Определение № 1368 от 05.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368 гр. В., 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500732 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на А. Р. Р. срещу Определение № 3629 от 23.03.2023г. по гр.д. № 3526/2023г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което на основание чл.

118, ал. 2 вр. чл. 109 от ГПК е прекратено образуваното пред ВРС по предявен от частния жалбоподател иск за допускане и извършване на съдебна делба на апартамент № 105, находящ се в гр. С., като делото е изпратено по подсъдност на СРС.

В жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и постановяване в нарушение на чл. 116 от ГПК. Посочено е, че съдът погрешно е приел за приложима подсъдността по чл. 109 от ГПК, без да съобрази, че е предявен иск за делба на няколко недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони. В тази хипотеза съгласно приложимата норма на чл. 116 от ГПК, искът се предявява по избор на ищеца в един от тези райони. Ищецът в случая е направил избор предявявайки исковете пред ВРС – по местонахождение на единия делбен имот. Ето защо прекратяването на производството по отношение на имота, находящ се в гр. С. е неправилно и незаконосъобразно, на което основание отправил искане обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на производството за делба на всички общи на страните имоти.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от А. Р. Р. срещу И. Ж.

И. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове с 1 правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствени на страните недвижими имоти, както следва: Апартамент № 105, находящ се в гр. С., ж.к. „Б. б.“, бл. 63, вх. Д, ет. 9, представляващ самостоятелен обект с ид. ***, както и Апартамент № 12, находящ се в гр. В., ***, ет. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ........................., при равни квоти за първия и при квоти ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата за втория имот, при твърдения, че съсобствеността между страните е възникнала на основание прекратена СИО, правна сделка и наследяване на дъщеря им.

В обжалваното определение ВРС приел, че съобразно приложимата разпоредба на чл.

109 от ГПК, компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа иска за делба на имота, находящ се столицата е СРС, поради което прекратил образуваното пред него производство по иска за делба на имота в гр. С. и постановил изпращане на този иск по подсъдност на СРС.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Съгласно чл. 109, изр. 1, пр. 2 от ГПК, уреждащ подсъдността по местонахождението на недвижим имот, исковете за делба на съсобствен недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът.

Съгласно чл. 110, ал. 1, пр. 4 от ГПК, уреждащ подсъдността по местооткриване на наследството, иск за делба на наследство се предявява по мястото, където е открито наследството.

Съгласно чл. 116, пр. 2 от ГПК, уреждащ хипотеза на множество подсъдности, иск за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Въпросът за приложението на чл. 116 от ГПК се поставя само във връзка с иск за делба на съсобствени недвижими имоти по смисъла на чл. 109 от ГПК, доколкото при иск за делба на наследство по чл. 110, ал. 1 от ГПК подсъдността се определя по местооткриването на наследството, което е винаги само едно и поради това – в един съдебен район.

Подсъдността по чл. 110 от ГПК на иск за делба на наследство е специална спрямо тази по чл. 109 от ГПК, като преодолява и приложението на чл. 116 от ГПК.

Т.е. при делба на наследство по чл. 69 от ЗН и при делба на съсобствен имот по реда на чл. 34 от ЗС, процесуалният закон определя местната подсъдност по различен начин. При делба на наследство, местната подсъдност, съгласно правилото на чл. 110 от ГПК, се определя по мястото, в което е открито наследството, а при делба на съсобствен имот – по местонахождението на недвижимия имот.

Когато съсобствеността върху един имот има изцяло наследствен характер е приложимо правилото на чл. 110 от ГПК и искът за делба на имота следва да се предяви по мястото, където е открито наследството.

Когато обаче със смъртта на наследодателя възниква съсобственост, при която част от имота има наследствен характер, а друга част представлява дял от прекратената със смъртта на наследодателя СИО или от правна сделка, правилото на чл. 110 от ГПК няма 2 приоритет над това по чл. 109, ал. 1 от ГПК. Същото важи и в хипотеза, при която съсобствеността е възникнала от наследяване и друг юридически факт, различен от наследяване, например прехвърлителна сделка. В тези случаи ищецът може да избере дали да предяви иска за делба по местооткриване на наследството или по местонахождението на недвижимия имот. Тогава и двете съдилища биха били компетентни да се произнесат по така предявения иск. Ето защо при всички случаи, когато се касае за делба на недвижим имот, следва да се направи преценка дали се касае за предявен иск за делба на наследство или за делба на съсобствен имот, при който съсобствеността не произтича от открито наследство.

В конкретния случай, от твърденията в исковата молба е видно, че страните са съсобственици на жилището в гр. С. на основание прекратена с развод бездялова СИО, а на жилището в гр. В. – на основание сделка и наследяване за ищеца и наследяване на дъщеря им за ответницата. Налице е открито наследство и твърдения в тази насока, но съсобствеността по отношение на втория имот няма чисто наследствен характер и произтича от смесен фактически състав /включва както наследствена част, така и правна сделка/ и не се претендира делба на наследството, останало след смъртта на общия на страните наследодател. Ето защо в случая са предявени обективно съединени искове за делба на съсобствени имоти на основание чл. 34 от ЗС, по които е приложима местната подсъдност по чл. 109 от ГПК.

При обективно съединени искови претенции, с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно чл. 116, пр. 2 от ГПК – ищецът е този, комуто законодателят е предоставил възможността да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции. В настоящия случай ищецът е избрал районния съд, в района на който се намира един от недвижимите имоти - под № 2 в исковата молба, а именно Варненски районен съд. Избраната от ищеца местна подсъдност в тази хипотеза, отговаряща на определената от закона местна подсъдност на един от обективно съединените искове обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на местно компетентния съд по друг от обективно съединените искове, дори при направено възражение за неподсъдност по чл. 119, ал. 2 от ГПК.

Това е така, защото в производството за делба правилата на местната подсъдност се преодоляват с разпоредбата на чл. 116 от ГПК, която намира приложение не само когато предмет на делбата е имот, намиращ се в два съседни съдебни района, но и когато предмет на делбата е повече от един недвижим имот в различни съдебни райони и че допустимостта на съединяване на исковете в делбеното производство се основава на чл. 341, ал. 1 от ГПК, в който няма записано изискване делбените имоти да се намират в един съдебен район.

Извън правилата на подсъдността, следва да се отчете, че един от принципите на съдебната делба, установен в правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН за делба на наследство, е че всеки съсобственик може да иска своя дял от съсобствеността в натура. А съгласно правилото на чл. 34, ал. 2 от ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за 3 делба на съсобствен имот /независимо от какъв придобивен способ е възникнала съсобствеността/. Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички съсобствени имоти се проведе в едно съдебно производство, за осигуряването на което е предвидената в чл. 341, ал. 2 от ГПК процесуална възможност в преклузивния срок до края на първото съдебно заседание в делбената маса да бъдат включени всички останали съсобствени имоти. Разпоредбата не предвижда изключение за имотите, които се намират извън съдебния район на сезирания съд.

Настоящият съдебен състав споделя приетите от ВКС разрешения в посочения смисъл по изложените в тях съображения /О № 49 от 06.02.2012г. по ч.гр.д. № 512/2011г. на ВКС, I ГО; О № 420 от 20.07.2012г. по ч.гр.д. № 369/2012г. на ВКС, I ГО; О № 120 от 29.06.2017г. по ч.гр.д. № 2158/2017г. на ВКС, I ГО; О № 162 от 7.02.2023г. по ч.гр.д. № 4323/2022г. на ВКС, I ГО и др./.

Съобразно изложеното обжалваното определение е неправилно. Допуснато е нарушение по приложението на чл. 116, пр. 2 от ГПК. Надлежният съд за разглеждане на исковите претенции за делба е ВРС, поради което определението следва да бъде отменено, а делото да се върне на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на исковите претенции, с предмет всички недвижими имоти.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на А. Р. Р. с ЕГН ********** Определение № 3629 от 23.03.2023г. по гр.д. № 3526/2023г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което на основание чл.

118, ал. 2 вр. чл. 109 от ГПК е прекратено образуваното пред ВРС по предявен от частния жалбоподател иск за допускане и извършване на съдебна делба на апартамент № 105, находящ се в гр. С., като делото е изпратено по подсъдност на СРС.

ВРЪЩА делото на ВРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане в едно производство на обективно съединените искови претенции за делба на съсобствени недвижими имоти, с предмет всички недвижими имоти.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, б. „в“ от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4