Определение № 900 от 24.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 900 гр. Ловеч, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500543 по описа за 2023 година Постъпила е частна жалба № 4849/28.09.2023 г. от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане № 1991/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 657/2023 година на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за вземане в размер на 591.17 лева – общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на договора и законни лихви върху тях. Изтъква, че за кредитора не възниква задължение да уведоми своя длъжник за предсрочното прекратяване, до колкото същото е породено от договорно основание съгласно чл. 54.12 от ОУ и съгласно което „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Заявява, че длъжникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно с прекратителното условие в тях.

Позовава се на действието на ОУ относно просрочване на задълженията повече от 124 дни и прекратяване на договора с всички произтичащи от това последствия. Моли № 1991/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 657/2023 година на Районен съд - Тетевен да бъде отменено като неправилно и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждане № 1991/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 657/2023 година на Районен съд – Тетевен е връчено на жалбоподателя на 27.09.2023 г., а частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 28.09.2023 година. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

1

Подадено е заявление № 212086/26.07.2023 г. от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р. М. А., за парично вземане в размер на 971.01 лева, мораторна лихва в размер на сумата 276.08 лева въз основа на юрисконсултско възнаграждение 150 лева, 25 лева държавна такса, което вземане произтича от договор №505541*** за ел.услуги ,предоставени по два различни системни партидни номера № М6208*** и М6264***.

Постановено е разпореждане № 1753/30.08.2023 г. по гр.д. ч.х.

№657/2023 г. на ТРС, с указания, на основание чл. 411 от ГПК, към заявителя да посочи да посочи в т. 12 от заявлението уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за продажба на изплащане, за да може съдът да прецени дали са настъпили последиците от предсрочното прекратяване, една от които е исканата неустойка, мораторната лихва в размер на 276.08 лева за какъв период е начислена с посочване на начална и крайна дата и върху каква сума е начислена, начина на изчисляване на претендираната неустойка в общ размер на 591.17 лева, как е формиран общия размер на задължението от 971.01.лева за периода от 13.07.2020 година до 28.10.2020 година - дължима сума ежемесечно, лихва и/или и други задължения по договор № М6208*** и М6264*** за електронни съобщителни услуги, какъв е срока на договора и кога е прекратен.

Съдебният акт е съобщен на заявителя на 13.09.23 г., а на 18.09.23 г.

/чрез Системата за сигурно електронно връчване към МЕУ-София/ е подадена писмена молба № 4639/18.09.2023 г., с която е посочено как е формиран размера на всяко едно от вземанията. Заявителят е вписал, че договорите за услуги в едно с приложенията са прекратени по вина на абоната на 31.10.2021г. на основание чл. 54.12 от ОУ.

Издадено е разпореждане № 1991/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 657/2023 година на Районен съд - Тетевен , с което е уважено искането срещу длъжника за следното вземане - главница в размер на 379.84 лева, законната лихва върху главницата от 29.08.2023 година до изплащане на вземането, за сумата в размер на 110.21 лева - мораторна лихва за периода от 03.08.2020 година до 21.07.2023 година и разноски в общ размер на 75.00 лева, като е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение №293/19.09.2023 година. С цитираният съдебен акт от 19.09.2023 г. е отхвърлено искането за заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за неустойка в размер на 591.17 лева, за разликата над определения размер на мораторната лихва и до сумата от 276.08 лева и за разликата над определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от 175.00 лева.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация 2 на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. С изменението на чл. 410, ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на договора за кредит и документите, на които се основава искането при формирани облигационни отношения с потребител. В т.6.1 на приложение №1 към договор №505541***, както и в т.3.5 на анекс към същия договор е посочено, че абонат-физическо лице дължи неустойка в максимален размер, който не надвишава трикратния размер на месените абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза страните са уговорили, че в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени и предоставени на лизинг /изплащане), съответстваща на оставащия срок по съответния абонамент. В чл. 54.12 от Общите условия е предвидено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на жалбоподателя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и устройство. Жалбоподателят е посочил, че уведожмил абоната чрез кратко съобщение на мобилниятелефон за прекратяване на договора на 03.09.2020 г., а в следващото изречение е допълнил, че уведомен съответно на 13.09.2020 г. и на 23.10.2020 по всеки от двата договора. Така въведена информацията е противоречива, тъй като са посочени две дати на прекратяване на договора 03.09.2020 г. и след това по всеки от двата договора по портиди други дати.

ПРитова положение за съда остава неясно кога точно се твърди, че е прекратена облигационната връзка между странит и не са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на заявлението. От друга страна съдът намира,че прекратяването на договора не е осъществено, тъй като изпращането на кратно съобщение на телефонен номер, с неясно съдържание и данни за получаване не отговаря на изискванията на на чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Следователно заявителят не е уведомил надлежно, конкретно и ясно в писмена форма абоната за прекратяване на договора.Предвид на този извод не се дължи заплащане на претендираната сума по акцесорните искове за неустойка и лихви.

От друга страна, от анализа на представените договори и анекси, съдът установява, че между страните не е договаряна неустойка, представляваща разликата между пазарната цена на устройството и платената от абоната стойност. Този вид плащане няма санкционна и гаранционно-обезпечителна функция на договорите и следователно по естеството си не може да се тълкува като уговорена неустойка между страните. Посочените суми за неустойка за допълнителна услуга, цена на невърнато оборудване по ценова листа, отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, отстъпка от цената 3 на устройство, касаят разместване на имуществени престации между страните, но не са по характер неустойка.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане 1991/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 657/2023 г. на Районен съд - Тетевен, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА , като законосъобразно, разпореждане №

1991/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 657/2023 година на Районен съд - Тетевен,в частта с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за вземане в размер на 591.17 лева – общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на договора и законни лихви върху тях.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4