Решение № 1494 от 18.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330205481 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от В. Г. Й., против наказателно постановление № 25 – 3389 - 000445, издадено на 04.09.2025г. от Началник сектор в 06 РУ на МВР – Пловдив, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно. Не било извършено нарушението.

Оспорва фактическите констатации. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка – на 26.08.2025г. в 03.05 часа в гр.

Пловдив, на бул. Освобождение, на кръстовището на ул. Г. С. и ул. Б. при излизане от паркинга на нощен клуб „Б.“, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил марка Ауди модел А3 с рег. № ***** – чужда собственост, с посока на движението изток – запад, като извършва следното нарушение: 1. Използва път за обществено ползване не по неговото предназначение, като преднамерено губи контрол на управляваното МПС, губи сцепление на задвижващите колела, повишава оборотите на двигателя, като поднася автомобила използвайки тежестта на купето в центробежния момент и създава опасност за останалите участници в движението. Нарушил е чл. 104б т.2 от ЗДвП.

От показанията на свид. К. Т. - актосъставител и свид. М. Б., и свид. Р. А. се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършеното нарушение, както и, че жалбоподателят е негов автор. Установява се, че на процесната дата и място жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Установява се, че жалбоподателят е форсирал двигателя и превъртал гуми със силен звук, вследствие на което е имало загуба на сцепление на гумите и поднасяне на колата– „забелязахме МПС, което изфорсира рязко двигателя със сила, за да поднесе купето…. При излизане от паркингът водачът управляваше автомобила, който преднамерено даде газ на автомобила, с което го форсира, задвижващите колела започнаха да се въртят и той използваше този момент, за да усучи купето…..Доста силно беше форсирането….Според мен това беше напълно преднамерено фирсиране….Като го спряхме, говорихме и той каза, че съжалява.

Уклончиво си призна“ (свид. Т., стр. 14 и 14 гръб от съдебното производство).

С категоричност се установява извършеното нарушение от жалбоподателя – „Излизайки навънка загуби движението си с автомобила, направи дрифт.

Това означава губене на сцепление на гумите.Според мен силно и опасно.

Може би пет – десет метра продължи дрифта. Като времетраене беше 2030 секунди…..Самата кола се вижда как рязко губи сцепление и завърта“ (свид. Б., стр.26) Установява се наличието на опасност и наличието на други хора и автомобили участници в движението - „При излизането от паркинга направи остра маневра и предизвика свистене на гуми с подаване на газ….Свистенето се чу сравнително продъжително...На самия паргинг има клиенти“ (свид. А., стр. 27). В показанията си актосъставителят и свидетелите потвърждават изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и 2 оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същият описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля като достоверни и обективни.

Отношението на съда към показанията на свид. П. и свид. Г. е, че в частта, в която сочат, че превъртането на гумите не е станало умишлено са недостоверни, необективно дадени, заинтересовани от изхода на делото предвид близките приятелски отношения с жалбоподателя, а и изцяло опровергани от другите събрани по делото доказателства. Това е така, тъй като в тази част показанията им са изцяло опровергани от всички събрани по делото доказателства, изцяло нелогични и непоследователни. Всъщност, в останалата част свидетелите частично признават съставомерното от обективна страна поведение на самия жалбоподател, в която част показанията им се кредитират – „ Изнесе на пътя ….и даде малко повече газ“ (свид. П., стр. 27 гръб), а показанията на свид. Г. изцяло не отговарят на формалната и житейска логика, тъй като същият не е шофьор, не притежава свидетелство за управление.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., заповед № 317з – 10125/ 17.09.2024г., и заповед № 8121К – 5216/ 21.03.2018г. Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди отразената в АУАН фактическа обстановка. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 3 надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на свид. К. Т. - актосъставител и свид. М. Б., и свид. Р. А. – последователни, обстоятелствени и неопровергани от останалите доказателства, АУАН, и справка за нарушител/водач – все доказателства, които по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е категорично и безспорно доказано.

АУАН съставен от св. Т., e годно писмено доказателство – ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП, чиито констатации, както се посочи, не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страна на жалбоподателя доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е осъществен съставът на вмененото нарушение. Съдът счита, че нарушението е доказано посредством посочените по-горе писмени и устни доказателства, като в хода на настоящето дело няма такива, които да ги оборват или да им противоречат.

Свидетелските показания са гласно доказателствено средство. С тях могат да се установят всички обстоятелства от предмета на доказване. Такъв е и конкретния случай. Не се наведоха доводи от страна на жалбоподателя, които да убедят съда в некоректност или неточност в показанията на свид. К. Т. актосъставител и свид. М. Б., и свид. Р. А., като съдът както беше посочил погоре ги кредитира напълно. От страната жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства на никой от етапите на развитие на административнонаказателното производство, които да опровергават /или поне да внесат съмнение/ било то в показанията на свидетелите, било то в констатациите по АУАН, които показания и писмено доказателство уличават жалбоподателя като извършител на нарушението. Самите актосъставител и свидетели са свидетели очевидци на извършеното от нарушителя, който пред очите на полицейските служители демонстративно е форсирал двигателя на лек автомобил Ауди А 3, така че последният да превърти двигателните си колела, да се ускори, а чрез резки маневри е накарал предните гуми да загубят сцепление и да започнат да се приплъзват не по траекторията, по която трябва да се движат, а настрани, което е направило автомобила неуправляем.

Възприетото от свидетелите очевидци Т., Б. и А., а именно че на процесния паркинг и излизайки извън него, жалбоподателят демонстративно е въртял гуми и рязко е променял треакторията на движение до положение последният да става неуправляем, и пред публика са все обстоятелства, насочващи съда 4 към единствено възможен извод – че това поведение не е било инцидентна грешка, породена от неволно подаване на прекомерна газ или от проблеми с настилката, или със съединителя (както се твърди), а целенасочена проява. По този начин с поведението си като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалният закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд 5 Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив.