Решение № 2157 от 12.08.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2157 гр. София , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА

РАДЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА

Гражданско дело № 20201110144068 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 9005486/15.09.2020 г., подадена от С. Г. С., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу лице, с което молителят се намира в родство по сватовство от първа степен (съпруг на неговата дъщеря) АТ. АЛ. Т., ЕГН ***, при твърдения, че ответникът е извършил спрямо молителя актове на домашно насилие на 17.08.2020 г.

В сезиращата молба и уточнителната такава се твърди, че около 11:00 часа на посочената дата, на входа на жилището, ползвано от ответника и дъщерята на молителя, находящо се в гр. София, бул. „Г.М.Димитров“, бл. 38, ап.18, ответникът се държал арогантно с молителя, който позвънил на вратата на жилището, като му казал „Кой си ти?“ и „Махай се оттук!“, след което го нападнал, удряйки го няколко пъти по главата и лицето, вследствие на което разбил устата на молителя (имало кръв по устата и по бузата на молителя); освен това, с две ръце го душил по шията, което действие молителят възприел като опит за убийство, и в резултат на което действие по шията на молителя имало синини и кръвонасядания.

Последният успял да се освободи, а ответникът избягал по стълбите. На описания акт на насилие не са присъствали очевидци; около час по-късно съпругата на ответника (дъщеря на молителя) е отишла в апартамента на молителя, находящ се в гр. София, бул.

„Г.М.Димитров“, бл. 38, ап.20, за да поиска ключовете и телефона на ответника, които се били разпилели при описаната по-горе разпра на стълбищната площадка пред апартамента на ответника, и докато разговаряла с молителя в коридора на жилището му, ответникът започнал да удря по входната врата с желязо, дебело около 25 мм и дълго около 50 см, което молителят описва като част от щанга, вследствие на ударите с което по входната врата на апартамента на молителя се образували две вдлъбнатини (всяка с размери от около 5-6 см).

Твърди се, че по този начин ответникът се опитал да нахлуе в дома на молителя и да го убие или да му нанесе тежки телесни повреди с желязото, но входната врата удържала натиска.

На описания акт на насилие присъствала дъщерята на молителя (съпруга на ответника).

1

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Излага доводи, че изложените от молителя фактически твърдения не кореспондират на действителната фактическа обстановка, същите са силно преекспонирани и хиперболизирани, описаната в молбата за защита ситуация е едностранчиво представена, пропуснати са множество съществени детайли. Сочи, че на процесната дата ответникът бил нападнат от молителя физически и бил обиждан от него.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По не се спори, а и се установява от удостоверение за граждански брак и справки (л. 17, 19 и 46 от делото), че молителят С. Г. С., ЕГН **********, и ответникът АТ. АЛ. Т., ЕГН ***, се намират в родство по сватовство от първа степен, като ответникът е съпруг на дъщерята на молителя – С. С. Т.а. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя, в която се съдържа описание на процесните актове на насилие. По делото са събрани свидетелски показания на разпитаната дъщеря на молителя /С.

С. Т.а/. Представено е съдебномедицинско удостоверение /л. 40 от делото/, видно от което, при преглед на ответника на 17.08.2020 г., около 16,10 часа, обективно са установени кръвонасядания по лигавицата на долната устна и на четвърти пръст на дясната ръка, охлузвания на лявата ръка и десния крак.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителят твърди, че на 17.08.2020 г. ответникът е извършил спрямо него актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 15.09.2020 г. поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото не се спори, че молителят и ответникът се намират в родство по сватовство от първа степен, поради което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 7 ЗЗДН. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно твърдените актове на домашно насилие.

Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая обаче на втория описан в молбата акт е присъствал свидетел – разпитаната по делото св. Т.а. Ето защо декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН в тази част, като молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на насилие. Що се отнася до първия описан акт на насилие съдът намира, че в тази част съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се оборва от показанията на св. Т.а, които съдът кредитира като обективни и последователни, като прецени същите и им дава вяра като кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. От тези 2 показания се оборват декларираните от молителя обстоятелства, че същият е получил наранявания по врата си вследствие на душене от страна на ответника, както и кръвонасядания и кръв по устата и бузата си вследствие на удари по главата и лицето от страна на ответника. От показанията на св. Т.а се установява, че около час по-късно след твърдения акт на насилие молителят бил в дома си, простирал на терасата, облечен само по къси панталонки и нямал никакви физически наранявания по тялото си /нито следи от душене, наранявания по устните, липсващи зъби – св. Т.а/. За разлика от молителя по отношение на ответника се доказа по делото наличието на физически наранявания /приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение и показанията на св. Т.а/. Тези обстоятелства съдът намира да оборват съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Що се отнася до втория описан акт на насилие, както вече се спомена, предвид присъствието на очевидци на този акт декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се явява негодно доказателствено средство. По делото не са събрани други доказателства, които да са в подкрепа на молбата в тази й част.

От показанията на присъствалата на твърдения акт на насилие разпитана по делото св. Т.а напротив – установява се, че докато свидетелката спорела с молителя в дома на последния се чули тропания по входната врата, като не е имало нито позвънявания на звънеца, нито този, който е тропал, е казал нещо. Молителят отишъл към вратата, но не я отварял. След около 23 минути по настояване и на присъствалата майка на свидетелката /съпруга на молителя/ последният отворил вратата. Отвън нямало никой. Така описаната фактическа обстановка не установява твърдените в молбата за защита действия, срещу които се търси защита.

Представеният снимков материал е негодно доказателство – освен това, от същия няма как да се установи, че заснетите вещи са идентични с посочените в молбата. Други доказателства в подкрепа на молбата в тази й част няма представени по делото.

Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски. Такива се установяват в размер на 1 200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 25,00 лв. заплатени държавни такси за издаване на съдебни удостоверения. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. А. за частично основателно предвид обстоятелството, че съдът не е задължен да определи размер, идентичен на минималния съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения такъв /арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК/, както и предвид обстоятелството, че се касае до твърдения за наличие на повече от два акта на насилие, както и предвид обстоятелството, че по делото са проведени четири открити съдебни заседания, поради което не намира за необходимо адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на А.Т. да бъде намалено до минималния, предвиден в чл. 22 от цитираната по-горе Наредба, размер, а до размер от 700,00 лв., съответстващ на фактическата сложност на делото и броя на проведените заседания. Наред с това молителят следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 9005486/15.09.2020 г., депозирана от С. Г.

С., ЕГН **********, срещу АТ. АЛ. Т., ЕГН ***, по повод твърдени актове на домашно насилие от 17.08.2020 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. Г. С., ЕГН **********, да заплати на АТ.

АЛ. Т., ЕГН ***, сумата в размер на 725,00 лв., представляваща разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. Г. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4