировки и покрити с асфалтова настилка. В участъка е установена еднопосочна организация на движението, от двете страни на пътното платно са монтирани предпазни еластични огради. Вещото лице заключава, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, върху суха пътна настилка, като не са налице данни за препятствия по лентата за движение, които да ограничават видимостта на водачите.

От информацията по кориците на делото не е възможно да се определи точното място на произшествието, но се установи, че ударът е настъпил в района на 20-ия километър, в лявата лента за движение. Водачът не е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара. От автотехническата експертиза се установява още, че опасната зона за спиране при скорост на движение 100 км/ч е 94,87 метра, като съгласно свидетелските показания автомобилът се е движил в лявата лента със скорост около 100 - 120 км/ч. Според заключението на вещото лице настъпилите щети върху превозното средство е възможно да бъдат получени при удар с животно при описания механизъм, но е възможно да са резултат и от друг механизъм на произшествие - съприкосновение с друго МПС, съприкосновение в неподвижна преграда, бордюр и т.н. Вещото лице констатира, че в настоящия случай водачът не е имал техническа възможност да премине безпрепятствено през животното.