Акт от 17.09.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 509 гр. Хасково, 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова като постави за разглеждане докладваното от съдия

А.Митрушева адм.д. № 537/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А.Ф.Р.,

ЕГH : **********,***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 1012-26-189-1 от 14.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата се твърди, че неправилно е приложено материалното право относно приложното поле на разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и че неправилно е игнорирано зачитането на времето на редовна военна служба за периода от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. - две години - период на отбиване на редовна военна служба като действителен стаж. Нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя е 16 г., 02 м. и 29 дни (включително зачетеният стаж от редовна военна служба) и това удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли за постановяване на съдебен акт, с който обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката – върната на ТП на НОИ - Хасково, с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Моли за присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ

– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата изцяло. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От данните по административната преписка е видно, че на 19.03.2020 г. жалбоподателят А.Ф.Р. *** Заявление с вх.

№ 2113-26-268/19.03.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представените документи и след извършени в хода на пенсионното производство проверки, с Разпореждане № **********/2140-26-237/19.03.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО на А.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Междувременно, на 28.04.2020 г. А.Ф.Р.

*** ново Заявление вх. № 2113-26-268-3/28.04.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с което заявление е постановен и административният акт, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Със задължителни предписания № ЗД-1-26-00747724/21.04.2020 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване са дадени следните задължителни предписания: осигурителят/самоосигуряващият се А.Ф.Р. да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице А.Ф.Р. ЕГН : **********, съдържащи заличаващи данни за периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2020 г. – като се посочи в т.12 Вид осигурен – код 13.

Така дадените задължителни предписания са обжалвани от А.Р. пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение № Ц1012-26-153-1/05.06.2020 г. е отхвърлил жалбата. Така издаденото решение е обжалвано от А.Р. пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 708 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 527/2020 г. по описа на съда е отхвърлил жалбата, като съдебното решение е влязло в законна сила на 10.03.2021 г.

С Разпореждане № **********/2140-26-9/26.03.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.Ф.Р.. В разпореждането е посочено, че към дата 28.04.2020 г. Р. има навършена възраст 66 г. 06 м. и 10 дни осигурителен стаж, положен за периода от 16.01.1973 г. до 01.09.1989 г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от 3 категория труд – 16 г. 02 м. 29 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО превърнат към 3 категория труд – 16 г.

02 м. 29 дни, осигурителен стаж на наборна военна служба – 02 г. 00 м. 00 дни и действителен осигурителен стаж – 14 г. 02 м. 29 дни. В разпореждането е посочено, че осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за периода от 11.01.2018 г. до 28.02.2020 г. не е зачетен, тъй като същият не е удостоверен и са отменени служебни бележки № 21102-26-128-1/21.12.2018 г. и № 21102-26-261-1/08.04.2019 г. Съгласно констативен протокол с изх. № КВ-5-26-00747084/21.04.2020 г., издаден от контролните органи при ТП на НОИ – Хасково, А.Ф.Р. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин /с код за вид осигурен – 13/ и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че съгласно чл.

68, ал. 1 - 2 КСО, за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020 г. мъжете следва да имат навършена възраст 64 години и 03 месеца и придобит осигурителен стаж 38 години и 10 месеца. Прието е, че Р. не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст 66 г. 06 м. и 10 дни, но няма изискуемия се стаж 38 години и 10 месеца, а има 16 г. 02 м. 29 дни.

Посочено е също, че съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 през 2020 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 06 месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Прието е, че зачетеният стаж на наборна военна служба от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. с продължителност 02 години, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Посочено е, че на Р. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена възраст 66 г. 6 м. и 10 дни, но няма изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 14 г. 02 м. 29 дни.

Горепосоченото разпореждане е съобщено на 19.04.2021 г., съгласно известие за доставяне ИД PS 6300 016FFI 9.

На 21.04.2021 г. от А.Ф.Р. е подадена жалба с вх. 1012-26-188/21.04.2021 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********-2140-26-296 от 12.04.2019 г., Разпореждане № **********-2140-26-237 от 19.03.2021 г. и Разпореждане № **********-2140-26-9 от 26.03.2021 г., всички на Рьководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

С Решение № 1012-26-189-1 от

14.05.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от А.Ф.Р. срещу Разпореждане № **********/2140-26-9/26.03.2021 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково. Жалбата против решението е подадена по електронен път на 27.05.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. № 1012-26-189-2/27.05.2021 г.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Обжалваното Решение №

1012-26-189-1 от 14.05.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № **********/2140-26-9/26.03.2021 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.

Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове, съгласно чл. 59 от АПК. Не се установяват пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Липсват съществени пороци, които да обосновават нищожност на издадения административен акт.

По отношение на съответствието на административния акт с материалните правила, съдът прие следното: Страните по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпоредбата на посочения текст съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016 г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Тоест към датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателя необходимата възраст е 66 години и 06 месеца.

Наличието на първата изискуема предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните. Като спорен между страните се очертава въпросът, дали времето от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. за отбиване на наборна (редовна) военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал.

1, т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да откаже отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят няма право на пенсия и в тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на заявлението, макар и да има навършена изискуемата възраст от 66 г. и 06 м., няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 02 м. и 29 дни, като е прието, че зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. с продължителност две години не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към периода на полагане на военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.

Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cea16b4-c81f-4099-b805-9a46f70e6864