Протокол № 700 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 700 гр. Варна, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500480 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:42 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът Р. Н. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, редовно призована, не се явява. Представлява се от юр. Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, редовно призовано, представлява се от адв. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ЮР. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както 1 следва:

І въззивна жалба вх. № 260080/05.01.2022г., от Р. Н. Д., чрез пълномощника адв. Бр.

Б., срещу постановеното решение № 262854/23.11.2021г. по г.д. №12981/2020г. на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 14.12.2019 г. в гр. Монтелимар, Франция за разликата от 40 000 лв. до 60 000 лв. и парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението на въззивника, пропусната полза изразяваща се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за временна неработоспособност, в резултат на трудовата злополука за разликата над присъдените 1 145,12лв. до претендираните 27 257,94лв. В жалбата се твърди, че решението в посочените части е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Излага, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилата на 14.12.2019г. злополука е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО и в резултата на същата въззивникът е получил тежко многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост, което е наложило по спешност оперативно лечение. При определяне на размера на обезщетението, ВРС не се е съобразил с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчел установените от доказателствата по делото факти: увреждане, което е обусловило трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период от 8-10 месеца; счупване, което се характеризира с ограничаване на функцията на крайника, силни болки, невъзможност за извършване на активни движения, необходимост от пълно обездвижване за един месец, продължителен период на придвижване с помощни средства, като към настоящият момент въззивникът има ограничение при сгъване на крака, изпитва болка при натоварване на коленната става и накуцваща походка. Не е отчетено обстоятелството, че въззивникът е изпитал много силна болка при настъпване на трудовата злополука, както и след това, както и, че никога няма да се възстанови напълно. Посочва се също, че от приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че е развил симптоми на разстройство в адаптацията и към момента е с остатъчна ситуационна тревожност, поради страх от повтаряне на инцидента и преходно безсъние. По отношение на имуществените вреди се посочва, че неправилно при определяне на размера на обезщетението не са включени получаваните, включително и в последния преди злополуката месец командировачни пари, които предвид характера на работа и длъжността на въззивника, имат постоянен характер. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в посочените части, като исковете се уважат в предявените размери. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

ІІ въззивна жалба вх. № 303910/15.12.2021г. от „Застрахователно дружество 2

Евроинс“АД/ трето лице помагач/, чрез юрисконсулт Й. Сл. срещу същото решение, в частите, с които „АИТ Интернешънъл транспорта“ЕООД е осъдено да заплати на Р.Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7500лв. до присъдените 40 000лв. и имуществени вреди за разликата над 572,56лв. до присъдените 1145,12лв. Счита, че решението в посочените части е неправилно, поради което претендира неговата отмяна.

Твърди се, че определения базов размер на обезщетението е прекомерен, както и, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради груба небрежност, като съдът не е взел предвид своевременно релевираните от ответника възражения в този смисъл при определяне на размера на обезщетението. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение в размер на 40 000лв. е прекомерно и не отговаря на критерия за справедливост и съдебната практика в сходни случаи. Излага, че в случая се касае до нелеп инцидент, който се е случил в период, в който работникът е ползвал задължителната си 45 часова почивка, която не може да се ползва в превозното средство.

Твърди , че единствено действията на пострадалия са довели до инцидента и травматичните увреждания, поради което и той се явява причинител на вредите. Работодателят носи отговорност на настъпилите вреди, но няма вина за настъпване на злополуката. Счита, че справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди не следва да надвишава сумата от 15 000лв. Оспорват се като необосновани изводите на ВРС относно недоказаност на възражението за съпричиняване. От доказателствата по делото и от твърденията на ищеца се установява, че последният е избрал неподходящо място за паркиране, в близост до бордюр, който е бил с височина около 1 метър, което е препятствало директно и безопасно слизане от превозното средство. Ищецът е проявил невнимание, като по този начин е допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че приносът на ищеца за настъпване на злополуката следва да се определи на 50% и с него следва да се редуцират претенцииите за обезвреда.

Р. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, в писмен отговор е изразило становище за основателност на жалбата.

III Въззивна жалба с фх.№204249/22.12.2021г. от „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД срещу постановеното решение, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на основание чл.200 КТ сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и 1145,12лв. обезщетение за имуществени вреди, както и разноски на основание чл.78 ГПК. Счита, че решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с фактическата обстановка, постановено при неправилно приложение на материалния закон, процесуални нарушения и не е съобразено с трайната съдебна практика.

Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда за липса на проявена от страна на пострадалия работник груба небрежност. Излага, че съдът погрешно и едностранно е ценил заключенията на проведените СЕ, без да изследва връзката им с останалите събрани по делото доказателства, установяващи временен характер на претърпените болки и претърпени психически преживявания, което е довело до необосновани и неправилни 3 изводи относно интензитета и продължителността на страданията, съответно и размера на обезщетението. По подробно изложените в жалбата доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение с което претенциите се отхвърлят като неоснователни, в условие на евентуалност, при обсъждане на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ – съпричиняване на увреждането, в следствие от груба небрежност от страна на ищеца, обезщетението да бъде намалено с 90%, пропорционално на съпричиняването.

Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли като неоснователна, тъй като изплатеното обезщетение по застрахователната полица в размер на 394,31лв. изцяло е покрило размера на вредите, представляващи претърпени загуби в размер на 217,53лв., а изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от настъпване на инцидента до предявяван на исковата молба покриват размера на обезщетението за пропуснати ползи. В случай, че съдът приеме, че не е налице хипотеза на груба небрежност, размерът на присъдените обезщетения да се намали.

С писмен отговор Р.Д. е оспорил жалбата като неоснователна.

АДВ. Б.: Поддържам нашата въззивната жалба. Оспорвам отговора и насрещните въззивни жалби. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

ЮР. Й. : Оспорвам жалбата на въззивника. Поддържам отговора и нашата въззивна жалба. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Считамq че решението в обжалваната от нас част е неправилно в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, по отношение на определената сума за причинените вследствие трудовата злополука на моя доверител неимуществени вреди в размер на 40000 лв., с оглед на тежките последици след трудовата злополука, за което той няма данни да има съпричастие към това. Не отговарят на доказателствата по делото твърденията, че има 4 съпричиняване. Няма спор, че е бил в трудово правоотношение, няма спор, че е станало по време на работа като в тази връзка е налице и влязло в сила постановление на НОИ Пловдив. Тази злополука, с оглед многофрагментното счупване на крака, съобразно заключението на вещото лице ще останат трайни белези в походката и няма да се възстанови до края на живота си. С оглед СПЕ беше установено, че тази злополука му е причинила тежък стрес, който го е съпътствал дълго време. С оглед трайния резултат от трудовата злополука и невъзвръщаемостта на пълната функция на крака такова обезщетение е неправилно и несъобразено със ЗЗД. Относно имуществените вреди, съдът е приел, че има право за обещетение само за разликата до заплатата, която е получавал и се позовава на практиката на ВКС. Тази практика, която се цитира касае трудови правоотношения, които като предмет и място са на територията на РБ. Тук става дума за особен трудов договор, при който местоизпълнението е извън България. Работата която му е възложена не се изпълнява на територията на България и никой не би работил на заплатата договорена между страните, защото основната част от парите е дневни и командировъчни пари, които той получава.

Затова ние твърдим и считам, че неправилно не е приета нашата теза, че невъзможността да изпълнява трудовите си задължения вследствие на трудовата злополука, той не може да изпълнява трудовите функции и не може да получава договорената сума. Неправилно е, но всички фирми го правят в България като спестяват данъци върху трудовото възнаграждение. Не можейки да изпълнява трудовите си функции моят доверител се лишава от тази основна част от възнаграждението, което му се полага - командировъчни и затова разликата между получаваното трудово възнаграждение и полученото обезщетение са пропуснатите ползи, които не е могъл да получи, ако не беше налице трудовата злополука.

Поставил съм въпроса и по други дела, т.к. има разлика между тази практика, която е противоречива за трудовите договори в България и международните. Моля да оставите въззивната жалба на насрещната страна без уважение. Моля да отмените решението в обжалваните от нас части и да определите обезщетение в размер на 60000 лв. и на имуществени вреди в размер на 27000 лв.