Определение № 86 от 07.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Перник, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20251700600163 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 22 от НПК във вр. с чл.68, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от И. В. Т. - подсъдим по НОХД № 224/2023 г., по описа на Районен съд - Перник, против определение от 17.03.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия И. В. Т., ЕГН: ********** за отмяна на мярката за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“, взета в хода на досъдебното производство.

За да остави молбата за отмяна на мярката за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“, първоинстанционният съд е приел, че за престъплението, за което срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт в съда се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години. Същото е тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93 т. 7 от НК. Съдът е намерил, че и към настоящия момент продължава да е налице опасност подсъдимият да се укрие и да осуети приключване на наказателното производство по делото, като се е мотивирал с обществената опасност на деянието, размерът на причинените от престъплението имуществени вреди и етапът на който се намира производството по делото. В заключение е посочено, че с оглед етапа на който се намира наказателното производство по делото, наложената мярка за процесуална принуда се явява правилна и законосъобразна и не следва да бъде отменяна.

В частната жалба се развиват съображения, че определението е неправилно.

1

Излагат се съображения, че решаващият съд при оставяне на молбата без уважение се е мотивирал единствено с обстоятелството, че обвинението е повдигнато за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК /престъпление по чл. 209 от НК/, самото престъпление е с висока степен на обществена опасност, както и че размерът на причинените имуществени вреди с това престъпление е голям, като същевременно производството по делото е на ранен етап. В продължение жалбоподателя излага, че съдът изобщо не е коментирал наличието на опасност подсъдимия да се укрие извън страната и не е изтъкнал нито едно съображение в подкрепа на своето решение, което да е свързано с личността на самия подсъдим. В заключение се навеждат твърдения, че към настоящия момент не са налице причини въз основа на които постановената марка за процесуална принуда да продължи.

Искането е в насока да бъде отменена наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Република България.

Не е постъпило становище по депозираната частна жалба от страна на прокуратурата.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частната жалба, като се запозна с материалите по делото и извърши проверка на обжалвания първоинстанционен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законния 7-дневен срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, се явява основателна.

В разпоредбата на чл. 68 от НПК е уредена и регламентирана мярката за процесуална принуда "забрана за напускане на пределите на Република България", като съдържанието на тази мярка за процесуална принуда е да се ограничи правото на обвиненото лице /обвиняем, подсъдим/ за свободно придвижване извън територията на държавата ни. С тази мярка за процесуална принуда се ограничава правото да напуска пределите на държавата. Това право е обект на защита от чл. 2, т. 2 от Четвъртия протокол към ЕКЗПЧ. Упражняването му подлежи обаче на ограничения в пределите, очертани в чл. 2, т.3 от цитирания протокол, а именно - ограничения, "необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, за поддържане на обществения ред" /в този смисъл е и Решение на КС на РБ № 2/2011г., в което се сочи, че разпоредбата на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. свежда допустимите основания за ограничаване на движението на граждани на Европейския съюз и техните семейства в рамките на общността само до съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве/.

НОХД № 00224/2023 г. по описа на Районен съд - Перник е било образувано по внесен обвинителен акт /на 03.02.2023 г./ срещу И. В. Т. за престъпление по чл. 209, ал.

2

1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода от 01.10.2017 г. до 03.10.2017 г. в ***, Република *** с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у гръцкия гражданин Й.Е.К. заблуждение, че има право да представлява българското дружество „***“ АД и че ще бъдат доставени пелети – общо 25200 тона на обща стойност 4157,97 евро с левова равностойност 8108,04лв. от българското дружество „***“ АД на Й.Е.К. в качеството на едноличен търговец, вписан с данъчен номер *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 8108,97 лева, представляваща левовата равностойност на 4157,97 евро.

С постановление от 21.12.2022 г. на наблюдаващия прокурор по отношение на подсъдимия е била наложена "забрана за напускане на пределите на Република България", без разрешение на наблюдаващия прокурор.

Действително, тежестта на обвинението /за тежко умишлено престъпление/ е значимо обстоятелство, при преценка за наличието на опасност по смисъла на чл. 68, ал. 6 от НПК, но освен това обстоятелство, са налице и други важни такива, които следва да се съобразят при преценката по цитираната норма от НПК, и които са част от цялостната конкретика на случая. Те са следните: дълга, повече от 2 г. и 3 м. продължителност на периода от време, през което с наложената мярка за процесуална принуда е ограничено правото на Т. за свободно придвижване извън територията на Република България; безукорното процесуално поведение на привлечения към наказателна отговорност в този процес, който понастоящем е с продължителност над две години; местоживеенето на подсъдимия е с адрес в страната. До настоящия момент по делото е проведено разпоредително заседание, както и последващи заседания, на които подсъдимото лице се явява лично и със своя защитник.

Изброените обстоятелства, в тяхната съвкупност, налагат извода, че не се разкрива реална опасност, по смисъла на чл. 68, ал. 6 от НПК, от укриване на подсъдимия извън страната.

С оглед изложеното и предвид разпоредбата н а чл. 68, ал. 6 от НПК, съдът намира, че целта на мярката за процесуална принуда е да осигури приключването на наказателното производство с надлежното участие на подсъдимия И. Т. и безпроблемното изпълнение на евентуална ефективна присъда или заплащане на наложено наказание глоба. В конкретния случай се наблюдава едно правилно процесуално поведение от страна на подсъдимия, с оглед на което на този етап настоящият съд намира, че е отпаднала необходимостта да се охранява исканата от законодателя цел на тази принудителна мярка, а именно - да се избегне опасността обвиняемият или подсъдимият да се укрие извън страната.

По изложените съображения, Пернишкия окръжен съд намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

3

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА молбата на осъдения И. В. Т., с ЕГН: **********, подадена по НОХД № 224/2023 на Районен съд Перник, като

ОТМЕНЯ забраната, наложена с постановление от 21.12.2022 г. на Д.Б. прокурор в Районна прокуратура - Перник, по Сл.Д № 31/2017 по описа на ОСлО Перник на И. В. Т., с ЕГН: **********, роден на *** в ***, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, с адрес: ***, да напуска пределите на Република България, без разрешение на наблюдаващия прокурор.

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд - София в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на определението, заверен препис от него да сеизпрати на Бюро "Български документи за самоличност" при ОД на МВР - Перник - за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4