Решение № 3553 от 03.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3553 гр. София, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110122595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу М. З., В. М. З. и М. М. Забродска, като наследници на Й. В. З. за осъждането им да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 8855,24 лв.

Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците като наследници на Й. В. З. са собственици на топлоснабдения имот – ап. 184, находящ се в гр. София, ж.к. „Д..., за който се води партида с аб. № 177031. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по 1/3 за всеки следните суми, а именно: по 2527.59 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. – м.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумите, 414.55 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.06.2019 г. до 20.10.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. - 04.2021г. в размер 7.92 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумите, 1.67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 20.10.2022г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. М. З., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответникът да е клиент на ищцовото 1 дружество, както и че ищецът реално да е доставил претендираното количество топлинна енергия до процесния имот. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответниците М. З. и М. М. З., при същите твърдения, посочени в докладвания отговор от В. М. З.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетата в хода на съдебното дирене нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ от 31.10.1973г. се установява, че М. Д. Х. и В. М.

Х. са признати за собственици на процесния имот. Идентичност между имота, описан в исковата молба и този описан нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ от 31.10.1973г. се установява от Удостоверение изх. № 68-00-712/05.06.2014 г. на ГИС София. Видно от представеното удостоверение за наследници, В. М. Х. е починал на 01.01.2017г., вдовец, и е оставил като единствена наследница дъщеря си – ответницата по делото. Процесният имот е бил деклариран от В. М. Х. в съсобственост с М. Д. Х. в декларация, подадена на 06.08.1998 г. По делото няма данни и не се твърди В. М. Х. и М. Д.

Х., родена през 1921 г., да са се разпореждали с процесния имот или на друго основание да са загубили собствеността върху него. При това съдът приема, че те са останали собственици на имота към датата на смъртта си. От приложената по делото справка от НБДН /л.42 от делото/ се установява, че М. Д. Х. е майка на Й. В. З., починала на 27.10.2022 г., чиито наследници към датата на завеждане на исковата молба в съда са М. З. - съпруг, В. М. З. син и М. М. Забродска - дъщеря. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между наследодателя на страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното 2 предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени такива твърдения от ответниците, нито има доказателства, разколебаващи извода, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот към момента на доставка за процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т...“ЕАД е извършвала услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Възраженията на процесуалния представител на ответника, че е изтекъл срокът на действие на договора, сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение са ирелевантни, тъй като не се касае за сключване на формален договор, а от значение е реалното извършване на услуга, което е доказано в производството.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е 3 съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 97719, предоставени от ищеца. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2019 г. – м.05.2021 г., ФДР е извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота. По време на отчетите е попълнен документ за главен отчет. Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 1 монтиран радиатор и съответно е монтиран 1 топлоразпределител. В имота има щранг лира за отопление, за които се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и поради липса на водомер, по който се отчита разхода съгласно НТ на 4 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.69, ал.2 НТ. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.