Решение № 777 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100509818 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 11002 от 07.06.2024 г. по гр.д. № 60448/2023 г. по описа на СРС, 68 с-в е осъден ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК: 200299615, да заплати на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: 121718407, на основание по чл.411, изр.2 КЗ, сумата от 2 206,63 лв (сто четиридесет и един лева и петдесет и осем стотинки), представляваща неплатената част от сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско +" по щета № 44010712304649 за имуществените вреди на автомобил "Ягуар I Расе”, с рег. № СВ****СХ, причинени при реализираното на 13.02.2023г. в гр. София пътно-транспортно проишествие и от т.нар. ликвидационни разноски, заедно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба- 03.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 063,06 лв (хиляда шестдесет и три лева и шест стотинки), представляващи направените от ищцовото дружество разноски по делото - платените държавна такса за исковата молба, депозит за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение.

В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния 1 закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е установен механизъм на настъпване на ПТП. В случай, че съдът приема за установено при какви обстоятелства и как е настъпило произшествието, сочи, че съдът не е съобразил приноса на водача на лекия автомобил Ягуар за настъпване на вредите. С оглед последното, съдът при постановяване на решението е следвало да съобрази съпричиняването на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил. Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.

Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В производството не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат. Установен е механизмът за настъпване на ПТП, като последното е настъпило изцяло по вина на водача на застраховиния при ответника автомобил. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Чрез представените в производството доказателства са установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за 2 задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.

Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което разрешение настоящия състав споделя).

Доводите на въззивника, че в производството не е установен механизмът на ПТП от събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни. В производството е установено чрез представения двустранен констативен протокол подписан от участниците в ПТП и констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че ПТП станало на 13.02.2023 г. в гр.София на кръстовището на ул.Професор Васил Арнаудов и бул.Симеоновско шосе е настъпило изцяло по вина на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка ГО лек автомобил „Фолкваген”, с рег. № СА****ВВ. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав констатира, в съставения двустранен протокол изрично участниците в него са вписали в съответната графа, че ПТП е настъпило поради „неспазване на знак предимство или червена светлина” от водача на автомобил „Фолкваген”, с рег. № СА****ВВ и при „завиване на ляво” от водача на автомобил "Ягуар I Расе”, с рег. № СВ****СХ. В съставената схема към протокола изрично е удостоверено, че водачът на автомобил „Фолкваген”, с рег. № СА****ВВ е преминал на „червено”. Съответно, в т. 10 от приетото пред първата инстанция заключение по съдебната автотехническа експертизае посочено, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолкваген”, с рег. № СА****ВВ, който е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарна уредба. Последното съобразно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДвП е било забранено на участващото в движението пътно превозно средство. Водачът на автомобила „Фолкваген” се е движел направо по бул.Симеоновско шосе с посока Околовръстен път, поради което не е налице изключението предвидено с разпоредбата на чл.35, ал.4 от ЗДвП, сочещо, че завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само 3 при наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят е свободен за преминаване. Освен това, както е посочено в разпоредбата на чл.

50а. ЗДвП, че е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Виновния водач е нарушил и изискванията указани с разпоредбата на чл.47 ЗДвП, предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Доводите на въззивника, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил "Ягуар I Расе”, с рег.

№ СВ****СХ се явява неоснователно. Както бе посочено, чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че пътното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Фолкваген” – участник в описаното ПТП.

С оглед това, изложените от СРС правни изводи, че при съобразяване указанията на разпоредбата на чл.51 ЗЗД и установената практика приложима по сочената хипотеза в случая не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на застрахования при ищеца водач, се явяват правилни. Напротив, както е посочил СРС и настоящия състав формира като идентични фактически констатации и правни изводи, в производството е установено по категоричен и несъмнен начин, че вината за пътното произшествие принадлежи на водача на застрахования при ответника водач, който е преминал кръстовището на червен сигнал на светофара.

При правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил правилно материалния закон. Поради това и предявения иск следва да бъде уважен за сумата 2 206,63 лв. при съобразяване действителната стойност на причинената щета на застрахования при ищеца автомобил и след приспадане заплатената преди образуване на настоящето производство сума в размер на 2 206, 63 лв.

От събраните по делото доказателства и констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, както и от представените писмени доказателства/, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че при установения механизъм всички сочени от ищеца вреди са в причинна връзка с процесното ПТП, т.е. налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди по застрахования при ищеца лек автомобил.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни 4 инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 400.00 лв. за заплатено възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция. За обосноваване на сочения извод, съдът съобрази и дадените указания с постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз /с ретроактивно действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., както и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11002 от 07.06.2024 г. по гр.д. № 60448/2023 г. по описа на СРС, 68 с-в, С КОЕТО е осъден ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК: 200299615, да заплати на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: 121718407, на основание по чл.411, изр.2 КЗ, сумата от 2 206,63 лв (сто четиридесет и един лева и петдесет и осем стотинки), представляваща неплатената част от сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско +" по щета № 44010712304649 за имуществените вреди на автомобил "Ягуар I Расе”, с рег. № СВ****СХ, причинени при реализираното на 13.02.2023г. в гр. София пътно-транспортно проишествие и от т.нар. ликвидационни разноски, заедно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба- 03.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 063,06 лв (хиляда шестдесет и три лева и шест стотинки), представляващи направените от ищцовото дружество разноски по делото - платените държавна такса за исковата молба, депозит за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение.