Решение № 23 от 27.04.2020, Районен съд - Ботевград

Р

Е Ш Е Н И Е

№23 гр.Б.,

27.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ РАЙОНЕН

СЪД, наказателна колегия, трети съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №466 по описа за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното

:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Л.Е.Т.,с ЕГН **********,***,със служебен адрес за призоваване гр.Б.,област Софийска,ул.”***” №4,ет.1, чрез пълномощника си адвокат И.Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №1***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Б., упълномощен със заповед №***. на министъра на МВР,с което за допуснато виновно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателя Л.Е.Т., лично и чрез пълномощника си адвокат И.Ж. от САК, поддържа жалбата си,като моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно съобразно доводите,изложени в същата и в съдебно заседание.

Въззивната организация – РУ Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Съдът приема,че от приложените по делото писменни доказателства – АУАН бл.№ ***г.; талон за изследване № ***.; протокол за ПТП бл. № ***.;заповед №***. издадена от министъра на МВР /заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.К.В. – актосъставител,на длъжност “мл.автоконтрольор” при РУ Б. и Д.С.М. - полицейски служител при РУ Б. се установява следната фактическа обстановка, а именно : на 02.03.2019г. свидетелите В.К.В.,на длъжност “мл.автоконтрольор” при РУ Б. и Д.С.М. - полицейски служител при РУ Б. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение и по сигнал за ударен автомобил при маневра на паркинг на ул. „***“ №8 в гр. Б. били изпратени на адрес в гр.Б. на ул.”***” и около 20:10 часа установили лицето Л.Е.Т., което било извън лек автомобил “Рено Клио” с peг. № ***, собственост на Е.С.Т.,***, във видимо нетрезво състояние.Проверяващите констатирали, че лекия автомобил “Рено

Клио” бил закачил леко лек автомобил „Фолксваген пасат“,но свидетелите, които са били там и са подали сигнала ги нямало на място. Свидетелите са съобщили, че жалбоподателя Л. е управлявал автомобила и е закачил лек автомобил „Фолксваген Пасат“, но при пристигане на място той бил извън автомобила. Л.Е.Т. *** за снемане на сведения и вземане на отношение и същия при покана да бъде изпробван с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510 АРДМ 0177,за наличие на алкохол в издишвания въздух , отказал да бъде изпробван за алкохол. Св. В.К.В. съставил АУАН бл.№ ***. на Л.Е.Т. в негово присъствие и същия отказал да го подпише в присъствието на св.Х.П.Х..а също отказал да му бъде извършена проба за алкохол,видно от издадения талон за изследване № ***.Св.

В.К.В. съставил и протокол за ПТП бл. № ***.

Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на наложените административни наказания “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и „лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца“, наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.

Съдът приема,че разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения :

Съдът намира,че при съставяне на АУАН бл.№ ***г.и издаване на наказателно постановление №1***г., са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,които обуславят нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление,предмет на обжалване и се изразяват в следното : не се установява безспорно вписаното в

АУАН и наказателното постановление обстоятелство,че Л.Е.Т., на 02.03.2019г. около 20.10ч. в гр.Б. на ул.”***” е бил водач на лек автомобил “Рено Клио” с peг. № ***, собственост на Е.С.Т.,*** и е управлявал същия,което да мотивира проверяващите го полицейски служители да го изпробват с техническо средство “Алкотест Дрегер" за установяване на употребата на алкохол в кръвта му.В показанията си свидетелите В.К.В. и Д.С.М. установяват,че бил получен сигнал около 19:00-19:30 часа за ударен автомобил при маневра, на паркинг на ул. „***“ №8 в гр.Б. и отишли на място и до лек автомобил марка „Рено“ установили лицето Л., което било извън автомобила, във видимо нетрезво състояние.Св. В.К.В. твърди,че на въпросната дата в акта били съвместно на работа с колегата си Д.М. и към 20:00 ч. били изпратени на ПТП, на ул. „ ***“ №8 пред блока,където на място нямало никой.Св.В. установява, че в автомобила видяли едно лице и го попитали дали е имало катастрофа, но то казало, че нищо не знае.

Св.В. заявява,че имало някакви свидетели, но те си тръгнали,а един господин излязъл и казал, че му е ударена колата от този същия автомобил на лицето Т., който бил извън автомобила и казал, че не е карал. Св.В. съставил протокол за ПТП по данни,които научил от сигнала,а лицата, които са подали сигнала си тръгнали и не били установени. Св.В. установява също,че на място не са установили никой и господин Т. се набеждава, че той е ударил колата, но лично той не е видял кой е управлявал МПС и тези лица, които са подали сигнали на тел.112,са казали, че това е лицето Т.. Св.В. е категоричен,че нямало следи по автомобилите, нито на единия, нито на другия да са удряни. Св.В. установява,че лицето отказало да подпише акта и казало, че няма вина, а и нямало никакви свидетели на място. Св.В. заявява,че не са го изпробвали за алкохол, тъй като отказал и не са го придружавали да дава кръвна проба.Св.Д.С.М. установява,че получили сигнал около 19:00-19:30 часа за ударен автомобил при маневра, на паркинг на ул. „***“ №8 в гр. Б. и с колегата си В.К. отишли на място и до лек автомобил марка „Рено“ установили лицето Л., което било извън автомобила, във видимо нетрезво състояние. Св.М. твърди,че свидетелите, които са били там и са подали сигнала ги нямало,но съобщили, че жалбоподателя Л. е управлявал автомобила и е закачил „Пасата“. Св.М. установява,че на място констатирали, че „Реното“ било закачило леко лек автомобил „Фолксваген пасат“.

Свидетелят заявява,че при пристигане на място водача бил извън автомобила и бил съпроводен в РУ-Б. за снемане на сведения и вземане на отношение и същият отказал да бъде изпробван и да даде кръв. Показанията на свидетелите са вътрешно противоречиви,непоследователни и неубедителни и не почиват на собствени възприятия за станалото,а се базират на обаждане по тел.112 по подаден сигнал от лица,които са съобщили за станало ПТП в гр.Б. на ул.”***”,които са установили като нарушител Т.,но същите не са установени по имена и не са били на мястото на нарушението за да разкажат подробно за случилото се.Свидетелите дават разнопосочни показания относно факта дали лицето,което са установили на мястото на нарушението Л.Т. е бил в лекия автомобил или извън него и дали са констатирали нанесени повреди по лек автомобил „Фолксваген пасат“ от лек автомобил “Рено Клио” и на какви доказателства се позовават за този извод , като в предвид показанията на св.В.В., че нямало следи по автомобилите, нито на единия, нито на другия да са удряни,същият съставя и протокол за ПТП бл. № ***.

При съставяне на АУАН не е спазено изикването на чл.40,ал.3 от ЗАНН,който постановява,че при липса на свидетели,присъствали при извършване или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,той се съставя в присъствието на други двама свидетели,като това изрично се отразява в него,тъй като актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на нарушението и акта не е подписан от други двама свидетели съобразно закона.

Не се установява безспорно и обстоятелството описано в наказателното постановление а именно,че Л.Е.Т. не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,с което виновно да е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП.

При тези обстоятелства съдът приема,че нарушението не е описано в пълнота,ясно и недвусмислено и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Не се установява нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като Л.Е.Т. не се доказва безспорно да е управлявал лекия автомобил след употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,а също не е завършена процедурата по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,която изисква при отказ на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на същия да бъде предложено да се изследва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско и химическо лабораторно изследване и едва при отказ и по трите метода за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, може да се приеме,че е допуснал визираното нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП и да му бъдат наложени предвидените в тази разпоредба наказания. Наложените наказания на Л.Е.Т. са незаконосъобразни с оглед недоказване на визираното н АУАН и НП нарушение.

При тези обстоятелства наказателното постановление се явява незаконосъобразно,тъй като при издаването му не е спазена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, допуснато е съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,което е довело до ограничаване на правата на жалбоподателя и до невъзможността да организира ефективно защитата си и следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Б.ски районен съд

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Б. упълномощен със заповед №***. на министъра на МВР против Л.Е.Т.,с ЕГН **********,***,с което за допуснато виновно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и „лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца“ на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :