Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 24.03.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 237/2025
Вид
Решение № 53
Подписан
24.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 194 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Плевен, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Д. Н. Б.А в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от Г. К. ГРЪНЧАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200237 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.32 ал.1, във връзка с чл.16 ал. І - VІІІ от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на органа, който отговоря в изпълняващата държава за изпълнение на решението Bundesamt für Justiz с адрес:

Adenauerallee 99 – 103q 53113 Born , Федерална Република Германия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на Решение № 2010 Js 941/23 постановено на 11.І.2023 г., от Amtsgericht Koblenz Федерална Република Германия, влязло в сила на 03.VІІ.2024 г. за налагане на финансова санкция на българския гражданин О. В. Б., роден на *** г., жител на гр. Д.М., обл. П., ул. „С.“ ***.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна и следва да се признае финансовата санкция, наложена на засегнатото лице О. В. Б..

Засегнатото лице редовно призовано се явява в съдебно заседание, признава извършването на нарушението и наложената му финансова санкция.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

1

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване на решение № 2010 Js 941/23 постановено на 11.І.2023 г., от Amtsgericht Koblenz Федерална Република Германия, влязло в сила на 03.VІІ.2024 г. за налагане на финансова санкция на българския гражданин на българския гражданин О. В. Б., роден на *** г., жител на гр. Д.М., обл. П., ул. „С.“ *** в размер на 900,00 евро.

Съобразно чл. 3, ал. І, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на издаващата държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

Решение № 2010 Js 941/23 постановено на 11.І.2023 г., от Amtsgericht Koblenz Федерална Република Германия, влязло в сила на 03.VІІ.2024 г. е затова, че: На 16.12.2022г. въпросното лице се намира във фирмените помещения на супермаркет „Глобус“ на ул. „Jakob-Caspers- Straβe“ 2 в Koblenz. Там той открадва два флакона парфюм от марките „Karl Lagerfeld for Men“ и „Save Brave Urban for Him“ на стойност общо 54,90 евро, като прибира артикулите в дрехите си. Според предварителният му замисъл стоките няма да бъдат заплатени. Извършеното според разпоредбите, което представлява престъпление „кражба“ съгласно § 242 StGB (HK).

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на съдебен орган за извършване на престъпление, както и за налагане на задължение за плащане на разходите по съдебните и административните процедури, довели до постановяване на акта, който е издаден в държава-членка на Европейския съюз, от съд , компетентен по наказателни дела.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции заверено копие от решението е придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета от 24.ІІ.2005 г относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец, съгласно приложения № 1 и 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Федерална Република Германия е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на чл. 6, ал.

І и чл. 31, ал. І от закона, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция по отношение на О. В. Б. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като не са налице условията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решение № 2010 Js 2

941/23 постановено на 11.І.2023 г., от Amtsgericht Koblenz Федерална Република Германия:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решение 2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция.

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд.

4 . Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

5. Решението не се отнася за деяния, които : а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума.

7. Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение по българското законодателство – Закона за движение по пътищата, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.

8 . Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалването.

Извършеното деяние в издаващата държава – Федерална Република Германия касае разпоредбите на законодателството на Федерална Република Германия. Решението е относимо към престъпленията визирани в българското законодателство, поради което и на основание чл. 30, ал. ІІ, т. 1, предложение 1 от ЗПИИРКОРНФС, двойната му наказуемост не се изисква. Постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието „кражба“ по чл. 194 от НК. Производството е било писмено, задочно и О. В. Б. е бил уведомен, съгласно законодателството на решаващата държава, относно правото си да обжалва решението.

О. Вензиев Б. е с постоянен адрес гр. Д.М., обл. П., ул. „С.“ *** поради което е налице и една от предпоставките на чл. 30, ал. ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.

3

С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.

Наложената финансова санкция в размер на 900,00 евро е с левова равностойност 1 760,247лв. съобразно, равностойността по валутния курс на БНБ, който за 1 евро е 1,95583лв. на основание чл.16, ал. VІІІ от ЗПИИРКОРНФС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение № 2010 Js

941/23 постановено на 11.І.2023 г., от Amtsgericht Koblenz Федерална Република Германия, влязло в сила на 03.VІІ.2024 г. за налагане на финансова санкция на българския гражданин О. В. Б., роден на *** г., жител на гр. Д.М., обл. П., ул. „С.“ *** в размер на 900,00 евро е с левова равностойност 1 760,247лв. съобразно, равностойността по валутния курс на БНБ, който за 1 евро е 1,95583лв. на основание чл.16, ал. VІІІ от ЗПИИРКОРНФС и съдебни разноски в размер в размер на 91,50 евро с левова равностойност 178,42 лева.

Препис от решението да се изпрати на ТП-НАП-гр.Плевен за изпълнение.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава Федерална Република Германия.

Копие от уведомлението по чл. 38, ал. І , т.1 от ЗПИКОНФС да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно чл. 38, ал. ІІ от същия закон.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес като обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4