Решение № 763 от 06.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300500901 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.М., против решение №213 от 16.01.2023 г., постановено по гр.д. № 14432/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Л. И. С., ЕГН **********, дължи на банката следните суми по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 06РКО-Б-0930/29.01.2008г. : 20 000 лв.-главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.09.2020г. до окончателно изплащане на вземането; 4007.33 лв. - договорна лихва от 19.07.2017г. до 19.05.2018г., 642.04 лв.-договорна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 994.14 лв.-наказателна лихва от 14.05.2020г. до 17.08.2020г.; 94.45 лв.- законна лихва от 18.08.2020г. до 03.09.2020г.; 24 лв. разноски за връчване на покана от 08.09.2020г.; 8009.63 лв. - наказателна лихва от 08.08.2017г. до 12.03.2020г., за които суми е издадена заповед № 4977 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.09.2020г. по ч.гр.дело № 11370 по описа на ПРС за 2020г.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно началната дата, от която започва да тече погасителната давност относно вземания за главница, респ.лихви. Оспорва се извода на съда, че 1 изискуемостта на вземанията на банката е настъпила на 04.09.2013г., от която дата започва да тече петгодишния период за погасяване по давност на вземането за главница, при което давностния срок е изтекъл на 04.09.2018г.

На първо място се сочи, че при договора за издаване на кредитна карта не е налице предварително установена анюитетна вноска с уговорен между страните падеж на всяка една от тях, доколкото връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на картодържателя и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. При договорите за издаване на кредитна карта падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респективно - към момента на предсрочното му прекратяване на договора. Сочи се, че падежът на задължението на картодържателя за погасяване на главницата е уговорен между страните в т. 3 от договора за кредит и е 29.01.2010г., като изрично е уговорено, че същият се подновява автоматично при условията и реда на Общите условия.

Съгласно т. 19.1.1 от Общи условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. В тази връзка се сочи, че длъжникът не е депозирал искане за прекратяване на договорната обвързаност между страните и поради непогасяване на изискуемите задължения, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.08.2020 г. , от която дата започва да тече общата 5-годишна погасителна давност за главницата , която не е изтекла към датата на подаване на заявлението в съда.Въз основа на така изложените съображения се настоява от жалбоподателя за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от въззиваемия Л. И. С., ЕГН **********, с които се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 430, ал. 2 от ТЗ.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 29.01.2008г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и Л. И. С. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит 2

/овърдрафт/ по разплащателна сметка № 06РКО-Б0930, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер до 20 000 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра. Кредитополучателят се е задължил да ползва сумата и да я върне заедно с дължимите лихви. В чл. 3 от договора е посочено, че срокът за ползване на кредитния лимит е до 29.01.2010г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда на Общите условия на банката. Титулярът се задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда, договорени в Общите условия на банката.

Съгласно чл. 18 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с Решение на Управителния съвет от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решения от 24.07.2007 г. и 18.12.2007г., титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. А в раздел I, чл. 1, б. „к“ от Общите условия е дадено определение на „минимална погасителна вноска“, която е сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит , ако е по-малък от 10 лева. В раздел I, чл. 1, б. „з“ от Общите условия е дадено определение на термина „падеж“, според което падеж е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. Съгласно чл. 20 от същите Общи условия /ОУ/ при прекратяване на договорните отношения между титуляра и банката, независимо от основанието за това, титулярът се задължава незабавно да погаси всички задължения до размера на дебитното салдо по сметката, включително разноски, такси и комисиони, лихви и главница. В т. 24 от ОУ е предвидено, че ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има право да блокира картата. Съгласно т. 25 от ОУ ако в дадения от банката срок титулярят не погаси всички свои изискуеми задължения, банката има право да деактивира издадените към сметката карти, да обяви всичките задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните си отношения с титуляра. Според т. 28, б. „а“ от ОУ банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие , когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра за срок по-дълъг от 5 работни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо.

В първоинстанционното производство е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че въз основа на запорно съобщение по изп.№1478/2013г. по описа на ЧСИ Мурджанова , е наложен на 3

04.09.2013г. запор върху банковите сметки на ответника открити в „Първа инвестиционна банка“АД.

С покана, връчена на 15.06.2020 год., ответникът е уведомен от банката, че е в неизпълнение на процесния договор, и поканен в 7-дневен срок да погаси всички свои изискуеми задължения, с предупреждение, че при неизпълнение, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за принудително изпълнение.

Установено е въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че след датата на налагане на запора и блокиране на разплащателната сметка на длъжника-04.09.2013г., не са усвоявани суми нито чрез теглене от АТМ, нито чрез плащане на ПОС. Към тази дата размерът на дължимата от ответника главница възлиза в размер на 20 311 лева.През периода от блокиране на сметката на 04.09.2013г. до 01.12.2016г. от длъжника са извършвани плащания в общ размер от 15 601 лева.Тази сума е използвана единствено за погасяване от страна на банката на лихва дебитно салдо, такса картова операция, наказателна лихва, минимална вноска и др. такси, но не и за погасяване на главница. До дата 21.05.2018г. от банката са начислявани само лихви, към която дата според документите задължението на кредитополучателя е в размер на 25 151.22 лв. На 22.05.2018г. банката е направила реорганизация на дълга, при която 20000 лв. били отделени като главница, а 5151.22 лв. – като лихва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не са спорни съществуването на валидна облигационна връзка между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 и Л. И. С., ЕГН **********, с предмет - издаване за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 06РКО-Б0930/29.01.2008г. , както и че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер на 20 000 лева.

Основните спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с началния момент на изискуемост на процесните вземания и дали те са погасени по давност с оглед своевременно релевираното от ответника в писмения отговор на исковата молба възражение /чл.120 ЗЗД и чл. 131 ГПК/.

Процесното вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ 4 в случая - в размер до 20 000 лева, която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем сума, както е при стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка.