Решение № 1177 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330112717 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

Христо Г. Данов 37, против Е. А. Т. с ЕГН ********** с адрес:

****************, с която иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 6 752,06 лв., представляваща стойността за допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа, довело до пълно неизмерване на количеството електроенергия за период 08.02.2019г. 07.08.2019г. в имота на ответника ****************, за което е издадена Фактура № 8222964112/28.08.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 2 752,27 лв. за период 10.09.2019 г. - 29.08.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

Сочи се, че ищецът е оператор на електроразпределителната мрежа съгласно разпоредбата на чл. 88 от Закона за енергетиката и осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка, както и за развитието й на дадена територия като собственик на тази мрежа. Твърди се, че съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 2019 г.), на 07.08.2019г. служители на ищеца са извършили проверка на електромер № **********, отчитащ доставяната електрическа енергия в обект с ИТН ******, представляващ къща с адрес в ****************, с партида с кл. № ********* с титуляр Е. А. Т..

1

Излагат се твърдения, че при проверката е установено, че към захранващия кабел на табло 92-1 е присъединен меден кабел 2х6мм2, който захранва част от къщата на клиента, като консумираната ел. енергия по този кабел не се отчита, като правилната схема е възстановена впоследствие.

Ищецът твърди, че е съставен констативен протокол № ********/07.08.2019г., в който са отразени всички действия по проверката на СТИ, като същата, видно от протокола, е извършена в присъствието на клиента Е. А. Т., свидетеля Н. Т. Д. и полицейски служител Г. Г. М. от IV РУП Пловдив, които са подписали протокола, съставен въз основа на проверката. Сочи се, че въз основа на констатираното неизмерване на ел. енергия, ищецът като оператор на електроразпределителната мрежа е изчислил дължимата сума на база коригираните количества ел. енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик ел. енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени и е издало на ответника процесната фактура. Излага се, че ответникът е уведомен за преизчислението с писмо с изх. № 8369408-1/28.08.2019г.

Ищецът твърди, че при проверката е констатирано неправомерно присъединяване на обекта на Т. към електроразпределителната мрежа чрез поставяне на присъединителен меден кабел, двужилен, със сечение 6 кв.мм., местонахождение земя. Сочи се, че към процесния електромер неправомерно е присъединен меден кабел, който захранва част от обекта на ответника и така потребената електрическа енергия, преминаваща по допълнително поставения кабел, не се отчита от средството за търговско измерване. Излага се, че в резултат от неправомерното присъединяване консумираната в обекта електроенергия не преминава през средството за търговско измерване, не се измерва от него и съответно не се отчита.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

По дадените с Разпореждане № 23307/11.08.2024 г. указания за отстраняване на неясноти в исковата молба ответникът е взел становище, като сочи, че оспорва приложения протокол по ПИКЕЕ. Възразява се, че протоколът е съставен по чл. 47, ал. 3 от отменените ПИКЕЕ, а не както твърди ищеца по чл. 49, ал. 3 от действащите ПИКЕЕ. Оспорва се дължимостта на сумите на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Признава се, че евентуално би имало хипотеза на частична дължимост на основание чл. 50, ал.

2 от ПИКЕЕ. Възразява се, че имало пълно неотчитане за процесния период, понеже по ИТН на ответницата има отчитане за целия твърдян процесен период. Отправено е възражение за погасителна давност на вземанията за лихва.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ( обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът намира, че указанията в Разпореждане № 23307/11.08.2024 г. са свързани с посочване на правилната хипотеза от ПИКЕЕ, която ищецът е 2 приложил в отношенията си между страните предвид констатираното в разпореждането противоречие. Изложеното в уточняващата искова молба от 19.08.2024 г. кореспондира с изложеното в исковата молба и не добавя нови факти и обстоятелства, по които ответникът да не е имал възможност да се защити с подаване на отговор на исковата молба в срок, нито изменя предмета на делото. Поради изложеното съдът намира, че от молбата на ответника от 16.09.2024 г. ще бъдат взети предвид правните твърдения на ответника, но възможността му да оспори иска по смисъла на чл. 131 от ГПК е преклудирана на един по-ранен етап – с изтичане на срока за отговор на 04.10.2023 г. (л. 13 от делото). От тази гледна точка съдът не приема за разглеждане наведеното възражение за погасителна давност на вземанията, изложено в молбата от 16.09.2024 г., понеже същото е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството на потребител на електроенергия на ответника; свързаност на имота на ответника до електропреносната мрежа; надлежно извършена проверка за преизчисляване на количеството електрическа енергия по ПИКЕЕ, отразена в констативен протокол; установено неправомерно присъединяване на обекта към електрическата мрежа, довело до пълно неизмерване на количествата електроенергия; правилно начисляване на количеството електроенергия, което не е измерено; размер, период и падеж на задълженията, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба, както и неговия размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Съгласно константната и уеднаквена съдебна практика по настоящия казус съдът намира да отбележи, че когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и съдържание. По отношение на корекционната процедура по ПИКЕЕ потребителят и електроразпределителното дружество са обвързани от силата на пресъдено нещо по влязло в законна сила решение, с което е отхвърлен предявеният от потребителя срещу електроразпределителното дружество отрицателен установителен иск за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество определена сума, начислена с фактура вследствие на корекционна процедура. С решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск е прието, че е налице основание за извършване на корекцията и сумата се дължи въз основа на същата, както и че законосъобразността на корекционната процедура не може да бъде обсъждана – тя вече е установена по задължителен за страните начин и следва да бъде съобразена. Следва да бъде отбелязано, че силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, поради която страните изгубват правото си на иск относно същото материално право. Необходима последица от правоустановяващото й 3 действие се явява непререшаемостта на правния спор; тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни. При отхвърляне на отрицателен установителен иск със съдебното решение се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече, но решението по проведения отрицателен установителен иск не съставлява изпълнително основание за ответника по него и той не би могъл да се снабди с изпълнителен лист за вземането си (в този смисъл Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III ГО, Определение № 1880 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 4453/2023 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 735 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 2822/2023 г. на ВКС, I V ГО). Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да посочи, че неправилно е отразил обратното становище в определението за насрочване, което не поддържа.

В обобщение и като се има предвид изложеното в предходния абзац, съдът намира да отбележи, че настоящият съдебен състав е обвързан от силата на пресъдено нещо по Решение № 50084 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 1307/2022 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е отхвърлен предявеният от Е. А. Т. против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД отрицателен установителен иск, че потребителят не дължи сумата в размер на 6 752,06 лв., начислена електрическа енергия по фактура № 8222964112/28.08.2019 г. за периода 08.02.2019 г. - 07.08.2019 г. Следователно сила на пресъдено нещо по настоящото дело има за следните факти: извършената корекционна процедура по чл. 51 от ПИКЕЕ, която е проведена изцяло в съответствие с ПИКЕЕ, завършила с издаване на процесната фактура

№

8222964112/28.08.2019 г. на стойност 6 752,06 лв., като фактурата е издадена вследствие на установено неправомерно присъединяване на обекта на потребителя към електрическата мрежа („към процесния електромер неправомерно е присъединен меден кабел със сечение 6 кв.мм., който захранва част от обекта на ищцата“), довело до пълно неизмерване на количеството електроенергия („тъй като кабелът е директно свързан към електрическата мрежа“) за периода 08.02.2019г. - 07.08.2019 г. в имота (****************) на потребителя ответник по настоящото дело. В обобщение, исковата претенция за главница е изцяло доказана съгласно силата на пресъдено нещо по Решение № 50084 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 1307/2022 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Изложеното означава, че предмет на доказване по настоящото дело е само вторият иск за законна лихва за забава върху главницата преди подаване на исковата молба. Приложената фактура е получена от ответника по делото, като нейният падеж е настъпил на 09.09.2019 г. Следователно от следващия ден се начислява законна лихва за забава при неплащане на сумата в срок.

Размерът на вземането за законна лихва за забава върху главницата в размер на 6 752,06 лв. за процесния период 10.09.2019 г. - 29.08.2023 г. се изчислява от съда посредством онлайн калкулатора на НАП за законна лихва (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html) и възлиза на 2 803,03 лв. Поради диспозитивното начало съдът е обвързан от искането на ищеца, което е в по-малък от установения от съда размер. В обобщение, сумата от 2 752,27 лв. следва да се присъди в полза на ищеца.

Следователно исковата молба е изцяло основателна.