Решение № 155 от 21.11.2025, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Административно наказателно дело 241/2025
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 21.11.2025
- Състав
- Димитър Стефанов Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 461 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Провадия, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200241 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 58д. и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „БУЛИТ“ ООД, ЕИК 103803667, срещу Електронен фиш серия Г № 72176/2024 г., издаден от ОД МВР – Варна, с който на въззивното дружество на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т.
2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ .
Въззивната страна излага съображения за неправилност на обжалвания ЕФ, като твърди, че процесното МПС е управлявано от друго лице за което е подало декларация по смисъла на чл.189 от ЗДвП, като моли за отмяна на имуществената санкция и налагане на глоба на физическото лице, управлявало автомобила.
В открито съдебно заседание въззивната страна редовно призована, не изпраща процесуален представител по време на проведеното открито съдебно заседание. По делото не са постъпили писмени бележки и становища.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по време на проведеното открито съдебно заседание. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като 1 съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От ОД МВР – Варна е издаден Електронен фиш серия Г № 0072176 за това, че 30.12.2024 г. в 14: 14 часа в област Варна, общ. Дългопол, гр.
Дългопол, по ул.“Никола Обретенов“ на крътовището с ул. „Георги Димитров“ до бензиностанция АКЕРА-ЗАПАД с АТСС, ARH-CAM-S1 насочено към гр.Айтос, измерващо в двете посоки с приспаднат толеранс3 процента в полза а на водача, е установено управление на МПС "Фолксваген Пасат" с рег. № ***, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът „БУЛИТ“ ООД, ЕИК 103803667 не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Законен представител на дружеството към този момент е Георги Божидаров Куршумджиев.
В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на „БУЛИТ“ ООД, ЕИК 103803667 се налага имуществена санкция в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства: електронен фиш, справка от АИС АНД за електронен фиш, снимка с точни координати на нарушение, протокол за използване на АТСС, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, удостоверение от АМВР, свидетелство за регистрация, част І, справка от Гаранционен фонд.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14 дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните 2 съображения:
Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП . Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 5 реквизити. В него следва да бъдат отразени: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; 2. мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; 3. регистрационния номер на превозното средство; 4. собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател – ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; 5. описание на нарушението; 6. нарушените и санкционните разпоредби; 7. размера на глобата или имуществената санкция; 8. броя на отнеманите контролни точки; 9. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция.
В този смисъл съдът намира, че датата на издаване на електронния 3 фиш не е сред реквизитите, които следва да се съдържат, в обжалвания акт.
Нещо повече обжалваният електронен фиш се генерира автоматично при установяване на съответното нарушение.
Наред с това, според настоящия състав, електронният фиш съдържа териториалната структура, на територията на която е установено нарушението, а именно ОДМВР – Варна, както и надлежно описание на нарушението, като са посочени релевантните факти относно съставомерните признаци на деянието. Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за това, че административно наказателната отговорност следва да понесе физическото лице посочено в декларацията по чл.189 от ЗДвП.
Ясно е формулирана волята да се ангажира отговорността на собственика на процесното превозно средство за извършеното управление с процесния автомобил на указаните във фиша време и място, без към посочената дата да е налице сключена застраховка гражданска отговорност.
С издадения електронен фиш на въззивното дружество е вменено административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.
При неизпълнение на посоченото задължение, административно наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.
В конкретният случай отговорността на въззивното дружество, в 4 качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ , което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението се осъществява с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Дружеството - жалбоподател в случая е санкционирано на основание чл. 638, ал. 4 КЗ. Според цитираната норма, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към процесната дата именно въззивното дружество е собственик на автомобила.
В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, което въззивното дружество в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 КЗ. В § 1, т. ЗЗ КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“ съответства напълно на описанието на нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Като взе предвид, че нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда санкция в твърд размер, а именно имуществена санкция в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лева, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на наложеното административно наказание.
5
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при издаване на електронния фиш, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В конкретния случай съдът намира, че следва да уважи претенцията н а процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е. от Наредбата, а именно сумата от 80.
00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 72176/2024 г., издаден от ОД МВР – Варна, с който на въззивното дружество „БУЛИТ“ ООД, ЕИК 103803667 на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ .
Разпечатката съдържа 51 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ce1a203-d7e2-40bd-9678-79b21dc934a5