Решение № 266 от 17.02.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 266

Ямбол, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700026 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на С. А. К. от [населено място], [улица], чрез адв.М. Т. от АК-[област], съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], [кантора], електронен адрес за призоваване - [електронна поща] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0814-000006/12.01.2026 г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на С. А. К. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и при допускане на съществени нарушения на производствените правила, поради което същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснованаи като такава се претендира да бъде отменена.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Т., която подържа жалбата за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата по съображения посочени в писмени бележки. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждения, като алтернативно възразява против прекомерния размер на адвокатското възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0814-000006/12.01.2026 г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на С. А. К. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорвания акт е издаден от Началник сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол в рамките на неговата компетентност Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона, но в противоречие с материалноправните норми.

Мярката е наложена на С. А. К. за това, че на 08.01.2026 г. около 10:32 ч. в [населено място], [област], по [улица] до номер 47, с посока на движение към кръстовище с [улица]управлява собствения си лек автомобил [марка, модел] с регистрационен номер [рег. номер], като чрез справка с РСОД, се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката, което е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, извън случаите по букви "а"–"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а именно по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 ЗДвП.

По силата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, за нарушаване на което задължение санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Според нормата на чл.142 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Ето защо, за да са налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед трябва към момента на издаването й водачът да е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Действително към момента на извършване на проверката посочените изисквания са били налице, но от приложената по преписката застрахователна полица и справка по история на ПС с рег.№ [рег. номер] безспорно се установява, че на 08.01.2026 г. служебно е възстановена регистрацията на моторното превозно средство, т.е. същото е било регистрирано по надлежния ред.

Поради това към 12.01.2026 г., когато е постановена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0814-000006 на Началник сектор към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, не са били налице необходимите условия, което води до нейната незаконосъобразност.

По силата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административния акт.

Предвид правилата на тежестта на доказване, след като не са установени фактите, дали основание за издаване на оспорената заповед, то следва да се приеме, че същата е постановена при липсата на материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП.

Неизпълнението на посочените по-горе кумулативно дадени изисквания води до противоречие с материалния закон и обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед, което е основание за отменянето й.

При този изход на делото и направеното искане ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 505,11 (петстотин и пет евро и 11 евроцента) евро, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно по размер, като респективно се отхвърли претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Я А С

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0814-000006/12.01.2026 г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на С. А. К. от [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на С. А. К. от [населено място], [улица]направените по делото разноски в размер на 505,11 (петстотин и пет евро и 11 евроцента) евро.

ОТХВЪРЛЯ искането на ОД на МВР-Ямбол за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.

Съдия: