Решение № 32 от 28.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002900725 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. срещу Решение № 9/10.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, в частта, в която след отмяна на Решение № 260519/03.08.2022 г., постановено по т. д. № 350/2020 г. по описа на СГС, ТО, частично са отхвърлени предявените от Н. Т. срещу „Далла турс“ ЕООД кумулативно обективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над присъдената сума от 1400 лв. до пълния предявен размер от 9044,39 лв. - обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Т. през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо 1 претендираната сума в размер на 1000 лв.) и 2) над присъдената сума от 99,95 лв. до пълния предявен размер от 579,99 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. Въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, в която предявените деликтни искове са уважени.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон - при определяне на дължимото обезщетение за неправомерното използване на процесното фотографско произведение следва да се вземе предвид размера на пропуснатото лицензионно възнаграждение, което авторът би получил при правомерно развитие на правоотношението, т.е. в случай че не бе извършено твърдяното нарушение на неговите авторски права и то съобразно националния пазар, на който той функционира (ФРГ), а не съобразно българския национален пазар, където ответникът осъществява своята търговска дейност.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Счита, че при определяне на дължимото заместващо и компенсаторно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди (изразяващи се в пропуснати ползи, които възлизат на неполученото лицензионно възнаграждение за ползването на процесното фотографско произведение без съгласие на неговия автор) въззивният съд законосъобразно е приложил правната норма, уредена в чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, съгласно която следва да се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на извършване на нарушението. В този смисъл, твърди, че в процеса на доказване в настоящото исково производство било установено правнорелевантното обстоятелство, че ответното търговско дружество не е получило никакви проходи от осъществяването на туристически услуги за процесната дистанция в Черна Гора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и 2 заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установени в процеса на доказване всички правопораждащи предявените спорни материални права юридически факти, обуславящи възникването на правото на обезщетение за причинените от нарушението на авторското право върху процесното произведение (фотография) имуществени и неимуществени вреди. При определяне на размера на това обезщетение апелативният съд е съобразил правната норма, уредена в чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, според която релевантни за обема на имуществената отговорност при накърняване на авторското право са всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи, неимуществените вреди, както и приходите, придобити от нарушителя вследствие на нарушението. Изяснил е, че отговорността за нарушено авторско право представлява особен вид деликтна отговорност, която има обективен характер и е без значение дали нарушителят е знаел или не за чуждите права върху произведението, поради което нарушителят дължи на автора на произведението обезщетение за причинените му вреди, настъпили в пряка причинна връзка с това противоправно деяние. Счел е, че в настоящия казус е приложима разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, тъй като ответното дружество е публикувало процесната фотография на своя електронен сайт без разрешението на автора и без той да е посочен като неин създател, използвайки я за визуализиране на туристическа дестинация, за която е организирало екскурзия - по този начин процесната фотография би могла да бъде възприета визуално от неограничен кръг лица. В случая и доколкото липсват категорични и безспорни данни какви приходи въззивникът е придобил вследствие на нарушението, апелативният съд е обосновал правното съждение, че при определяне на претендираното обезщетение не би могло да се използва т. нар. „метод на приходите“, поради което приложение трябва да намери сравнителният метод (на пазарните аналози). Но при използване на този способ не следва да се приеме за единица за сравнение както определената цена за ползване на процесната фотография от самия ищец - в публикувания ценови лист на уебсайта му, така и Таблицата за средни възнаграждения при продажба на фотографии, приложима в немската фотоиндустрия.

Прилагайки чл. 8, т. 1 от Регламент ЕО № 864/2007 на ЕП и на Съвета от 3

11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II“) и формираната практиката на СЕС по приложението му (напр. Решение от 3 октомври 2013 г. по C-170/12, Решение от 3 март 2022 г. по C-421/20, Решение от 3 март 2022 г. по C-421/20), съдът е счел, че несъмнено в тях е дадено разрешение на спорния по делото въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за пропуснати ползи при неправомерно използване на авторско произведение - именно българският съд е компетентен да се произнесе по отношение на вредата, причинена на територията на Република България, която се явява държава членка на сезираната юрисдикция, като вземе предвид критериите, определени от приложимия национален закон. Принципът за приложението на материалното право на държавата членка, в която се търси защита за нарушения на права върху обекти на интелектуалната собственост (lex loci protectionis) е приложим в случая и по аргумент от т. 26 от Преамбюла на този Регламент. В този смисъл, след като създателят на произведението е потърсил защита на авторското си право с твърдения, че е нарушено на територията на Република България, въпросът как се определя обезщетението за пропуснати ползи при неправомерно използване на авторско право следва безсъмнено да се разреши съобразно приложимия българския материален закон, който е изцяло съответен на нормативните правила, уредени в съюзното право. При неговото приложение е необхоД. да се съобрази, че ищецът е гражданин на ФРГ и определените от самия него цени за произведенията му, вкл. тези на немската фото-индустрия са несъответни на обществените и икономическите условия в България, поради което не могат да намерят приложение при определяне на обезщетението за причиняване на имуществени вреди на автора за територията на България.

На отделно основание ценовият лист на автора, достъпен в интернет на уебстраницата му, не давал информация за характера и основанието за начисляване на претендираните добавки към основната определена цена за интернет използване на произведенията му, респ. относно обстоятелството какво е основанието за начисляването им (допълнителни 50%, респ. допълнителни 100%).

Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи въззивният съд е достигнал до 4 правния извод, че за определяне на обезщетението за причинените на автора имуществени вреди, представляващи пропусната полза, респ. неимуществени вреди - психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, е приложимо нормативното правило, уредено в чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, според което, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 лв. до 100000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при предпоставките на чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП. Изяснил е, че тези изисквания освен че отчитат конкретиката на всеки един казус (релевантните за определяне на конкретното обезщетение обстоятелства, свързани с нарушението), установяват и специална предупредително-възпираща функция на присъжданото обезщетение – то ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

При определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил обстоятелството, че процесната фотография е една, използвана е за период от около три месеца от въззивника, за да илюстрира допълнително с рекламна цел търговската му дейност (без да се акцентира на самото произведение), като в резултат на рекламните кампании не се установява търговецът да е придобил конкретни приходи, поради което апелативният съд е счел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 500 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и 500 лв. за неимуществените вреди (общо на сумата от 1000 лв.). Към него следвало да бъде добавено и обезщетение за причинени вреди в размер на 400 лв., представляващи сторени извънсъдебни разноски за разрешаване на процесния спор - сума, платена като възнаграждение на представляващия го адвокат. Съобразно тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е бил уважен над сумата общо от 1400 лв. до сумата общо от 9044,39 лв.

Съобразно изхода на правния спор по главния иск апелативният съд е отменил и решението в частта, в която е уважен акцесорният иск за заплащане на лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. над сумата от 99,95 лв. до присъдения размер от 579,99 лв., като в тези части е отхвърлил кумулативно обективно съединените осъдителни искове.

5

С определение № 2590/10.10.2024 по т. д. № 725/2023 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК по материалноправния въпрос: „В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП?“.

Преди да се произнесе по повдигнатия материалноправен спор, предмет на настоящото исково производство, касационната инстанция следва да изясни дали българският съд е международно компетентен да разгледа предявените искове за защита на твърдените субективни материални права и в случай че той притежава международна компетентност, да установи кой е приложимият национален правопорядък при решаване на настоящия казус с международноправен елемент (ищецът е с обичайно местопребиваване във ФРГ, а ответното търговско дружество е със седалище в Република България).