Определение № 498 от 25.07.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 288/2023
- Вид
- Определение № 498
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- София Андонова Радославова, Димчо Стоянов Луков, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 498 гр. Шумен, 25.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: София Анд. Радославова
Членове:
Димчо Ст. Луков
Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20233600500288 по описа за 2023 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2766/04.05.2023 г. подадена от С. Д. Й. с ЕГН .... от гр. Нови Пазар обл. Шумен, ул. ..... № 2 вх. В ет. 2 ап. 35 чрез адв. М. К. Д. от АК – Варна срещу определение № 206 от 05.04.2023., постановено по гр. д. № 20223620100712 по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е прекратено производството за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, вкл. и за заплащане на дължимата държавна такса по предявените по делото насрещен иск, установителен иск и обратен иск и е прекратено производството по делото по отношение на тях.
Жалбоподателката счита определението за недопустимо, евентуално неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано поради което моли съда да го обезсили, евентуално да го отмени.
Ответната страна по жалбата, е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на същата. Излага, че същата има изключително бланкетен характер, а в определението се съдържат няколко диспозитива, като било неясно срещу кой от тях е насочена същата. Счита определението за правилно и моли съда да го потвърди.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по приложеното 1 дело, установи следното:
Производството по първоинстанционното гр. дело № 20223620100712 по описа на РС – Нови пазар е образувано по искова молба на „Лено“ АД с ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „....“ № 96 ет. 7 срещу ЕТ „......“ с ЕИК 206060344, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. ..... № 2 вх. 3 ет. 2 ап. 35 представлявано от управителя Р. К. Й., Р. К. Й. с ЕГН ********** от гр. Нови Пазар, ул. .... № 9 вх. 4 ет. 1 ап. 49 и С. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. ..... № 2 вх.
В ет. 2 ап. 35 по иск с пр. основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК. С отговора на исковата молба ответниците са депозирали срещу ищеца насрещен иск, обратен иск и инцидентен установителен иск. С разпореждане № 1571/09.09.2022 г. така предявените искове са оставени без движение, с указания за отстраняване на нередовности по тях, вкл. и за заплащане на следващата ги държавна такса, предвид посочената цена на исковете от по 1221,17 лева за всеки от ответниците. С молба от 21.09.2022 г. ответниците на осн. чл. 63 от ГПК, са поискали от съда да продължи срока за отстраняване на констатираните нередовности по исковете, както и на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК, са поискали от съда, да бъдат освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Срокът е бил продължен и с влязло в сила определение № 751/04.10.2022 г. от заплащане на държавни такси и разноски, е била освободена, единственно ответницата по делото Р. К. Й. с ЕГН **********, като е отхвърлена молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото, по отношение на ответницата и настояща жалбоподателка С. Д. Й. с ЕГН **********. След влизане в сила на определението, с което е отхвърлена молбата на настоящата жалбоподателка, за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото, с разпореждане № 323/21.02.2023 г. първоинстанционния съд, й е дал нов едноседмичен срок, в който да отстрани нередовностите си на така предявените искове, дадени й с предходно разпореждане, вкл. и да заплати следващата се държавна такса по тях, като и е указано, че при неизпълнение на дадените указания, производството по делото ще бъде частично прекратено. Съобщението е получено от процесуалния представител на жалбоподателката адв. М. К. Д. на 24.02.2023 г. В даденият от съда срок на 06.03.2023 г. по ел. път е постъпила молба с вх. № 1423/07.03.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателката, с искане за продължаване 2 на срока за изпълнение на указанията дадени с разпореждането от 21.02.2023 г., като е поискала да и бъде даден допълнителен срок или да й бъде продължен първоначално дадения такъв. Посочила е, че не е могла да осъществи никаква комуникация с доверителката си, тъй като имала лични и семейни ангажименти по празниците, в т.ч. пътувания в чужбина.
С обжалваното определение първоинстонционния съд е приел, че е сезиран едновременно с молба за продължаване на срок по чл. 63 от ГПК и с молба за възстановяване на срок по чл. 66 от ГПК, като е постановил, че отхвърля искането за продължаване на срока, поради липса на уважителни причини за това. Прекратил е, като недопустимо производството по чл. 64 от ГПК, за възстановяване на срок, тъй като съгл. чл. 64 ал. 3 от ГПК, не се допуска възстановяване на срок, ако е било възможно продължаване на същия и на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, е прекратил производството по делото по отношение на предявените от жалбоподателката С. Д. Й. с ЕГН **********, насрещен иск против „Лено Кредит“ АД, обратен иск срещу адв. Н.В.Л. от гр.
Пловдив и инцидентен иск срещу „Лено Кредит“ АД.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 206/05.04.2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявена претенция искане за възстановяване на срок. От така депозираната молба с вх. № 1423/07.03.2023 г. (пощ. кл. от 06.03.2023 г.) е видно, че молителката е поискала единствено продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, но не и възстановяване на същия, тъй като молбата е подадена в срока за изпълнение на указанията и настоящия въззивен състав, счита, че определението в частта му, с която е прекратено производството по отношение на искането за възстановяване на срок, е недопустимо и следва да се обезсили.
Доколкото определението, с което се отхвърля искането на молителката за продължаване на срока по чл. 63 от ГПК, неподлежи на обжалване, то предмет на обжалване в настоящото производство, е единствено определението в частта му, с която се прекратява производството по делото по предявените от жалбоподателката насрещен установителен, обратен и инцидентен иск и то само по отношение на нея.
За да прекрати производството по така предявените искове, съда е 3 приел, че с оглед отхвърлянето на искането за продължаването на срока, като неоснователно, ответницата въпреки многократно продължаваните й срокове, не е изпълнила указанията на съда, дадени й с разпореждане № 1571/09.09.2022 г..
Настоящия въззивен състав намира определението за правилно. С разпореждане № 1571/09.09.2022 г. така предявените от настоящата жалбоподателка, с отговора на исковата молба, насрещен установителен, обратен и инцидентен иск са оставени без движение, с указания за отстраняване на нередовности по тях, вкл. и за заплащане на следващата ги държавна такса, в размер на 1221. 17 лв.. На жалбоподателката е даден едноседмичен срок за изпълнение на указанията, като е предупредена, че при неизпълнението им в даденият срок, който може и да бъде продължен, производството по така предявениете искове ще бъде прекратено. Срокът за отстраняване на нередовностите е многократно продължаван, като с последното разпореждане, предвид влизане в сила на определението, с което е отхвърлено искането на жалбопадетелката за освобождаването й от държавна такса и разноски по делото, на същата е даден нов едноседмичен срок, който изтича на 06.03.2023 г. съгл. разпоредбата на чл. 60 ал. 6 от ГПК.
Безспорано е, че в дадения от съда срок и продължаван такъв, в продължение на повече от пет месеца, последния изтичащ на 06.03.2023 г., жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда, да отстрани посочените нередовности на предявените искове и следователно правилно и законосъобразно първоинстанционния съд, с атакуваното определение на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, е прекратил производството по тях, по отношение на нея.
Ето защо настоящия съдебен състав счита, че атакуваното определение, в тази му част е правилно и законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да се остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, определение № 206 от 05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20223620100712 по описа на Районен съд – Нови 4 пазар в частта, с която е прекратено производството за възстановяване на срок за изпълнение на дадените от съда указания.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20223620100712 по описа на Районен съд – Нови пазар в частта, с която на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, е прекратено производството по делото по отношение на предявените от жалбоподателката С. Д. Й. с ЕГН **********, насрещен иск против „Лено Кредит“ АД, обратен иск срещу адв. Н.В.Л. от гр.
Пловдив и инцидентен иск срещу „Лено Кредит“ АД.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5