Решение № 284 от 23.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Б., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от К. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. С.ц. ***, срещу Решение № 683/23.11.2022 г., постановено по гр. дело № 664/2022 г., по описа на Районен съд - Б..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение, за което се излагат следните доводи:

Посочено е във въззивната жалба, че за да постанови процесния съдебен акт, съдът е счел, че не може да приложи т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че решението е прието докато процесното изпълнително дело е било висящо, и към него следвало да се прилага Постановление №3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, чиято отмяна нямала ретроактивно действие. Според констатациите на районният съдия в конкретния казус първото изпълнително дело № 20147910400238, по описа на ЧСИ Т.Н.В. е започнало при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г., по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, в резултат, на което с образуването му-14.03.2014 г. погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от 26.06.2015 г., откогато пък започнала новата 5-годишна давност.

В нарушение на възприетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/13 г., ОСГТК на ВКС тълкуване, първоинстанционният съд е приел, че предприети от 1 съдебния изпълнител след настъпилата по право, но неконстатирана с постановление на съдебния изпълнител перемпция, прекъсват давността.

Твърди, че първоинстанционният съд е посочил, че въпроса прилага ли се нормата на чл.

115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., е предмет на Тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че според първоинстанционния съд следвало да се предпочете тълкуването, че отмяната на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС няма обратно действие и намирало приложение в настоящия случай. Посочените изводи на първоинстанционния съд счита за неправилни и необосновани.

Твърди, че по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС и съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която все още не е уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. Образуваното в тази връзка тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, към сегашния момент все още не е приключило.

Счита, че следва да се предпочете становището, че отмяната на ППВС №3/1980 г. има обратно действие и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС намира приложение към всички висящи изпълнителни производства, независимо от момента на тяхното образуване.

Излага, че в мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС, приемат в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл се основават на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността.

Посочва се, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко 2 действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила още от момента на конституционните и законодателни промени от 1991 г. видно от мотивите на цитираното тълкувателно решение и това разбиране не би следвало да се изостави на база няколкото екзотични решения в обратен смисъл.

Посочва и съдебна практика, а именно: следните съдебни състави застъпват тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие (така Решение 45/30.03.2017 г. по т. д.

№ 61273/2016 г. по описа на ВКС, четвърто ГО, Решение №131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, четвърто ГО, Решение № 12/02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, първо ТО, Решение №451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, четвърто ГО, Решение № 269/03.02.201бг. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, трето ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г. на ВКС, първо ТО и други), тези съдебни състави се позовават на мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГГК на ВКС в частта им, в която се прави разлика между исковия и изпълнителния процес и се приема, че в изпълнителния процес /за разлика от исковия/ давността не спира, а само се прекъсва (защото кредиторът може да избере дали да действа — да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа — да не иска нови изпълнителни способи) и нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето всяко едно валидно изпълнително действие по събиране на вземането. В Решение № 269/03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, трето ГО е прието за неоснователно възражението на ответната страна, че „въззивното решение е правилно, доколкото е съобразено с ППВС 3/1980 г., действащо към момента на неговото постановяване. Доколкото при висящност на спора е прието друго задължително тълкуване на закона, същото следва да бъде съобразено при разрешаване на правния спор.

На база горепосоченото, счита, че в настоящия случай първоинстанционният съд неправилно не е приложил възприетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС тълкуване. В посоченото тълкувателно решение е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира.

Твърди се, че в хода на съдебното следствие съдът правилно е констатирал, че същинските 3 изпълнителни действия, предприети по двете изпълнителни дела, образувани за процесното вземане, са както следва:

-

Изпълнителните действия с практически ефект по първото изп. дело № 238/2014 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н. са наложените на 19.03.2014 г. и на 15.06.2017 г. запори върху банковите сметки на длъжника. Видно от посоченото към 15.06.2017 г. са били налице основания за перемпция на производството по право, съдебният изпълнител неправилно не е перемирал производството и незаконосъобразно е наложил запор на банковите сметки на длъжника.

Последващо предприетите действия, включително запорът от 15.06.2017 г. като незаконосъобразни нямат прекъсващ давността ефект.

-

На 25.02.2019 г. е постъпила молба от взискателя за препращане на изпълнителното дело на ЧСИ В.Т., с район на действие — Б. и извършване на опис и насрочване на продан на движими вещи в жилището на длъжника. Върху молбата ЧСИ Т.В.-Н. разпоредила да се прехвърли делото на ЧСИ Т. за продължаване на изп. действия. - Посоченото обстоятелство няма прекъсващ давността ефект. Считаме, че след настъпване на перемпция по право съдебният изпълнител няма право да извършва изпълнителни действия, а е следвало да прекрати производството. От последното валидно същинско изпълнително действие 19.03.2014 г. още към 20.03.2019 г. са изтекли пет години и вземането на взискателя се е погасило по давност.

-

На 14.07.2021 г. постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху притежаваните от длъжника МПС-та. На 23.07.2021 г. е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника МПС-та, за което бил уведомен по телефона съгласно изготвен протокол от 07.10.2021 г. Посочените действия, не са законосъобразни, защото са били налице основания за перемпция по право/ както считано от 19.03.2014; така и считано от 15.06.2017 г. до 14.07.2021 г. са минали повече от две години. Това е и единственото същинско изпълнително действия по отношение на ищеца по това второ изпълнително дело.

Твърди се, че перемпцията настъпва ех lege и съдебният изпълнител е бил длъжен да я констатира. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Същевременно предприетите от съдебния изпълнител действия след изтичане на двугодишния срок са незаконсъобразни и също нямат прекъсващ давността ефект предвид постановеното в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел в процесното решение, 4 че когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител) давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение бил длъжен да осъществи, като образува ново дело. Това е неправилно поради водещото диспозитивно начало в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е длъжен да прекрати делото, а длъжникът, ако реши може да образува пред съдебния изпълнител ново дело, за което ще следва да заплати нови такси, а предприетите по предходното дело действия ще са се обезсилили, като заплатените по него такси не биха могли да се възложат в тежест на длъжника/ / Определение № 241 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6040 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Това погрешно разсъждение на съда има множество неблагоприятни рефлексии за длъжника, които необосновано и несправедливо утежняват положението му.