Решение № 1607 от 21.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203078 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 23-1030-000921/20.03.2023 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се твърдят конкретни негови пороци. Жалбоподателят посочва, че е несъгласен и недоволен от наказателното постановление. Моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 47405/23.05.2023 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа нарушението да е установено по категоричен начин от изготвения снимков материал от техническото средство, измерващо скоростта на движение, а жалбоподателят да е бил запознат с тези доказателства. Счита, че предвид 1 установената стойност на скоростта и факта на движението с тази скорост в рамките на населено място, то деянието да разкрива висока степен на обществена опасност и да не представлява маловажен случай. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. Й. Л., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 10.04.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 24.04.2023 г., поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.02.2023 г. в 15:45 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 236 при посока на движение от юг към север жалбоподателят Д. Й. Л. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост на движение от 104 км/ч при разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 107 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 104 км/ч. Така извършеното деяние било заснето на снимка с № 0080208.

На 17.02.2023 г. свид. З. Н. Г. – *** в ***, призовал жалбоподателя Л. за изясняване на случая. На място свидетелят предявил на жалбоподателя снимковия материал № 0080208 от дата 16.02.2023 г., на който се виждало моторното превозно средство. Жалбоподателят Л. признал, че лично е управлявал процесния автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № *** към момента на заснемането му с превишена скорост от АТСС. На същата дата свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 745336 срещу жалбоподателя Л., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. З. Н. Г.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН.

Свидетелят изяснява, че актът е съставил въз основа на писмени материали, които са приложени и по преписката, включително на статичното изображение, заснето от автоматизираното техническо средство, и справката за собственост на автомобила. Установява се още, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и след като на последния е предоставена възможност да се запознае със снимковия материал и да посочи дали той или друго лице е управлявало автомобила към момента на извършване на деянието. В тази връзка изяснява се от показанията на свид. Г., че жалбоподателят след запознаването си с доказателствата по преписката е декларирал устно пред полицейския орган, че лично е управлявал своя автомобил към момента, когато движението му е заснето от АТСС.

Установява се и че свидетелят е обяснил на жалбоподателя за кой конкретно случай същият следва да посочи водача на превозното средство. Показанията на свид. Г. се ползват с доверие от съда, като се ценят за подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Те намират подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е преминало метрологична периодична проверка на 14.09.2022 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитните стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-3780/20.02.2023 г. се установява, че на дата 16.02.2023 г. мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е заснела статични изображения с номера от 0080190 до 0080314, с начален час на работа 15:00 ч. и краен час на работа 18:30 ч. и с място на контрол гр.

Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 236 в посока от юг към север, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

3

От снимка № 0080208 от радар с № 120ССА8 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 107 км/ч, а заснемането е извършено на 16.02.2023 г. в 15:45 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Д. Й. Л..

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. Й. Л. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ***, издадено на ***, валидно до *** и с налични 20 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Л..

В жалбата не се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения.

При служебно дължимата проверка за законосъобразност на производството съдът също не констатира пороци на процедурата от категорията на съществените, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление.

Доколкото нарушението е установено чрез използването на мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП, то спазени са и особените правила при използването на такъв вид АТСС. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване и в срока на последната успешно премината метрологична проверка, чиято периодичност е 1 година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на 4 председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-3780/20.02.2023 г. се установява, че техническото средство е било разположено в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 236 и в посока на движение на контролираните МПС от юг към север, като работата с него е започнала на 16.02.2023 г. в 15:00 часа и е приключила в 18:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0080190, а последното е с № 0080314.

Процесната снимка е с № 0080208 и следователно е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 120ССА8 на дата 16.02.2023 г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 16.02.2023 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление правилно е приложен и материалният закон. От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Л. е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 16.02.2023 г. в 15:45 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 236 при посока на движение от юг към север жалбоподателят Д. Й. Л. е управлявал собствения си лек автомобил с марка и модел „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 104 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.

Така направеното описание еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната, и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение. Мястото на деянието е достатъчно ясно и конкретно описано. Същевременно то изцяло кореспондира и с мястото на осъществявания видеоконтрол съгласно протокола за използване на АТСС и мястото, вписано в изготвеното статично изображения. Доказано е и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г.