Решение № 49 от 16.04.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. В., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500031 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от С. М. В.,ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., общ. В., обл. В., ж.к. „В*** чрез упълномощен защитник адвокат А. Й., вписана в Регистър на Адвокатите, Адвокатска колегия, гр. В., против Решение №661/05.12.2025г. по гр. д. №20251320100150 по описа за 2025г., III състав ГО, Районен съд В.

Счита че, решението е неправилно и моли Съда да го отмени изцяло.

С ъс същото е уважена молба, подадена от В. Ч., в качеството на дядо по бащина линия на малолетното дете ДД Ч.а, родена на 23.04.2015г.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно и не в интерес на детето е определил мерките за лични отношения с непознатия за детето негов дядо по бащина линия.

В подкрепа на твърденията са представени писмени доказателства - съдебно решение и медицинска документация за детето, както изготвени и представени социални доклади и експертизи, медицински документи за 1 здравословното състояние на молителя и свидетелски показания.

Твърди се, че жалбоподателката се е разделила с бащата на детето , когато същото е било на 1г. и 2м., преди повече от 9 години и от тогава ищеца не поддържа контакти с детето

Позовава се на свидетелски показания на дядото отразени в Решение №435 от 15.11.2017г. по гр. д. №1070/2017г. на Районен съд В., с което са й предоставени родителски права , като дядото е изразил нежелание да подкрепи сина си в непосредствените грижи за Дея.

Посочва, че помощ и подкрепа в отглеждане на детето й Дея не е оказвана от бащата на детето, а също и от дядото - ищеца по настоящото дело.

Твърди, че в представения втори социален доклад на ДСП Б., служителите са описали споделеното от молителя с тях, че същия е осиновил сина си Д.

/бащата на Д./, когато е бил на 10 месечна възраст, понастоящем не подържа връзка с него и дори не знае синът му дали плаща издръжка. Ищецът не е виждал внучката си Д. от бебе до сега и са прекъснати всякакви контакти между тях от повече от 9 години.

В съдебно - психологическата експертиза на детето, заключението на вещото лице Милушева било, че детето категорично заявява, че не иска да се среща със своя дядо по бащина линия, а настаналото отчуждение се дължи на прекъсната емоционална, физическа и духовна връзка в продължение на години. Вещото лице заявявило, че на този етап детето Д. не е готова да се среща с дядо си, а е необходимо време за такава нагласа на детето, без да се травмира психически.

Детето е изслушано от съда по реда на чл. 15 от ЗЗдет. и заявява, че не желае да се вижда нито с баща си, когото нарича по име Д., нито с дядо си В..

В заключението не било изяснено дали дядото сега има капацитет да общува с детето, без да му причини психическа и емоционална вреда, след като нито той познава детето Д., нито тя го познава него.

Твърди се , че по делото има доказателства относно здравословното състояние на ищеца, който страда от много заболявания /видно от втория социален доклад на ДСП Б. и е лице с трайно увреждане, с определени 96 процента увреждане без чужда помощ .

Сочи се, че към момента детето не познава ищеца и се страхува от него, а той 2 също не познава детето и както заявява свидетелката по делото баба на детето по майчина линия ако я срещне - той не я познава.

Приоритет в случая следва да имат интересите на децата, а не желанията и чувствата на бабата и дядото на децата /В този смисъл Решение № 135/17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014 г. на ВКС/.

Заявяват, че на този етап не е в интерес на детето да бъде осъществен претендираният режим на контакти с неговият дядо по бащина линия.

По тези съображения считат, че претенцията на ищеца е неоснователна.

Твърди се, че настоящото производството е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност и съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца режим, както и има възможност да отхвърли претенцията му.По настоящият иск съдът следвало да съобрази единствено интересите на детето, а не тези на дядото.

Детето било много емоционално и чувствително и плачело когато се говори за възможни срещи с дядото.

Предвид гореизложеното, молят Съда да отмени изцяло Решение №661/05.12.2025г. по гр. д. №150/2025г. на Районен съд В. и да отхвърли иска.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната по делото страна В. К. Ч. от гр. Б., обл. В., чрез А. Г., в която се поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, обективно и мотивирано.

Първоинстанционният съд правилно бил съобразил доказателствата по делото и е постановил правилни и обосновани изводи и законосъобразно решение .

Съдът правилно бил съобразил, че интересът на всяко дете изисква то да расте то в нормална семейна среда, като контактува с роднините както от майчина, така и от бащина страна. Всяко отчуждение от баба и дядо не е в интерес на детето. В интерес на внуците е да общуват с бабите и дядовците си, тъй като по този начин се утвърждават родови отношения и тези отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на детето.

Сочи се, че от събраните по делото доказателства, а именно социалния 3 доклад, експертните становища на вещите лица защитили експертизите си се установява по безспорен начин, че поддържането на отношения между детето Д. и дядо й В. са в интерес на детето и не е целесъобразно да бъде възпрепятствана тази роднинска връзка.

От свидетелските показания се установявало, че дядото В. е търсил детето след раздялата между синът му и ответницата, осъществявал е срещи с детето докато бабата по майчина линия на детето се е грижела за Д., а майката е била в А., като след завръщането на майката на детето от А. контактите са прекъснати по нейна вина.

Неправилно се вменява вина на ищеца относно семейните отношения между родителите на детето от страна на майката на детето, както и това да е основание да пречи на контактите на детето с дядо си.

Сочи се, че твърденията на ответницата в насока, че ищеца има здравословни проблеми, поради което не следвало да се вижда с внучката си, са абсолютно дискриминационни, а още повече в хода на делото се доказа, че тези проблеми са абсолютно нормални за възрастта му. Това твърдение на ответната страна обаче било притеснително, защото не може да се лишава един дядо от срещи с внучката си, защото бил стар и болен, нещо повече един достоен родител би следвало да възпитава детето си в насока да обръща внимание, да помага дори с една добра дума или внимание на възрастния си дядо, баба.

Твърдението на ответницата, че синът на ищеца-баща на детето е осиновен, поради което не следвало да се определя режим на лични контакти между ищеца и детето Д. е несъстоятелно, закона не прави разлика между родени и осиновени деца, както и за правото на контакти между техни деца и баби и дядовци.

Твърди се, че ограничаването на детето от контакти с близки роднини от разширения семеен кръг не е в негов интерес, тъй като го лишава от чувството за родова принадлежност и съзнание за произход и съответно ще има влияние върху психическото израстване на детето.

Моли Съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди решението като правилно и законосъобразно.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, 4 становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

С решение № 661 / 05.12.2025г. по грд № 150/25г, ВРС е определил на основание чл. 128, ал. 1 от СК мерки на лични отношения на В. К. Ч. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ул. П*** с неговата внучка ДД Ч.а с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. В***, както следва: дядото да има право на лични контакти с внучката си всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 11.00 часа до 14.00 часа, които да се осъществяват на територията на гр. В. и при необходимост в присъствието на майката или бабата по майчина линия.

Установи се по делото, че от съвместното съжителство на ответницата С. М. В. и Д. В.ов Ч. се е родило детето ДД Ч.а с ЕГН **********.

С решение № 435/15.11.2017г. съдът е определил местоживеенето на детето на адреса на неговата майка, както и е предоставил упражняване на родителските права на майката, а на бащата е определил режим на лични контакти с детето да има право да ги вижда и взима при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. до 17.00ч. без преспиване, след което да го връща по местоживеенето му.

5

От представения препис на удостоверение за родствени връзки е видно, че ищецът е дядо на малолетното дете ДД Ч.а по бащина линия.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални доклади от Д”СП” - В. и Д“СП“ - Б., назначена и изслушана е съдебно - психологическа експертиза на детето, както и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на ищец, приложено е гр.д. № 1070/2017г. по описа на Районен съд - В..

Разпитани по делото са свидетелката МС , която съжителства с ищеца от 2018г., като живее и при него в гр. Б., и в гр. В. и свидетелката ВИ - баба на детето по майчина линия.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични.

В приетия по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ - Б. е посочено, че според събраната информация детето Д. заедно с родителите си и ищецът са живели в гр. Б.. През 2017г. семейството се преместило в гр. В. като ищецът поддържал връзка с тях. Родителите на детето се разделили, като бащата заминал за чужбина, а майката поела грижите за детето. Контактите на ищеца с детето били прекъснати от около 4-5 години. Желанието на ищеца е да поддържа контакт със своята внучка, без да я стресира. Жилищните условия, при които живее ищеца са нормални. Посочено е, че същият е лице с увреждане с определени 96% без чужда помощ.

В приетия социален доклад от Д“СП“ - В., е посочено, че основните грижи за детето Д. се полагат от неговата майка, подпомагана от своите родители. Базовите, индивидуални и образователни потребности на детето са задоволени. Детето е с нормално развитие, редовно имунизирано и профилактирано. Според социалното проучване, детето няма контакт с бабата и дядото по бащина линия, но е споделило, че й е любопитно да види дядо В., тъй като не го е виждала от 4 годишна възраст. Майката е заявила, че не желае детето да бъде разпитвано във връзка с дядото по бащина линия, това щяло да й навреди психически и дори да бъдат определени лични контакти на детето с дядото, тя няма да спазва решението на съда.

Изслушано в съдебно заседание, детето посочва, че баща й не я търси. Не иска да вижда дядо си В., не иска той да й купува нищо, не иска да й дава пари, не иска да ходи при него. Споделя, че така тя е решила, но споделя също, че майка й и казала, че ще бъде разпитвана за дядо В..

6

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебнопсихологическа експертиза посочва, че детето е емоционално, общително, слънчево, с желание за комуникация и разширяване на впечатленията си за света, с развито чувство за емпатия. Детето категорично е заявило, че не иска да се среща със своя дядо и използва реплика от типа: „много ми е неприятен“, което е симптом на влияние отстрани и обикновено се връщаш към характеристика, която си получил от някой. Детето абсолютно не иска да се вижда с него, не обича да говори за това, защото когато става въпрос за дядото, тя се опита да се дистанцира.