Решение № 621 от 15.04.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………/15.04.2020 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4281 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Щ.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004682 от 19.10.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя П. са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че около 10:15 часа на 28.04.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Христо Смирненски“ до № 169, при управление на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № В 6660 КА, негова собственост, излиза от крайпътна територия и блъска движещия се по булеварда товарен автомобил с рег. № В 1113 НМ, като причинява пътно – транспортно произшествие с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца за това, че около 10:15 часа на 28.04.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Христо Смирненски“ до № 169, при управление на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № В 6660 КА, негова собственост, излиза от крайпътна територия и блъска движещия се по булеварда товарен автомобил с рег.

№ В 1113 НМ, като причинява пътно – транспортно произшествие с материални щети, като не остава на място да установи щетите от произшествието и го напуска – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

- на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т.1, предл.

2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за това, че около 10:15 часа на 28.04.2017 г. в гр.

Варна, по бул. „Христо Смирненски“ до № 169, управлява лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № В 6660 КА, негова собственост, като не носи контролен талон към СУМПС – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата;

- на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 4, предл.

1 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за това, че около 10:15 часа на 28.04.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Христо Смирненски“ до № 169, управлява лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № В 6660 КА, негова собственост, като автомобила е спрян от движение на 17.09.2013 г. – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят

С.Щ.П. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че още в началото на административно – наказателното производство е било допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилното отразяване на нарушението, тъй като фактическата обстановка не е била изяснена, както и не е установено с категоричност дали именно той е извършил вменените му във вина административни нарушения. Също така акцентира, че при съставяне на АУАН, актосъставителят не се е съобразил с изложените пред него в устна форма възражения. Възразява, че е било нарушено правото му на защита, доколкото според него е невъзможно да разбере в какво точно нарушение е „обвинен“ от страна на административно – наказващия орган. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4281 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С.Щ.П. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. А.Д. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основание и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се е установило по категоричен начин, че на процесната дата 28.04.2017 г. автомобила не е бил управляван от жалбоподателя П., поради което и не следва същият да понесе административно – наказателна отговорност за вменените му във вина нарушения.

Въззиваемата страна сектор

„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво становище по отношение въззивната жалба, предмет на разглеждане по НАХД № 4281 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, нито изпраща законен или процесуален представител, който да изрази позицията й в проведените открити съдебни заседания по делото.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На

13.09.2013 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.

Варна издал Заповед за прилагане на принудителна административна мяркa № 30228/ 2013, с която на основание разпоредбата на чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил принудителна административна мярка „спиране от движение“ за срок от 30 дни на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № В 6660 КА, собственост на жалбоподателя С.Щ.П..

Около

10:15 часа на 28.04.2017 г. св. И.Д.И. управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. В 6660 КА, собственост на С.Щ.П., като се намирал в крайпътна територия непосредствено до пътното платно на бул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна до номер № 169, където функционирал пункт за приемане на вторични суровини.

Св.

И. излязъл от портала на пункта за прием на вторични суровини с управлявания от него лек автомобил с рег. В 6660 КА и се включил в движението по бул. „Христо Смирненски“ в посока към сградата на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, но същевременно не пропуснал движещия се в същата посока по булеварда лек автомобил с рег. № В 1113 НМ, управляван от св. Р.Н.В., като го блъснал, причинявайки пътно – транспортно произшествие с имуществени щети.

Св.

И. и св. В. слезли от превозните средства, за да установят какви са щетите по двата автомобила, но след няколко минути, св. И. самоволно се качил в автомобила си, привел го в движение и се отдалечил в неустановена по делото посока, без да уведоми органите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.

Варна за настъпилото пътно – транспортно произшествие.

Св.

В. сигнализирал на компетентните органи от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна за настъпилото пътно – транспортно произшествие на бул. „Христо Смирненски“, както и за поведението на водача на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. В 6660 КА.

На мястото на произшествието бил изпратен екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил св. Г.Х.Г. – мл. автоконтрольор, който установил последиците от произшествието по автомобила, управляван от св. В., а след това установил, че собственик на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. В 6660 КА е жалбоподателя С.Щ.П..

Била предоставена възможност на жалбоподателя П. да попълни декларация с правно основание по чл. 188 от Закона за движение по пътищата, в която да декларира кой е управлявал превозното средство на дата 28.04.2017 г., но жалбоподателят заявил, че не може да посочи три имена и други идентификационни белези на лицето, на което е предоставило владението на автомобила на посочената дата, както и не представил контролния талон към СУМПС.

Поради тази причина на 26.05.2017 г. св. Г. съставил на жалбоподателя С.Щ.П. акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за извършени нарушения на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на чл. 123, ал.

1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 19.10.2017 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.

4 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т.

4, предл. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

2 от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна съдът намира за установено:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. И.Д.И., показанията на св. Р.Н.В., показанията на св. Г.Х.Г.; писмо от 05.12.2019 г., адресирано до XLIV състав на Варненския районен съд; фотокопие на Заповед за прилагане на принудителна административна мяркa № 30228/ 2013, издадена от

Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна; декларация по чл. 188 от Закона за движение по пътищата, попълнена от жалбоподателя С.Щ.П..

На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св.

И.Д.И. и св. Р.Н.В., като последователни, логични и най – важното взаимнодопълващи се. Св. В. разпозна непосредствено в съдебната зала св. И. като водач на автомобила „Хонда

Сивик“ с рег. В 6660 КА, който около 10:15 часа на

28.04.2017 г. е блъснал управляваното от него превозно средство на бул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна. Самият св. И. от своя призна, че именно той, докато е управлявал лекия автомобил „Хонда Сивик“ с рег. В 6660 КА е причинил процесното пътно – транспортно средство.

При това положение, давайки вяра на показанията на св. И. и св. В., съдът намира за категорично установено, че жалбоподателят С.Щ.П. не е управлявал лекия автомобил „Хонда Сивик“ с рег. В 6660 КА около 10:15 часа на 28.04.2017 г. на бул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна и респ. не той е субект на вменените му във вина административни нарушения на разпоредбите на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за които е била ангажирана административно – наказателната му отговорност с Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004682 от 19.10.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.

Основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя П. е попълнената лично от него декларация по чл. 188 от Закона за движение по пътищата, в които той първоначално е изписал две от имената на св. И., след което е заявил, че не може да посочи кое е лицето, на което е поверило управлението на собствения си автомобил. Принципно очевидно е изключително безотговорно подобно поведение, а именно да не знаеш основни идентификационни белези на лицето, на което поверяваш управлението на автомобила си, за което следва да бъде укорен жалбоподателя, но в крайна сметка по време на съдебното следствие с категоричност се установи, че св. И. е управлявал процесното превозно средство и именно той е субект на отговорността на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл.