Протокол № 170 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. П., 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500103 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява юрк. Р. редовно упълномощен.

Ответникът К. И. Д. не се явява. За него се явява адв. А. Д. редовно надлежно.

Юрк. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 1096 по описа за 2023 година по предявените от К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., против Главна дирекция 1

„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.

Столетов” № 21, искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2270.87 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 256.46 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда е Осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на К. И. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1142,22 лева, както и обезщетение за забава в размер на 133,40 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./ , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане.

Отхвърлени са исковете за главница над присъдената сума в размер на 1142,22 лева до претендирания размер от 2270.87 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 133,40 лева до претендирания размер от 256.46 лева, като неоснователни и недоказани.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 403,78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.

Осъден е К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

„Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.

Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,20 лева.

2

В срок така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в осъдителната част.

Постановеното решение било неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано в обжалваната част.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства.

Решението било порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите .

Твърди се, че действителното време ,необходимо за сдаване и приемане на едно дежурство било в рамките на 30 минути и именно в този смисъл била издадена надлежна заповед. По изключение само за Затвора-София, допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути.

Твърди се в жалбата, че има установена практика, като се сочи бургаски окръжен съд, който уеднаквил практиката на първоинстанционните съдилища, приемайки, че са необходими 30 минути за сдаване и приемане на наряд, които решения били постановени преди издаване на заповедта, с която работното време било удължено с 30 минути.

Считат, че тази практика следва да бъде съобразена и от въззивния съд.

При постановяване на решението си, съдът не кредитирал показанията на св.Дерменджийски, посочен от ответника, а кредитирал показанията на свидетеля, посочен от ищеца - Буров. Оспорва съображенията на съда, който приел, че първия свидетел е заинтересован от изхода на делото.

Съдът неоснователно не кредитирал представените от жалбоподателя видеозаписи.

Представените от ответника по иска доказателства следвало изначално да се приемат за истинни,освен ако има съмнение и се докаже неистинността им , тъй като се касаело за държавен властнически орган.

При огледа на доказателствата – видеофайлове не била констатирана манипулация.

Процесуалния представител на ищеца твърдял, че видоеозаписите са 3 неистински и ги оспорил и тежестта на доказване била на оспорващия.

Констатираното при огледа на видеофайловете не съответствало на приетото от съда въз основа на показанията на св.Буров.

На ответника не били давани указания във връзка с оспорването на представените веществени доказателства.да извършат такъв вид незаконни действия!

При огледа на видеофайловете се потвърждавали свидетелските показания па гл. инспектор И.Д. и опровергавали показанията па свидетеля Емил Буров.

Първоинстанционният съд приел че в отговора на исковата молба ответникът признавал, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до стаята за отвод, след което следва провежданото па отвод до 5 минути и напускане па района па Затвора гр.П.. Тази дейност, попадала в дейностите, които се извършват и заради които е удължено работното време с 30 минути.

Поставен е в жалбата и въпроса със заключението, прието по делото доколкото края па исковия период - първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края па отчетния период.

Неправилно в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза бил отчетен един час извънреден труд.

Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд, каквото доказване не било проведено.

Работното време било определено и явяването на работа по-рано или напускането на периметъра на затвора по-късно не означавало задължително, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения.

Отново се обсъждат показанията на св.Буров, като се сочи, че ако служителят се явява по собствена инициатива па работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд.

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

4

Прави се искане за извършване отново на оглед на представените видеофайлове.

Претендират разноски.

Районният съд е посочил,че изпраща две жалби, но всъщност решението е обжалвано надлежно с една жалба, която е била нередовна и в изпълнение указанията на съда е представена идентична с постъпилата по електронен път – подписана въззивна жалба.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Изложените доводи във въззивната жалба били неотносими към спора.

Нямало установена в страната практика, като сочените производства пред Окръжен съд Бургас касаели различен период и имали различен предмет.

Съдът кредитирал показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е гл.инспектор И.Д., приключва всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени, поради което съдът съвсем правилно относно тези обстоятелства кредитирал показанията на другия разпитан свидетел.

Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в, като в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел, възпроизвел и прегледал предоставените 2 броя дискове,въпреки ,че ориентирането в обстановката и установявани на конкретни обстоятелства било трудно.

От страна на ищеца било направено оспорване, но в същото време ответната страна не се възползвала от предоставената законова възможност и не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Тези записи освен това можели да покажат само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи няма как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) става ясно, че началото на работното време започва още преди 5 служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там не били представени видеозаписи. Правилно съдът не ценил видеозаписите като годно доказателство в подкрепа на тезите на ответника.

Установено било от доказателствата по делото,че определените в Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно от свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични дейности, различни от делничните дни.