Решение № 73 от 23.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Радомир, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100895 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №. г., подписан с ответното дружество „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 300,00 лева, при ГПР от 42,58% и годишен лихвен процент от 36,00 %.

Според ищцата процесният договор за кредит е нищожен, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма бил посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В сключения между страните договор за кредит ГПР бил увеличен по скрит начин, тъй като в него не била включена дължимата неустойка по договора в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението.

Поддържа, че според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал, 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

1

Кумулирането на неустойката към погасителните вноски, водело до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 42,58% нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора, като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № . г., сключен между Л. К. Б. и „Стик Кредит“ АД.

Моли съда да осъди ответното дружество „Стик Кредит“ АД да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 26,30 евро, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № . г., , сключен между Л. К. Б. и „Стик Кредит“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес от предявяването им.

Наред с това, оспорва предявените искове, с твърдения, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем и дори същата да бъде призната за нищожна, това не водело до нищожност на целия договор за кредит.

Твърди се от ответната страна, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита, е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Изразеният размер на лихвеният разход върху предоставената сума не изисквал преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като бил част от основния предмет на договора. Сочи се, че размерът на ГПР по договора не надхвърлял нормативно определения лимит на ГПР към датата на сключване на договора, от което следвало, че не е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не следвало да бъде включена в размера на ГПР, тъй като разходите, които се включват в ГПР, били такива, с които кредиторът е наясно към датата на сключване на договора. Неустойката била индивидуално договорена между страните и същата била дължима след сключването на договора, от което следвало, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащането й.

По отношение на клаузата за неустойка се сочи, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната и не следвало да представляват трудност за кредитополучателя.

Навеждат се доводи, че, всички твърдения на ищцата за нищожност на договора и на отделните му клаузи се оборвали от факта, че през 2025 г. ищцата е сключила общо три договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита и вместо същата да упражни правата си по договора и да се откаже от него или да поиска удължаване на срока за представяне на обезпечение или замяната му с друг вид, тя по своя инициатива е сключила множество договори с уговорка за плащане на неустойка.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се сочи, че действително ищцата е заплатила на ответника процесната сума в размер на 26,30 евро, но неоснователността на иска чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП водела и до неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит . г.,, сключен между 2

„Стик - Кредит“ АД (кредитор) и Л. К. Б. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 300,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 18.02.2027 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: лихвен процент – 36,00%; годишен процент на разходите – 42,58%;

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:

Страните не спорят, че са били обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № . г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 300,00 лева за срок от 24 месеца, както и относно уговорката между страните в чл. 4.3 от договора, че при непредставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение банкова гаранция или поръчител, да бъде начислена неустойка в размер на 1678,72 лева .

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 42,58%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в срок обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е 3 задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем и погасителен план към него, неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема - чл. 23 ЗПК. По делото няма спор, че по кредита е платена сума в общ размер на 26,30 евро. Така няма спор между страните за размера на платените над главницата суми, които се явяват заплатени при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да ги върне на ищцата. След като е налице нищожен договор, по него не се дължи изпълнение от потребителя над главницата, а платеното отгоре се явява недължимо и подлежи на връщане.

С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер от 26,30 евро

По разноските:

В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. Л. Б. от САК поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ., като се съобрази с критериите по решението по дело С57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при определяне на адвокатското 4 възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явила страната и нейният пълномощник.