Решение № 510 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.а Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Търговско дело № 20241100901333 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.538 ТЗ от „ТОПЛИВО“ АД, ЕИК 831924394 срещу „АЛТРАНС 87“ ЕООД ЕИК 205767669 и С. Г. С. ЕГН **********.

ИЩЕЦЪТ твърди, че е поемател по запис на заповед от 14.07.2023г. с настъпил падеж на 15.01.2024г.. Издател по записа на заповед е първия ответник, юридическо лице, а втория ответник физическо лице е авалист.

Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържащ реквизитите по чл.535 от ТЗ. Записът на заповед е с падеж на предявяване, като е предявен на 15.01.2024г.. Ищецът е предявил заявление на 17.01.2024г. по чл.417 ГПК и съдът е издал заповед от 26.01.2024 по чл.417 ГПК за сумата от 60 000 лв.. Поради подадено възражение от всеки от двамата ответници и след връчване указанията на съда по Разпореждане № 54689 от 12.04.2024г. е предявен установителен иск .

Моли да се признае за установено, че ответниците, при условията на солидарност дължат на ищеца сумата от 60 000 лв. въз основа на запис на заповед от 14.07.2023г. , в едно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК и до окончателното изплащане на сумата, като претендира и направените разноски от 4300 лв. в заповедното производство и направените такива в настоящото съдебно производство.

Ответниците подават отговор на 27.09.2024г. , като намират иска за допустим, но неоснователен. С. С. не е имал намерение да подписва запис на заповед, но в присъствието на свидетел е бил заплашван и е бил поставен под натиск . В него е бил възбуден основателен страх за живота и здравето – неговия и на членовете на неговото семейство. За да избегне въздействие върху тях е подписал оставена за него празна бланка на една пловдивска 1 бензиностанция, като е писал това, което му е било диктувано. Намира, че е налице основание за нищожност на записа на заповед. Моли искът да бъде отхвърлен срещу всеки от ответниците на осн.чл.30 от ЗЗД, тъй като записът на заповед е издаден въз основа на възбуждане на основателен страх. По същество отговора съдържа възражение по чл.32,ал.3 от ЗЗД.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :

По ч. гр. д. № 3121/24 г. На СРС, 27 състав, е издадена Заповед № 3327 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която Заповед е разпоредено “АЛТРАНС 87” ЕООД и С. Г. С. да заплатят солидарно на “ТОПЛИВО” АД сумата от 60 000 лв., представляваща част от главницата в общ размер на 100 000 лв. по Запис на заповед от 14.07.2023 г., предявен за плащане на 15.01.2024 г., ведно със законна лихва считано от 17.01.2024 г. до изплащане на вземането. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.

С Разпореждане № 54689/24 г. на СРС, 27 състав, изп. д. № 20247900400435 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ е обявено за спряно на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, предвид подаденото възражение от ответиците.

В заповедното производство е представен в оригинал запис на заповед, с посочена дата на издаване 14.07.2023 г. и падеж на предявяване 15.01.2024г., за сумата от 100 000 лв., съдържащ волеизявление за безусловно поемане на задължение от “АЛТРАНС 87” ЕООД, като издател и С. С., като авалист .

По делото са изслушани вещи лица, съставили комплексна съдебнопочеркова и психологична експертиза. Вещото лице - графолог сочи в експертизата, че подписите и ръкописният текст под тях, положени върху записа на заповед от 14.07.2024 г. са изпълнени от С. Г. С., докато ръкописно изписаната дата 15.01.2024 г., не е написана от С. Г. С.. Вещото лице психолог сочи, че няма данни за физически натиск на изследваното лице.

Налице е посттравматичен стрес в С. Г. С., като това кореспондира с твърденията на С. за подписване на документа под принуда. Сочи още, че във връзка с “респектирането” от представители на ищцовото дружество с оглед подписване на записа на заповед, лицето е изпитвало чувства на несправедливо отношение, пренебрежение и нападение върху неприкосновеността на живота, преди всичко на семейството му, загуба на доверие в хората, страх за семейството и децата му. Лицето С. С. се чувства напълно сломено и песимистично настроено, изпитва голяма бдителност, поради завишени резултати на параноя. Той се чувства преследван, несправедливо третиран и застрашен от външни сили. Заключението на вещите лица е изслушано в открито съдебно заседание от 04.03.2026 г. Според вещото лице - графолог липсват нарушения в почерка, от които да се направи извод, че С. С. го е положил под някакво непосредствено напрежение или уплаха. Сочи, че с оглед твърденията по делото, С. С. е подписал документа не 2 при самата заплаха, а след това, поради което може да се обоснове, че отражение ще има само ако лицето подписва при непосредствена заплаха.

Вещото лице - психолог сочи, че състоянието на С. С. може да бъде определено като “вик за помощ”. Възможно е в периода от подписването на записа на заповед до провеждането на теста даден от психолога да са настъпили и други събития, които да провокират подобно поведение, но лицето С. С. не е дал подобни индикации пред вещото лице. При лицето се установява по-голяма от нормалната бдителност. Сочи, че посттравматичният стрес не се отключва в момента на самото събитие, а настъпва месеци, година, а може да настъпи и по-късно след събитието. Сочи, че скалите-резултати от проведения тест MMPI-2 не биха могли да са толкова високи вследствие търговската му дейност, а са проявление на преживяно стресово събитие.

В заседанието е изслушана свидетелката М.С.К. - мениджър “Ключови клиенти” в ищцовото дружество. Сочи, че ответното дружество е клиент на “ТОПЛИВО” АД, за който тя е отговаряла. Сочи, че “АЛТРАНС 87” ЕООД е било сред ключовите клиенти на дружеството, които са се ползвали от отложено плащане, т.е. да получават стоки без да ги заплащат в момента на предоставяне, като плащането е следвало да се осъществи в 15-дневен срок от издаването на фактура за получения продукт, за което има предоставен кредитен лимит и получаването на стоките се осъществява в рамките на лимита. Сочи, че “АЛТРАНС 87” ЕООД се е ползвал с кредитен лимит от около 20 000 лв., по нейни спомени. През уикенд на 2023 г., ответното дружество е закупил голямо количество гориво, като многократно е надвишил лимита. Надвишаването е наложило блокиране на картите за зареждане на ответното дружество, които са били около 30 към онзи момент. След надвишаване на лимита, свидетелката е провела телефонен разговор със С.

Сеферинин, като той е обяснил, че в момента не разполага с пари, но ще плати тези дни. Сочи, че по между им е водена и писмена кореспонденция по Viber.

В кореспонденцията им С. С. е обещал да плаща по 1000 лева на седмица, за да изплати задълженията си, но тъй като лимитът е бил многократно надвишен, началниците на свидетелката са поискали да бъде подписана запис на заповед. Сочи, че освен тези задължения, е имал и други неизплатени предходни задължения по този договор. Свидетелката сочи, че е предложила на С. С. два варианта - да подпише запис на заповед или да направи банкова гаранция за сумата, като самата тя е настоявала за банкова гаранция. Той е предпочел запис на заповед. Свидетелката е изготвила записа на заповед и е изпратила документа в техен обект в Пловдив, където С. С. я е подписал пред техен служител. Сочи, че не знае да е упражнявано насилие или някаква принуда. Той сам е изпратил снимка на личната си карта на свидетелката чрез Viber за изготвяне записа на заповед и след подписването, е изпратил потвърдително съобщение на същата. Сочи, че доста дълго време ищцовото дружество не се е позовавало на записа на заповед, като са продължили разговорите със С. С.. Сочи, че не познава семейството на С. С.. Не знае дали има съпруга и деца. Сочи, че между тръговски директор на “ТОПЛИВО” АД, 3 свидетелката, С. С. и адвокатите на страните е била проведена среща, на която се е обсъждало изплащане на задълженията до момента, както и разноските.

От ищцовото дружество са предложили отстъпка - да се опростят договорните лихви по задълженията. Имали са и изготвено споразумение, но то така и не е било подписано. На срещата, свидетелката не е забелязала С. С. да е бил уплашен. Сочи, че за получените горива се издават фактури.

В съдебното заседание е изслушан и С. С. по реда на чл. 176 от ГПК. Той сочи, че е извършил зареждане на бензиностанциите на “ТОПЛИВО” АД, както и че е подписал лично записа на заповед. Не помни колко човека са присъствали при подписването на записа на заповед. Сочи, че е бил заплашван по телефона от мъж, който се е представил от името на “ТОПЛИВО” АД.

Сочи, че ответното дружество има около 30 превозни средства, като същите са били зареждани поетапно от бензиностанции на “ТОПЛИВО” АД и за всяко зареждане му е била издавана фактура, по които именно дължи пари. Сочи, че не е зареждал 30 превозни средства за два почивни дни. Сочи, че задълженията му по фактурите са били в размер на 50 000 лева, като той е платил част от тях и е останала дължима сумата от 44 000 лева. Последвало е обаждане от ищцовото дружество, в което му е било казано, че сега ще го осъдят първо за запис на заповед, после за фактурите. Сочи, че не е взимал сумата по запис на заповед, а задължението му е това по фактурите. Сочи, че до момента е щял да изплати задълженията си по фактурите, ако не бе заведеното дело по записа на заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 538 ТЗ. Искът по чл. 422 от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и страни са определени в закона. Заявителят в заповедното производство има правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение, при условие, че длъжникът е подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение.

Установи се, че ответникът “АЛТРАНС 87” ЕООД е издал запис на заповед от 14.07.2023 г., с настъпил падеж на 15.01.2024 г., по който С. Г. С. е авалист за сумата от 100 000 лв. От съдебнографологичната експертиза се установи, че записът на заповед е подписан саморъчно от лицето С. Г. С., като представител на издателя, и като физическо лице - авалист.

По възражението на ответника за подписване на записа на заповед под натиск и заплаха, което по същество е такова за унищожаемост на този запис на заповед съгласно чл.32 вр.чл.30 от ЗЗД , а не за нищожност както се твърди в отговора от ответника. Доколкото се прави в рамките на исков процес съдът не следва да съобразява наличие на погасителна давност, а и три годишната такава не е изтекла към предявяване на иска.

Съдът кредитира заключението на комплексната съдебно-почеркова и психологична експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвено. От 4 заключението на вещото лице - графолог се установява, че подписите и ръкописният текст под тях върху процесния запис на заповед са положени от ответника С. Г. С.. Съдът кредитира заключението, тъй като намира същото за логично, последователно и съответстващо на останалите доказателства по делото. Вещото лице е работило по оригинала на записа на заповед, както и със сравнителен материал. Вещото лице графолог е категорично, че от положения подпис не се стига до извод, той да е положен под въздействие и уплаха. В частта, в която се установява, че датата на предявяване не е изписана от ответника, съдът намира, че това обстоятелство е правно ирелевантно, доколкото не засяга валидността на менителничния ефект. От заключението на вещото лице - психолог се установява наличие на посттравматичен стрес, както и повишена тревожност и усещане за застрашеност. Съдът кредитира и това заключение в частта на вещото лице психолог, но намира, че същото не установява по безспорен начин упражнена конкретна, противоправна заплаха, нито причинно-следствена връзка между твърдяната заплаха и психичното състояние на дееца към момента на издаване записа на заповед, т.е. на неговото подписване, а само към момента на провеждане на теста. По същество не става ясно нито кой е отправил заплахата, нито какво точно е представлявала същата като съдържание, за да принуди ответника в качеството му на управител и физическо лице да подпише записа на заповед. Дори и да е налице уплаха и притеснение, което е установено от вещото лице психолог у ответника физическо лице, то същото е резултат от подписване записа на заповед , доколкото създава задължение, а не причина за да бъде издаден същия. Вещото лице графолог не открива данни в подписа, които да говорят същия да е положен под натиск и напрежение. Предвид на това съдът намира, че направеното искане за унищожаване на записа на заповед издаден от ответника в полза на ищеца на осн.чл.32 вр.чл.30 от ЗЗД под формата на възражение следва да се приеме изцяло за неоснователно.