Решение № 4479 от 07.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4479 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330113532 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, както и насрещни искове по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от Р. К. М., ЕГН: **********, от град П., бул. „******“ № *****, чрез пълномощник адв. Т. И., против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С. А., за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* от ******** г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., по който на ищеца била предоставена сумата от 2 000 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 55 % и ГПР- 49, 00 %. Като обезпечение по чл. 5 от договора се предвиждало или поръчителство на две физически лица или представяне на банкова гаранция, а в противен случай се дължала неустойка в размер на 4 000 лева, платима разсрочено. Твърди се, че кредитът бил изцяло усвоен, но не се дължала неустойка. На първо място- фиксираният лихвен процент от 40, 55 % не отговарял на действително приложения по договора такъв, защото неустойката се прибавяла към лихвата и така кредиторът допълнително се обогатявал. Трайната съдебна практика предвиждала, че 1 уговорката за лихва, чийто размер надвишава трикратния такъв на законната лихва, е в противоречие с добрите нрави. На следващо място- по договора се предвиждало обезпечение, като при непредставянето на такова, се начислявала неустойка. Тази клауза също била недействителна, защото в случая с неизпълнението на задължението на длъжника да осигури поръчители или да представи банкова гаранция, неустойката загубвала присъщата й обезщетителна функция, тъй като по този начин единствено се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване. В ущърб на потребителя финансовата институция поставяла неизпълними изисквания за обезпечението, за да обоснове получаването на допълнителна печалба. По практиката на съда на ЕС кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на длъжника, преди да сключи договор за кредит, като било житейски логично при положение, че заемателят не може да удовлетвори условията му, да не се отпуска заем, защото той няма гаранция. Изискванията за извършване на оценка на кредитополучателя преди договора за кредит целели да се предпазят потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Като поел риска да отпусне необезпечен кредит, кредиторът носел и неблагоприятните последици от неизпълнението, защото собственото му поведение противоречало на изискванията да проучи състоянието на длъжника. Неустойката по договора по съществото си представлявала добавка към възнаградителната лихва и така водела до допълнителна печалба за кредитора, който не бил информирал предварително потребителя за действителния размер на ГПР. С въвеждането на неустойката се заобикаляло ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР, като неустойката въобще не се включвала в разходите по кредита и така потребителят не можел да прецени действителния размер на дълга. Това представлявало заблуждаваща търговска практика и така клаузата се явявала неравноправна. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за неустойка. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, като чрез пълномощника си взема писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът попълнил заявка за кандидатстване със своите данни, потвърдил, че е запознат с общите условия, после активирал линка, където въвел изпратения му с sms ПИН код и потвърдил искането си.

Лицето било одобрено за кредит, като на имейл му бил изпратен договор, който той приел, чрез активиране на бутона „приеми“. Твърди се, че в договора ГЛП бил фиксиран и непроменен, поради което не се изисквало представяне на методика за изчисляването й, а и нямало законово изискване възнаградителната лихва да не надхвърля трикратния размер на законната лихва. ГПР отговарял на законовите изисквания и не надвишавал петкратния размер на законната лихва. В договора бил посочен начина на образуване на ГПК, като се използвала формулата по приложението към закона. Неустойката не била разход по кредита, който да се включва в ГПР, а отделно от това кандидатстващото лице било уведомено предварително, че при непредставяне на обезпечение ще дължи неустойка. Потребителят не бил заблуден, защото в договора били посочени параметрите по кредита. Размерът на неустойката бил съобразен с функциите й по закон, като за заемодателя това бил рисков 2 заем- бързо одобрение, без поръчител, без застраховка, като именно неустойката служела за обезпечение на кредитора. Същата била индивидуално уговорена, а не включена в ОУ, като потребителят можел да влияе върху съдържанието на тази клауза от договора. Същият бил действителен, поради което искът се явявал неоснователен. Също претендира разноски. В с.з. страната също не се явява, като чрез пълномощника си взема писмени становища.

В срока за отговор се предявяват и насрещни искове- за главница и лихви по кредита.

Посочва се, че налице бил сключен редовен договор, като договарянето се било осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, съгласно специалните законови изисквания. Била подадена заявка за кандидатстване, с посочени данни на лицето, която била одобрена и лицето приело ОУ. Като смс бил изпратен пин код за заявка и линк за потвърждение, а на електронната поща се изпратила документацията по договора. С насрещния иск кредитът се обявявал за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията на длъжника, който не бил заплатил никакви суми по него съгласно погасителния план и в тази връзка дължал главница в размер на 2 000 лева и договорна лихва за периода ******** г.- ******** г. в размер на 290, 71 лева. Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се посочва, че договорът за кредит бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК. Възнаградителната лихва била в много висок размер, несъответстваща като еквивалент на насрещните престации. Освен това към лихвата се прибавяла и неустойката, а така се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и кредиторът се обогатявал неоснователно. В ГПР не се включвала неустойката, а тя представлявала разходи по кредита и неточно посоченият размер на ГПР бил основание да се приеме, че кредитът е недействителен и не пораждал задължения за страните. Нямало и редовно уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, не били спазени изискванията на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и вземането не било изискуемо по смисъла на ТР № 4/ 2013 г. на ВКС. Моли за отхвърляне на насрещните искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от **** г., ведно с приложение № *** към него, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 2 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок до ****** г., на 24 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема40, 55 %, ГПР- 49 % и общ размер на всички плащания- 2 951, 28 лева. Предвидени са още такса за преференциално обслужване в размер на 60 лева и неустойка при непредставяне на обезпечение (поръчителство на две физически лица или банкова гаранция) в общ размер на 3 156, 72 лева, платими разсрочено с всяка вноска за срока на договора.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с приложения № *** и № *** към него и погасителен план, както и общите условия по 3 кредита и стандартният европейски формуляр за преддоговорна информация.

Прието е преводно нареждане за сумата от 2 000 лева, изплатена по банков път от ответника към ищцата, на ***** г., с основание- договор за кредит *****.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, според която вещото лице в определило размера на ГПР на 49 %, в който се включвала единствено договорната лихва със сумата от 951, 34 лева. При включване на таксата за преференциално обслужване, ГПР ставал 52, 35 %, а с прибавянето на неустойката, оскъпяването на кредита ставало 208, 40 %.

По кредита от страна на длъжника не били постъпили никакви суми за погасявания на вноски.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в приложение № *** към договора- 2 951, 28 лева. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция и следва да включва само главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе, свързани с таксата за преференциално обслужване и неустойка при непредставяне на обезпечение, които са записани като дължими суми по погасителния план и са включени в размера на всяка една месечна вноска. От една страна, таксата за обслужване е свързана с 4 усвояване и управление на кредита и по смисъла на чл. 10а ал. 2 от ЗПК за такива действия кредиторът не може да събира допълнителни комисионни. От друга, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.