Определение № 2822 от 15.09.2025, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2822

Плевен, 15.09.2025 г.

Административният съд - Плевен - IX състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Виолета Николова административно дело № 641/2025 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.117, ал.1 т.2 б.“б“ от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от М. И. А. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. – АК-Благоевград и адв. К. К. С. – САК, и двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.1, против Решение №1040-14-38/09.07.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-84/09.06.2025г. като неоснователна и потвърдено разпореждане №141-00-1449-3/21.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при НП на НОИ-Плевен.

В жалбата е направено искане от оспорващия за спиране на производството до произнасяне на СЕС по дело С-116/2025 г.

С Разпореждане №2722/01.09.25г. на ответника е предоставен срок за становище. По делото не е такова.

Съдът като извърши проверка на материалите по делото, като съобрази практиката на СЕС и тази на ВАС, установи следното:

С Определение № 500/03.05.2025г. по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на АС-Благоевград, състав на съда е отправил преюдициално запитване, със сходен по настоящото дело предмет, в Съда на Европейския съюз. Въз основа на запитването е образувано дело С-116/2025г. Преюдициалните въпроси, формулирани в определението на Административен съд – Благоевград, са следните:

"1) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

2) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?".

Същевременно съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството.

В конкретния случай и при съобразяване на последната и преобладаваща практика на ВАС (Определение № 5523 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2025 г., Определение № 5028 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2025 г., VI о., Определение № 4880 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3882/2025 г., VI о., Определение № 4568 от 2.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2025 г., VI о.), съдът приема, че следва да приложи чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК, с оглед преценка по конкретното дело коя от разпоредбите на чл. 62, § 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 е приложима.

Поставените преюдициални въпроси по дело С-116/2025 г. на СЕС са във връзка със съответствието на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност с националната правна уредба като разглежданата в настоящото производство.

При наличието на висящо съдебно производство по преюдициален въпрос и предвид задължителния характер на решенията на СЕС (чл.633 от ГПК) следва да бъде постановено спиране на делото до приключване на обуславящото за него производство.

С оглед на горното, Административен съд – Плевен, ІX състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК производството по адм. дело №641/2025 г. по описа на Административен съд – Плeвен до произнасяне на СЕС по дело С-116/25.

Да се извършва ежемесечна проверка от деловодството на АС – Плевен относно движението и приключването на дело С-116/2025г. на СЕС, като след постановяване на съдебен акт по същото, настоящето съдебно производство да се докладва на съдията – докладчик за възобновяване.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Препис от определението да се връчи на страните по делото.

Съдия: