Решение № 14341 от 21.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14341 гр. С., 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110109979 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Л. Г. А., ЕГН ********** и М.

Б. А., ЕГН: ********** - двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 74, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност при следните квоти: ответникът Л. Г. А. - 223,44 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 36,53 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г.; 21,94 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., а ответникът М. Б. А. - 223,43 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 36,53 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г.; 21,93 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 1

16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежавания от тях недвижим имот, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5, аб. № *****. Поддържа, че купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово разпределение, но не заплатили стойността на същата. Твърди, че съгласно приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа, ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в претендираните размери за посочените в исковата молба периоди. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

Ответниците, чрез назначен от съда особен представител, са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Излагат се подробни аргументи за липса на облигационно отношение между страните, както и на реална доставка на топлинна енергия до процесния имот на претендираната стойност през процесния период. Развиват се съображения, че ответниците не са собственици на имота, не са обвързани от общите условия на ищеца, не са поръчвали доставка на топлинна енергия и не са подписвали заявление-декларация за откриване на партида. Поддържа се, че ответниците не следвало да дължат на ищеца такса за дялово разпределение, тъй като това било вземане на дружеството за топлинно счетоводство, а доколкото нямало покана за плащане, то не следвало да се дължи и обезщетение за забава върху тази главница. Оспорва се размерът на претендираните суми с твърдения, че същият не се доказва от представените съобщения към фактури. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, том III, рег. № ***, дело № *** от ДАТА г., въз основа на който ответниците са придобили собствеността върху 1/6 ид.част от недвижим имот, представляващ Апартамент № 74, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, (стара номерация блок № 1824), вх. Г, ет. 5, при равни квоти.

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека НОМЕР, том II, рег.

№***, дело № *** от ДАТА г. ответниците са учредили в полза на „Юробанк България“ ЕАД договорна ипотека върху техния собствен недвижим имот представляващ Апартамент № 74, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, (стара номерация блок № 18-24), вх. Г, ет. 5.

Представен е Договор от ДАТА г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. В и Г и третото лице - помагач „Бруната“ ООД (с предишно наименование „Бруната България“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 16.07.2002 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

2

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребителите в гр. С..

По делото са представени съобщение към фактура № *********/31.07.2021 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., съобщение към фактура № **********/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.и извлечение от сметка, общи фактури и месечни фактури, издавани през процесния период, кредитни и дебитни известия, съобщения към ежемесечните фактури, както справки за дялово разпределение за процесния период, изготвени от третото лице-помагач и формуляри за отчет.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. През процесния период абонатите са предоставили достъп за отчет и главните отчети от 30.06.2021 г. и от 09.06.2022 г. са подписани. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 1 бр. радиатор с индивидуален разпределител на разходите за отопление. За процесния период абонатът не полза и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 221 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтирани 2 бр. водомери. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 481,78 лева.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по ежемесечни фактури по прогнозни данни са 528,28 лв. След годишното отчитане и изравнението от ФДР дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 446,87 лв. Вещото лице е установило, че не са постъпвали плащания от ответниците след завеждане на делото.

Вещото лице е посочило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава до 25.09.2023 г. – 70,41 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е 43,87 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.10.2020 г. – 25.09.2023 г. е в размер на 10,30 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че през процесния период ответниците са били собственици на 1/6 ид.част от процесния имот, т.е. всеки от тях на по 1/12 ид.ч. По отношение на притежаваните права на другата част от имота, а именно 11/12 ид.ч. ищецът не реализирал пълно и главно доказване, за което му е оказана тежест. Същият е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в който обаче не е упомената всеки от длъжниците каква част от имота притежава. Действително е налице индиция за притежаваното право на собственост върху целия имот, доколкото нотариусът при изготвяне на нотариалния акт за договорна ипотека проверява собствеността върху имота, но в случая отговорността на ответниците е ангажирана при разделна отговорност, съобразно квотите в съсобствеността, а преки доказателства, доказващи притежавано право на собственост от всеки от тях при заявения от ищеца обем (по ½) не са представени. Ето защо и след като не са представени други доказателства за съществувалата облигационна връзка при посочените права (например заявление за откриване на партида) или че същите са в брак и отговарят солидарно за задълженията, то следва да се приеме, че такава е съществувала само до размера на притежаваните права, а именно до размера на 1/12 ид.ч. от всеки от ответниците. Следователно може да се обоснове извод за съществувалото между страните облигационно правоотношение по повод доставка на топлинна енергия в притежавания от ответниците имот, като за задълженията по договора обаче ответниците отговарят до размера на притежаваните права.

Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ce62c6c-acb2-45b4-b90d-6320ab0a7c81